Решение № 12898 от 15.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10165/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП срещу Решение 9941/26.06.2024г., постановено по адм. дело 5749/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на Интернешънъл Мейл енд Парсел ЕООД е отменен Ревизионен акт Р-22220622002438-091-001/05.12.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 608 /11.05.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП - София. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че обжалваното решение подлежи на обезсилване по следните съображения: От представените в касационното производство писмени доказателства е видно, че в производство по несъстоятелност и в производство по чл. 632, ал. 4 от ТЗ е постановено Решение от 06.10.2025 г. по търговско дело 24/2024 г. по описа на СГС, с което е прекратено производството по търговското дело и е заличено от търговския регистър дружеството Интернешънъл Мейл енд Парсел ЕООД, с ЕИК 202695450. Удостоверено е, че решението за заличаване е влязло в сила на 14.10.2025г. При така установеното, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че Интернешънъл Мейл енд Парсел ЕООД е изгубил своята правосубектност, което от своя страна изключва правораздавателната компетентност на съда и той не може да се произнесе с решение по повдигнатия правен спор. Поради липсата на правосубектност на страна в касационното производство ще следва обжалваното първоинстанционно решение на АССГ да бъде обезсилено, а производството по делото бъде прекратено на основание чл. 221, ал. 3 АПК. Със загубата на правосубектност на една от страните по процесуалното и материалното правоотношение се преустановява правния спор. Недопустимо е при липса на процесуална правоспособност като абсолютна положителна процесуална предпоставка, процесът да завърши с влязло в сила съдебно решение, поради което установи ли, че липсва такава предпоставка или че е налице пречка, съдът прекратява производството, като обезсилва постановеното решение. В конкретната хипотеза основанието за недопустимост не е съществувало към момента на постановяване на първоинстанционния съдебен акт - това е една от хипотезите, при които съдебното решение се обезсилва, без решаващият съд да е допуснал процесуални нарушения. По изложените съображения е дължимо обезсилване на решението на АССГ и прекратяване на производството на основание чл. 221, ал. 3 АПК. При този изход на спора разноски не се дължат. Нормата на чл. 161, ал. 1 ДОПК урежда присъждане на разноски само при постановяване на решение по съществото на спора, а съгласно чл. 143, ал. 2 и ал. 4 АПК при прекратяване на делото се дължат разноски само в хипотезите на оттегляне на оспорения акт или на жалбата, какъвто настоящият случай не е. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение