Решение № 525 от 19.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1281/2011 г.

Решение № 525 от 19.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1281/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молбата на "[фирма] енд Ко" КД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителите Д. С. и М. П., чрез процесуалния му представител юрисконсулт П. К., за отмяна на влязлото в сила решение № 207 от 10 февруари 2011 г., постановено по гр. д. № 5507 по описа на районния съд в гр. Русе за 2010 г. В молбата се сочи, че решението следва да се обезсили изцяло като неправилно - постановено е в противоречие с действителното правно положение на страните поради съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, защото молителят е бил лишен от правото си да участва в делото и не е бил надлежно представляван, не е имало възможност да се яви лично или чрез повереник, поради непризоваване за първото съдебно заседание и е налице ограничаване на правото на защита в съществените фази на производството; непълнотата на фактическия и доказателствен материал не е резултат на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса; невръчването на определението на съда не е дало възможност по чл. 312, ал. 2 ГПК за вземане на отношение по делото и за предприемане на съответните процесуални действия по защитата на молителя; на адреса на дружеството е получен чрез процесуалния представител само препис от исковата молба с указание за даване на отговор и никакви други съобщения или призовки не са получавани. Оплакванията се поддържат и в писмени бележки и в съдебното заседание от адв. П. И.. Ответникът М. С. А. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. П., в отговор по реда на чл. 306, ал. 2 ГПК изтъква, че районният съд не е нарушил изобщо процесуалните правила, но ответникът взема становище само по определени призовки; липсва задължение призовката да се получи само от управителя на дружеството, след като е получена на адреса на управление на дружеството. Доводите се поддържат и в писмени бележки. Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК от лице, имащо интерес от исканата отмяна. За да постанови атакуваното решение съдът приел, че ищецът е получил покана за даване на обяснения, което е удостоверено с подписа му, но това е станало по време на ползване на законоустановен отпуск поради временна нетрудоспособност; от този факт следва обоснования извод, че молителят е бил в невъзможност да се яви на работното си място за даване на обяснения; даденото предварително съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с Дирекция "Инспекция по труда" в случая не е единственото условие за законността на уволнението. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" е отменена и молителят е осъден да заплати на ищеца сумата от 5418,36 лева обезщетение за времето, през което е останал без работа. С допълнително решение без номер от 19 март 2011 г. районният съд отменил и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца и го възстановил на заеманата преди уволнението длъжност. Това решение не е атакувано с молбата за отмяна. Молителят твърди наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК - заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Поддържа се първото предложение на посоченото правило. Относимите обстоятелства са следните: Молителят получил препис от искова молба и приложенията към нея. На 6 октомври 2010 г. съдът постановил съдебен акт по реда на чл. 312, ал. 2 ГПК и отговор от работодателя е представен. Призовката за работодателя - молител в настоящото производство, за съдебното заседание е получена на 1 ноември 2010 г. с отразяването на гърба й, че е получена от служба "ВПСК" и е положен подпис, без да е отбелязано кое е подписалото лице. В самата призовка е приложено и зашито към делото и копието от акта по чл. 312, ал. 2 ГПК и проекта за доклад по делото. Съдът приел, че работодателят е редовно и своевременно призован. Делото било отложено за 18 януари 2011 г. с оглед изготвяне на поискана икономическа експертиза и за 27 януари 2011 г. за събиране на гласни доказателства, за които заседания съдът приел, че работодателят е редовно уведомен. Основното съдебно решение било постановено в срока по чл. 315, ал. 2 ГПК и препис от него бил получен от процесуалния представител на работодателя на 31 март 2011 г. Съобразно правилото на чл. 50, ал. 3 ГПК, връчването на търговци (какъвто е ответникът), става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да приеме съобщенията или призовките. Законът изисква задължителното посочване на имената и длъжността на получателя в този случай. След като не е изпълнено посоченото задължение и не е ясно кому е била връчена съответната и единствена призовка по делото за работодателя, то съдът в нарушение на съдопроизводствените правила е приел, че призоваването е редовно. Това процесуално нарушение се е възпроизвело и за следващите съдебни заседания и е попречило на ответника както да участва в процеса, така и да се информира своевременно за постановеното съдебно решение. Посочените обстоятелства мотивират ВКС да приеме, че искането за отмяна е основателно. По сторените разноски ще се произнесе първоинстанционния съд в съответствие с изхода на спора. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС