Решение № 44 от 12.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4930/2016 г.

Решение № 44 от 12.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4930/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Димитър Димитров Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 2 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 1 106 127/7.07.2016 г., подадена от Р. С. Г. и И. П. М. за отмяна на решение № 128/2.06.2016 г., постановено по гр. д. № 335/2016 г. по описа на ВКС, ГК, IV г. о. С посоченото решение е отменено решение № 4900/6.07.2015 г. на Софийски градски съд, IV-а въззивен състав, постановено по гр. д. № 6774/2014 г. и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от П. И. М. искове за сумата от 12 000.00 лева с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ срещу М. И. Б. - частен съдебен изпълнител, с район на действие района на Софийски градски съд, вписан под № *** в регистъра на К. на частните съдебни и с правно основание чл. 208 от КЗ (отм.) срещу [фирма] [населено място]. Тъй като е постановено в производство по чл. 290 от ГПК и не подлежи на обжалване решението е влязло в сила на датата, на която е обявено - 2.06.2016 г., както предвижда разпоредбата на чл. 296, т. 1 от ГПК. Насрещните страни по молбата за отмяна М. И. Б. и [фирма] [населено място] не са подали отговори на същата и не са изразили становище за допустимостта и основателността й. Съгласно представеното с молбата за отмяна удостоверение за наследници № ЕС УН-824/21.04.2015 г. на С. о., район "О." П. И. М. е починал на 18.01.2015 г., като е оставил за свои законни наследници съпругата си Р. С. Г. и сина си И. П. М., които са подали молбата за отмяна по чл. 303 от ГПК. В нея се излагат доводи, че техният наследодател е починал, когато производството по спора е било висящо пред въззивната инстанция, а именно Софийски градски съд. Тъй като те не знаели за предявените от П. И. М. срещу М. И. Б. и [фирма] [населено място] искове те не уведомили процесуалния представител за настъпилата смърт на наследодателя. Затова не са били конституирани като страни по делото и не са участвали в производството по спора пред въззивната и касационната инстанции, което е довело до нарушаването на правата им и представлявало основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Върховният касационен съд, гражданска колегия, Четвърто гражданско отделение, преценявайки твърденията на страните и представените от тях доказателства, намира за установено и доказано следното: Както се посочи по-горе с решение № 128/2.06.2016 г., постановено по гр. д. № 335/2016 г. по описа на ВКС, ГК, IV г. о. е отменено решение № 4900/6.07.2015 г. на Софийски градски съд, IV-а въззивен състав, постановено по гр. д. № 6774/2014 г. и са отхвърлени предявените от П. И. М. искове за сумата от 12 000.00 лева с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ срещу М. И. Б. - частен съдебен изпълнител, с район на действие района на Софийски градски съд, вписан под № *** в регистъра на К. на частните съдебни и с правно основание чл. 208 от КЗ (отм.) срещу [фирма] [населено място]. Касационното производство е било образувано по повод на касационна жалба с вх. № 11 507/28.08.2015 г., подадена М. И. Б. Отговорът на тази касационна жалба от името на П. И. М. е бил подаден чрез първоначално упълномощения от него процесуален представител адвокат С. К. Б. от САК. В проведеното на 7.04.2016 г. открито съдебно заседание пред касационната инстанция за П. И. М. се е явил адвокат Н. Ц. Н. от САК, който е бил преупълномощения от адвокат С. К. Б., която пък е представила писмена защита. От удостоверение за наследници № ЕС УН-824/21.04.2015 г. на С. о., район "О." е видно, че П. И. М. е починал на 18.01.2015 г., която дата предхожда датата на подаването на касационната жалба. Затова П. И. М. не е могъл да бъде страна в касационното производство, а такива по силата на чл. 229, ал. 1, т. 2 и чл. 230, ал. 2 от ГПК са били неговите правоприемници Р. С. Г. и И. П. М. Те обаче не са участвали в касационното производство, като не са могли да бъдат представлявани в същото от адвокат С. К. Б., тъй като по силата на чл. 41 от ЗЗД представителната й власт е отпаднала с прекратяването на пълномощното, което е станало със смъртта на П. И. М. Прекратяването на упълномощаването на адвокат Б. обаче е настъпило в хода на производството по гр. д. № 6774/2014 г. по описа на Софийски градски съд, IV-а въззивен състав и преди проведеното в него на 8.06.2015 г. открито съдебно заседание и преди постановяването на решение № 4900/6.07.2015 г. Въпреки това адвокат С. К. Б. е участвала в производството като процесуален представител на П. И. М., като е получила и преписа от постановеното по делото решение. В това производство като и в касационното такова Р. С. Г. и И. П. М. не са били конституирани като страни и не са били представлявани от надлежно упълномощен от тях процесуален представител. С оглед на това по отношение на тях е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, тъй като неучастието им като страна в производството и ненадлежното им представляване не се дължат на тяхно поведение. Те се са могли да вземат участие в производството, тъй като не са били конституирани от съда като правоприемници на П. И. М. по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 и чл. 230, ал. 2 от ГПК, а поради това и не са могли да си осигурят надлежно процесуално представителство. Предвид на горното молбата за отмяна е основателна и трябва да бъде уважена като делото се върне за ново разглеждане на Софийски градски съд, който се явява надлежен такъв по силата на чл. 307, ал. 3 от ГПК, доколкото хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК е възникнала именно пред този съд. Същият ще трябва по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 и чл. 230, ал. 2 от ГПК да конституира Р. С. Г. и И. П. М. като правоприемници на подалия въззивната жалба П. И. М. и да проведе въззивното производство с тяхно участие. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение