Решение № 4074 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3272/2019 г.

Решение № 4074 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3272/2019 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 18 от 03.01.2019 г., постановено от Административен съд София-град, трето отделение, 7 състав по адм. д. № 3814/2018 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение. Заявява искане за присъждане на разноски за производството. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар за двете инстанции. Ответникът Т. Джиков, с представен по делото писмен отговор по касационната жалба, излага доводи за неоснователност на жалбата, поради което счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Заявява искане за присъждане на разноски, съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение да бъде отменено като неправилно. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо № 02-220-6500/4216/28.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., в частта му, с която е отказана субсидията по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и необлагодетелствани райони НР 1, за която лицето е кандидатствало в качеството му на земеделски производител относно имот № 58863955-1-1. Съдът е отменил оспорения административен акт като незаконосъобразен. Според решаващите мотиви на съда при постановяване на оспореното уведомително писмо са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до неправилно прилагане на материалния закон. От правна страна съдът е приел, че подаденото заявление за подпомагане съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗПЗП подлежи на административна проверка посредством Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ чрез съпоставяне на вписаните в заявлението данни с данните от Системата за регистрация на кандидатите, заявленията за подпомагане и Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/. Обхватът на тази административна проверка включва: проверка за допустимост на кандидата, проверка за допустимост на земеделските площи, кръстосани проверки между данните по заявлението и отделните регистри и кръстосани проверки между данните в отделните заявления за наличие на едни и същи площи, декларирани от повече от един земеделски производител. Съдът е приел, че не е извършена надлежна административна проверка относно спорния парцел 58863-55-1-1, като този извод изцяло е направен с оглед доводите на оспорващата страна, наведени в производството, както и от заключението на приета СТЕ, която е дала заключение относно законосъобразното одобряване на специализирания слой за релевантната кампания. Според съдът са нарушени правилата за одобряване на специализирания слой, предписани в Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол на Министерството на земеделието и храните. Съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредбата Специализираните слоеве "Физически блокове" и "Площи, допустими за подпомагане" се обновяват ежегодно с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите чрез: 1. дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане; 2. отразяване на резултати и констатации от специализирани теренни проверки на референтни парцели по чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП; 3. отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 ЗПЗП. Според съда за спорния имот министъра на земеделието и храните не е извършил нито едно от посочените действия с цел установяване на обработването на имота. В оспорения административен акт, като основание за постановения отказ, е посочено невключването на имота в площите, допустими за подпомагане. Според решаващия съд заповед № РД-09-807/05.12.2014 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен обновения специализиран допустим слой за подпомагане на "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г., като част от системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, който е актуализиран за 2014 г. чрез дешифриране на нова цифрова ортофотокарта на страна по самолетно и сателитно заснемане и чрез отразяване на резултатите от теренни проверки, проведени през годината от страна на областните и общински структура на МЗХ и заповед № РД-46-287 от 06.05.2015 г. на МЗХ, с която одобрен окончателния специализиран слой ""Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., постановена след разглеждане на възраженията не са връчвани на жалбоподателя, поради което не са влезли в сила. Като неоснователно е преценено възражението относно приложението на ТР № 8/2015 г., което според съда има действие занапред, тъй като е постановено на 11.12.2015 г. и следователно не е действало към датата на издаване на заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" – 05.03.2015 г. По тези съображения, съдът е приел, че е допустим инцидентен контрол за законосъобразност на заповедта на министъра на земеделието и храните в разглеждания спор за законосъобразност на уведомителното писмо и като е извършил преценка на събраните в хода на производството доказателства е приел, че не са налице основания за изключване на процедирания парцел от специализирания слой за релевантната кампания и не е налице посоченото правно основание за отказ от финансиране. По тези мотиви, съдът е отменил уведомителното в оспорената му част касателно заявения за финансиране имот БЗС 58863-55-1-1 и е върнал преписката на органа за произнасяне по подаденото заявлението и оторизиране на суми, съобразно мотивите на съда респ. възприетото от експертизата и неоспорено от страните по делото заключение по СТЕ. Обжалваното решение е неправилно. Спорът по делото е относно отказа за изплащане на заявеното финансово подпомагане на парцел с идентификатор 588863-55-1-1 със заявена площ от 8, 38 ха. За този парцел като правни основания в оспореното уведомително писмо са посочени по СЕПП разпоредбите