Решение № 216 от 8.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 507/2012 г.

Решение № 216 от 8.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 507/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Павлина Панова Производството е образувано по жалба на частния тъжител и гражданския ищец А. Я. М. срещу въззивно решение № 15, постановено от Пловдивски окръжен съд на 26.01.2011 г. по ВНЧХД № 1317/2011 г. в частта му, с която е отменена изцяло присъда № 41/15.04.2011 г. на Елховския районен съд и е било прекратено производството по гражданския иск. В жалбата на гражданския ищец се сочи наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК с твърдение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила предвид прекратяването на производството по гражданския иск, с което са нарушени процесуалните му права да получи произнасяне по гражданския иск. С първоинстанционна присъда № 41/15.04.2011 г., постановена от Елховски районен съд по НЧХД № 46/2009 г., подсъдимият Д. С. П. е бил признат за невиновен по обвинението за това през м. юни 2008 г. да е разпространил позорни за честта и достойнството на частния тъжител А. Я. М. обстоятелства, като му е преписал престъпления и да е разпространил неверни и позорни обстоятелства за него, поради което и на осн. чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението, повдигнато с тъжбата от тъжителя М. за престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 пр. 2 вр. чл. 147 от НК. С присъдата е бил отхвърлен предявеният от частния тъжител и граждански ищец А. М. граждански иск срещу подс. Д. П. за сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от деянието. С атакуваното въззивно решение на осн. чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК поради изтеклата абсолютна давност за наказателно преследване за престъплението по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 пр. 2 вр. чл. 147 от НК е била отменена изцяло присъдата, било е прекратено наказателното производство по делото за това престъпление, водено срещу подс. П., 0 и е прекратено производството и в гражданската му част. Пред касационната инстанция частният тъжител и повереникът му не се явяват. Преди даване ход на делото са депозирали писмени бележки, с които по същество поддържат жалбата. Подсъдимият и защитата му не се явяват пред ВКС и не взимат отношение по жалбата. Представителят на ВКП изразява становище за основателност на същата, като счита, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно в гражданската му част, тъй като въззивният съд е бил длъжен да се произнесе по предявения граждански иск. Счита, че решението следва да се отмени в гражданската му част и делото да се върне на окръжен съд - П. за произнасяне. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, намери следното: Жалбата на гражданския ищец е основателна. С атакуваното решение въззивният съд е предприел действия, предвидени в разпоредбата на чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, и напълно аргументирано при направено искане от подс. П. е приложил института на абсолютната давност за наказателно преследване за престъплението по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 пр. 2 вр. чл. 147 от НК, водено срещу него. За целта съдът е отменил изцяло присъдата, постановена от първоинстанционния съд и е прекратил наказателното производство по делото. С изричен диспозитив на съдебния акт съдът е прекратил и производството в гражданската му част, като е приел, че с прекратяване на производството в наказателната част е отпаднало и основанието за продължаване на производството и по гражданския иск, приет за съвместно разглеждане, поради което то също следва да се прекрати, като правата на гражданския ищец остават защитими, тъй като искът би могъл отново да се предяви по реда на ГПК. ВКС намира, че с тези процесуални действия въззивният съд е ограничил съществено правата на гражданския ищец в наказателния процес по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, поради което решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. При произнасянето си въззивният съд се е позовал на практика на ВКС относно допустимостта и разглеждането на гражданския иск в наказателното производство, независимо от настъпването в хода на процеса на основанията за погасяване на наказателната отговорност за подсъдимия, каквото е изтичане на срока на абсолютната давност за наказателно преследване. Тя обаче е претърпяла развитие във времето и по-новата такава, както и практиката на Европейския съд за правата на човека /ЕСПЧ/ по въпроси, касаещи съдбата на гражданския иск в наказателния процес при настъпване на погасителна давност за престъплението, сочат на друго виждане по предмета на настоящето дело. Изходен момент при решаване на въпроса следва да бъде фактът, че се касае до вече постановена първоинстанционна присъда, в която е налице произнасяне както по наказателната, така и по гражданската отговорност на подсъдимия. Последната има за свое основание деянието, което в случая е признато с присъдата, че е или не е престъпление по НК /В т. см. ПП № 9/1961 г. на ВС - п. I/. В Глава ХХI на НПК - "Въззивно производство", липсва изрична разпоредба, която да урежда съдбата на приетия за съвместно разглеждане граждански иск в случаите на възникване на основанието по чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК. Законът изрично предвижда в тези случаи, че съдът може да отмени присъдата и прекрати наказателното производство - чл. 334, т. 4 от НПК. Прекратяването на наказателното производство обаче в тези случаи няма да доведе и до прекратяване на производството по приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск. Последният, макар и да е функция от наказателното производство, има и своя самостоятелност. Тя се проявява в това, че веднъж приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, този иск следва да получи произнасяне в този процес, освен ако съдебното производство не бъде прекратено /чл. 88, ал. 3 от НПК/. Съдебно производство може да бъде прекратено на осн. чл. 249 и чл. 288 от НПК - хипотези, в които все още липсва постановена присъда. Настъпването на давност след постановяване на първоинстанционната присъда, може да доведе до прекратяването на наказателното производство и отмяната на присъдата само в нейната наказателна част, като в гражданската й част, съдържаща произнасяне по гражданския иск, същата не може и не следва да се отменя поради факта, че този юридически факт не води и до погасяване на гражданската отговорност на дееца. Частта от присъдата, която е единство от мотиви и диспозитив, касаеща гражданския иск /по който вече има произнасяне на първата инстанция/ не може да бъде заличена по искане на дееца, тъй като този юридически факт /давността/ не води до погасяване на неговата гражданска отговорност, тъй като тя се подчинява на други правни норми.