Решение № 13474 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9893/2017 г.

Решение № 13474 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9893/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби от Н. Колев- Б. чрез процесуален представител и от Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ срещу решение № 4656 от 11.07.2017 г., постановено по адм. д. № 319/2017 г. по описа на Административен съд - София град. С решението АССГ е осъдил Столична дирекция на вътрешните работи при МВР да заплати на ищеца обезщетение в размер на 1000 лв, за претърпени неимуществени вреди, настъпили на 16.09.2015 г. в резултат на незаконосъобразен административен акт - заповед рег. № 2693/16.09.2015 г. с правно основание чл. 72 ЗМВР, издадена от служител на ОСПС-СДВР, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 1000 лева, считано от 10.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на длъжностни лица на ответника (отвеждане през центъра на София пред граждани и средства за масова информация със специализиран полицейски автомобил и охрана от полицаи на 16.09.2015 г. за времето от 8, 15 ч. до 8, 30 ч.; задържане в поделенията на СДВР – арестантските помещения на Първо РУ-СДВР за времето от 8, 30 ч. до 12, 30 ч.; извършване на незаконен обиск и изземване на лични вещи; привеждане в арестантските помещения за криминални престъпници и престой там) и незаконни бездействия на началника на Първо РУ – СДВР (нерегистриране на жалбата на ищеца срещу заповед рег. № 2693/16.09.2015 г. в деня на подаването й и несвоевременното й изпращане в АССГ, неинформиране на обществеността за незаконността на действията на служителите му, доказана с влязло в сила съдебно решение, постановено по адм. д. № 9507/2016 г. по описа на АССГ) и за пълния претендиран размер от 15000 лева, както и за лихвата за забава върху тази разлика и за периода от 16.09.2015 г. до 09.06.2016 г.; СДВР е осъдена да заплати и разноските по делото. Касаторът Н. Колев твърди неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че размерът на обезщетението не е съобразен със събраните по делото доказателства, както и със съдебната практика по чл. 52 ЗЗД. Поддържа, че съдът неправилно приел липса на бездействие по задължението за незабавно изпращане на жалбата до съда, тъй като се касае за специфичен административен акт - задържане под стража за 24 часа; съгласно чл. 72 ЗМВР задържаното лице има право незабавно да се обърне към съда, който да се произнесе по законосъобразността на заповедта, а несвоевременното депозиране в АССГ на жалбите води до фактическо изтърпяване на задържането. Освен това касаторът счита за неправилни изводите на съда, че медийното отразяване на задържането няма отношение към действия или бездействия на СДВР. В жалбата се акцентира и на обстоятелството, че ищецът многократно е задържан за кратък период от време, като към момента на издаване на процесната заповед има съдебни решения за отмяна на задържанията да този момент, което сочи на упражняван терор над касатора, както и на уронване на имиджа му на защитник на гражданските права. По тези и по подробно изложените в касационната жалба съображения касаторът, чрез процесуалния си защитник моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно в обжалваната му част и вместо него да бъде присъден пълният претендиран размер на обезщетението, с произтичащите от това правни последици. Касаторът – Столична дирекция на вътрешните работи обжалва първоинстанционното решение с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон. Твърди, че съдът не е взел в предвид всички относими факти и обстоятелства по делото, като счита, че Н. Колев не е спазил изискванията на Закона за събранията, митингите и манифестациите и с действията си сам се е поставил в ситуация, в която да търпи вреди. Моли за отмяна на решението, а евентуално за намаляване размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски за двете инстанции, като възразява и за това, че не такива не са присъдени от АССГ. Всяка от страните оспорва съответно касационната жалба на противната страна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. С обжалваното решение АССГ е уважил частично иска на Н. Колев – Б.. С исковата молба и молба от 24.01.2017 г. ищецът е поддържал, че е претърпял