на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попадаща извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. А по НР1 правното основание е чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., според който кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. Със заповед на министъра на земеделието и храните № РД-09-807 от 05.12.2014 г. е одобрен обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. като част от СИЗП на земеделските парцели. С решение № 3990 от 28.03.2018 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 13848/2016 г. на оспорващата страна са дадени изрични указания да представи доказателства, че е подал възражение срещу одобрения специализиран слой. Такива доказателства не са представени, поради което следва безспорния извод, че земеделския производител не е подал възражение срещу одобрения специализиран слой. Със заповед № РД-46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е утвърден окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като част от СИЗП. Абсолютно неправилен е изводът на решаващия съд, че за тези заповеди земеделския производител не е уведомен, поради което по отношение на него те не са влезли в сила. Законодателят е предвидил специален ред за публичното оповестяване на тези заповеди, поради което срокът за тяхното оспорване е започнал да изтича от публикуването им на сайта на Министерството на земеделието и храните. Срещу заповедта за одобряване на специализирания слой не е подадено възражение, а по отношение на заповедта за ободряването на окончателния специализиран слой не е подадена жалба, поради което заповедта е влязла в сила. С т. 2 от ТР № 8 от 11.12.2015 г. ОСС на I и II колегии при Върховния административен съд, прие, че заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105/2006 г.) представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски стопанин, доколкото засяга негови права и законни интереси. Всеки земеделски стопанин, заявил площи за подпомагане, има правен интерес да установи дали неговите заявени площи попадат в слоя "Площи, допустими за подпомагане", защото това установяване е пряко свързано с възможността за заявените площи да бъдат изплатени сумите, предвидени по съответните мерки и схеми за подпомагане. Видно от данните по делото, една от причините за определяне като недопустими на площите, за които е отказано подпомагане, е чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП - заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой за 2014 г. Или причината е попадането им извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", утвърден със заповед № РД-46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните. Тъй като тази заповед, в частта й, отнасяща се до заявения от оспорващата страна имот, не е оспорена, същата е влязла в сила. Последната е придобила стабилитет спрямо заявените от кандидата за подпомагане парцели. Абсолютно неправилен е изводът на съда, че тълкувателното решение има действие занапред, поради което не го обвързва при решаване на конкретния правен спор. Тълкувателната дейност на Върховния административен съд не е нормотворческа дейност, а тълкувателните решения не са източник на правото. Целта на тълкувателната дейност е да уеднакви противоречивата съдебна практика за еднакво решаване на сходни правни спорове. С това решение не се създава нова правна уредба, нито се изменя съществуваща такава, а само се тълкува съдържанието на действаща правна норма. Разтълкуваната правна норма е имала същото съдържание и преди приемане на тълкувателното решение, но е била тълкувана и прилагана неправилно от част от съдебните състави, което от своя страна е довело до постановяването на тълкувателното решение. Разтълкуваните правни норми се прилагат по висящите дела със съдържанието, което са имали при приемането си, тълкувани съгласно указанията, дадени в тълкувателното решение, което съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е задължително за решаващия съд. При влязла в сила заповед за одобряване на окончателния специализиран слой при действието на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП (от 17.05.2014 г.) административният орган процедира в условията на обвързана компетентност. Същият не може да нанася промени и е длъжен да се съобрази със специализирания слой. Поради тази причина не следва да се приемат и констатациите на вещото лице по назначената по делото СТЕ относно процедирания парцел, по отношение на който експертът твърди, че същият отговаря на изискванията за добро земеделско състояние и е следвало да бъде определен като допустим с цялата си заявена площ. Влязлата в сила заповед на министъра не може да бъде коригирана въз основа на заключение по експертиза при осъществяване на съдебен контрол по отношение на уведомителното писмо за извършена оторизация. Административният съд е смесил производството по издаване на заповед от министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателния специализиран слой с производството по издаване на уведомителното писмо. Първото от тях се осъществява от Министерството на земеделието и храните и неговите структури. А на база на резултатите от него ДФЗ определя допустимите за подпомагане парцели и отпуска, респ. отказва финансово подпомагане. В заключение следва да се приеме, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. Административният орган на база на законосъобразна процедура е установил недопустими площи по заявлението за подпомагане на Т. Джиков, поради това актът, с който е постановен отказ за финансово подпомагане се явява законосъобразен. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени направените за производството разноски, които са в размер на 270 лв. – заявено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за двете съдебни инстанции и 70 лв. внесена държавна такса за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение