Решение № 9797 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15314/2011 г.

Решение № 9797 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15314/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница-Пловдив, чрез процесуалния му представител - гл. юрисконсулт Бояджиева, против решение № 1599 от 20.10.2011 г. по адм. дело № 284/2011 г. на Административен съд-Пловдив, с което е отменено решение за определяне на митническа стойност № 24/10.01.2011 г. на същата митница за доплащане на ДДС в размер на 2308,44 лв. и съответните лихви по ЕАД № 10ВG003000Н0004420/13.01.2010 г. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на становището за неправилност на решението са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение, като бъде постановено решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу решението на началника на Митница Пловдив. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Садат" ООД - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител адв. Костов оспорва касационната жалба, моли решението да бъде оставено в сила като правилно по съображения, развити в представени по делото писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за недопустимост на решението, а при разглеждане на спора по същество - за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но като неоснователна. С обжалваното пред административния съд митническо решение, митническият орган е определил нова митническа стойност на внесената стока по ЕАД № 10ВG003000Н0004420/20100113. С решението е прието, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29 от МК е по-висока от декларираната от вносителя. Този извод, митническият орган е направил на база изпратените документи от Главна дирекция за ЕС и външни отношения, Подсекретариат за митниците, Министерски съвет, Турция, а именно заверено копие на фактури № 527797 от 11.01.2010 г. и ЕАД № 10341300ЕХ011121 от 11.01.2010 г. за износ, представени пред турската митническа администрация при износната операция. Митническият орган е съпоставил документите, представени от при вноса с изпратените документи и е установил несъответствието им в частта относно условията на доставката и общата фактурна стойност. Митническият орган е възприел за цена на стоката, цената по представената фактура от турската митническа администрация към която е добавил и транспортните разходи в размер на 570. По този начин е определена митническата стойност на стоката в размер на 20960,70 лева върху която е определен и дължимия ДДС в размер на 4192,14 лева, от който е определен за доплащане 2308,44 лева и лихва върху сумата в размер на 236,61 лева. Пловдивският административен съд е отменил обжалваното решение. Посочил е, че по делото са представени взаимно противоречащи си частни свидетелстващи документи (фактури и митнически декларации), в които са посочени различни условия на доставката и различна стойност на стоките. Съдът е приел, че същественото в случая е коя е реално платената цена или тази подлежаща на плащане. Посочил е, че по делото липсват доказателства, че посочената в износната декларация цена на стоката е реално платена или, че именно тя е подлежащата на плащане цена. Предвид установените факти съдът е преценил, че няма основание в случая да се приеме, че декларираната в износните декларации от Република Турция цена на стоката е действителната цена, само защото тази цена е по-висока от декларираната при вноса й в България. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира за обоснован извода на административния съд, че при така събраните доказателства подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО, е декларираната от жалбоподателя левова равностойност на 4815,60 евро, включваща и транспортните разходи до Пловдив. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правните основания за издаване на акта си и като не го е направил, той правилно е понесъл последиците от недоказването им. Ирелевантен е фактът, че турският износител е представил своя вариант на фактурата пред турските митнически власти, преди българският вносител да представи документите си пред българската митница. По делото не са представени платежни документи или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения от жалбоподателя, включително събрани чрез счетоводна експертиза. Административният съд е постановил решението си въз основа на обосновани изводи, които съответстват на събраните по делото доказателства и при спазване на правилата за разпределение на доказателствената тежест. В този смисъл е налице и съдебна практика - решение № 2787 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10328/2011 г.; решение № 6052 от 27.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8302/2011 г. По гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,