претендираните неимуществени вреди в резултат на незаконен административен акт – заповед рег. № 2693/16.09.2015 г. с правно основание чл. 72 ЗМВР, издадена от служител на ОСПС-СДВР, въз основа на която ищецът е бил задържан за периода от 8, 15 ч. на 16.09.2015 г. до 12, 30 ч. на 16.09.2015 г. Не е спорно, че същата заповед е отменена с влязло в сила на 10.06.2016 г. съдебно решение № 2609/18.04.2016 г., постановено по адм. д. № 9507/2015 г. на АССГ. Ищецът сочи като отделни основания на иска и незаконни действия: отвеждане през центъра на София пред граждани и средства за масова информация със специализиран полицейски автомобил и охрана от полицаи на 16.09.2015 г. за времето от 8, 15 ч. до 8, 30 ч.; задържане в поделенията на СДВР – арестантските помещения на Първо РУ-СДВР, на 16.09.2015 г. за времето от 8, 30 ч. до 12, 30 ч., реализирано от служителя на ОСПС – СДВР и на място чрез служители на Първо РУ; извършване на незаконен обиск и изземване на лични вещи; привеждане в арестантските помещения за криминални престъпници и престой там, както и незаконни бездействия на началника на Първо РУ – СДВР - същият не е регистрирал жалбата на ищеца срещу заповед рег. № 2693/16.09.2015 г. в деня на подаването й, което според ищеца се е случило на 16.09.2015 г., а е регистрирана на следващия ден – 17.09.2015 г. с вх. № 225000-7585; не е изпратил незабавно жалбата на ищеца в АССГ с оглед образуване на дело; не е информирал обществеността за незаконността на действията на служителите му, доказана с влязло в сила съдебно решение, постановено по адм. д. № 9507/2016 г. по описа на АССГ. В исковата молба се поддържа, че горните незаконосъобразни административен акт, действия и бездействия на длъжностни лица на ответника са причинили на ищеца неимуществени вреди, състоящи се в уронване на доброто му име и човешкото му достойнство, влошаване на здравословното му състояние, психически дискомфорт и чувство на унижение и срам. Съдът е установил фактите, свързани със задържането и неговата продължителност въз основа на представените писмени доказателства. Изслушано е заключение на съдебно-медицинска експертиза относно здравното състояние на ищеца, както и са събрани свидетелски показания. Въз основа на това съдът е приел за доказани предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДОВ, предвид отмяната на заповед рег. № 2693/16.09.2015 г. с правно основание чл. 72 ЗМВР и установено задържане на Н. Колев – Б. за периода от 8, 15 ч. на 16.09.2015 г. до 12, 30 ч. на 16.09.2015 г. АССГ е счел, че поддържаните в исковата молба незаконосъобразни действия, свързани с отвеждане на ищеца през центъра на София пред граждани и средства за масова информация със специализиран полицейски автомобил, задържане в арестантските помещения на Първо РУ-СДВР, извършване на обиск и изземване на лични вещи представляват действия, са пряко свързани с изпълнение на заповед рег. № 2693/16.09.2015 г., поради което не съставляват различни от административния акт правопораждащи имуществената отговорност на ответника юридически факти. Съдът е счел, че не е осъществено фактическо бездействие от началника на 01 РУП – СДВР, състоящо се в нерегистриране на жалбата на ищеца срещу заповед рег. № 2693/16.09.2015 г. в деня на подаването й, тъй като съгласно събраните доказателства жалбата е регистрирана в същия ден. Относно изпращане жалбата в АССГ е установено бездействие за периода 21.09.2015 г. – 30.09.2015 г., но е счетено че претърпените вреди не са в причинна връзка с това бездействие. Прието е, че действително не е информирана обществеността за незаконността на заповедта за задържане на ищеца, установена с влязло в сила съдебно решение, постановено по адм. д. № 9507/2016 г. по описа на АССГ, но че ответникът няма такова задължение по закон. При определяне размера на обезщетението съдът подробно е обсъдил обстоятелствата, които имат значение за това, включително продължителността на задържането, отражението му върху здравето на ищеца, включително емоционалното, психическото и физическото му състояние, установени и въз основа на свидетелските показания. Обжалваното съдебно решение е правилно. Настоящият касационен състав споделя изцяло правния извод на АССГ за наличие и доказаност по делото на всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- налице е отменен с влязло в сила съдебно решение поради материалната му незаконосъобразност административен акт – заповедта за задържане по чл. 72 от ЗМВР. От незаконосъобразното задържане в продължение на около 4 часа за ищеца реално са настъпили неимуществени вреди като същите се в пряка причинно-следствена връзка именно със заповедта за задържане. Правилно съдът е определил и размера на дължимото обезщетение за вреди. Неоснователни са развитите в касационната жалба на СДВР доводи, тъй като в голямата си част те имат отношение към законосъобразността на заповедта за задържане. По този въпрос е постановено влязло в сила решение. Поради това няма отношение към спора за дължимостта и размера на обезщетението за претърпените от незаконосъобразната заповед вреди тезата, че Н. Колев "за пореден път сам се е поставил в ситуация...", в която е нарушил обществения ред и че сам е предизвикал задържането, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Във влязлото в сила решение № 2609 от 18.04.2015 г. изрично е посочено, че не е доказано Н. Колев да е пречил на полицейския орган, нито да е извършвал хулигански действия, като задържането е поредно при влезли в сила съдебни решения по повод други подобни задържания. Цитирането на чл. 10 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи не допринася за аргументиране на тезата на СДВР за недължимост на обезщетението, тъй като също има отношение единствено към законосъобразността на заповедта за задържане. Освен това, в мотивите на цитираното по-горе съдебно решение е посочено, че Н. Колев е имал разрешение от Столична община за протестни действия пред Народното събрание. Не на последно място и независимо от неуместното цитиране на чл. 10 от Конвенцията, не е доказано Н. Колев да е осъществил действия, представляващи безредици и престъпления по смисъла на Конвенцията, в който единствен случай е допустимо ограничаването на правото на свобода на изразяването. Правилни са изводите на съда, че претърпените вреди са резултат от изпълнението на незаконосъобразната заповед за задържане. Неоснователно е твърдението, че те са в причинна връзка с неизпълнение на законово задължение за информиране на обществеността за незаконността на задържането, тъй като такова законово задължение няма и самият касатор не твърди да има. Твърдението, че вредите са в причинна връзка и с несвоевременното изпращане на жалбата в съда, е неоснователно при събраните доказателства. От една страна, действително в АПК и в специалния закон не е предвиден по-кратък срок за изпращане на жалбата в съда, когато е налице задържане. Изискването, посочено в чл. 5, ал. 1, т. 4 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи е в подобни случаи съдът да се произнесе в кратък срок, но не и незабавно. Установено е обаче, че Н. Колев е освободен около четири часа след задържането, като в този срок е било обективно невъзможно да се постанови съдебно решение, предвид и съвкупността от задължителни действия и събития, които го предхождат: регистриране жалбата, комплектоване на преписката, която е била в процес на изготвяне именно по време на задържането, внасянето и в съда, образуването на дело, призоваване на страните, провеждане на съдебни заседания /3 в конкретния случай, със събиране на множество доказателства/. Забавянето на внасянето на жалбата и преписката в съда, осъществено след като Н. Колев е освободен, е минимално и не се е отразило на правото му да получи защита от съда. Изцяло законосъобразни и съобразени с критериите, залегнали в чл. 52 ЗЗД са изводите на съда относно размера на дължимото обезщетение. Съдът е съобразил както продължителността на задържането, така и неговия отзвук върху здравното, емоционално и душевно състояние на Н. Колев. Взети са предвид възрастта на господин Колев и активната му гражданска позиция. Във връзка с всички тези обстоятелствата съдът е изложил подробни и правно и житейски издържани мотиви. Касационната инстанция ги споделя изцяло и не намира основание за промяна размера на присъденото обезщетение. По изложените съображения, касационните жалби са неоснователни. Съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, а предвид изхода от спора, разноски не се дължат. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение