Решение № 1439 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6476/2020 г.

ВАСIV отделение03.02.2021 г.докладчик Добринка Андреева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 410/2.03.2020 г., постановено по адм. дело № 1219/2019 г. на Административен съд – Благоевград и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Чаушев срещу Решение № 01/112/08198/3/01/04/01, изх. № 01-013-6500/139 от 16.02.2018 г на директора на ОД на ДФЗ-Благоевград за налагане на финансова корекция. ОСЪЖДА М. Чаушев от [населено място] да заплати на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"-Благоевград сумата 391, 14 лева/триста деветдесет и един лева и четиринадесет стотинки/ и сумата 200 /двеста/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Чаушев от [населено място], за разноски по делото. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1439 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6476/2020 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"-Благоевград, чрез процесуалния представител юрк. Д. Георгиев, срещу решение № 410/2.03.2020 г., постановено по адм. дело № 1219/2019 г. на Административен съд–Благоевград, с което е отменено негово Решение № 01/112/08198/3/01/04/01 изх. № 01-013-6500/139 от 16.02.2018 г. за налагане на финансова корекция на М. Чаушев в размер на 48 892 лв., получена по договор № 01/112/08198 от 6.11.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ПРСР), подкрепена от ЕЗФРСР. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е съобразил, че проверките, извършени на 27.06.2017 г. и на 26.07.2017 г. са установили 0 кв. м гъби /кладница/ към петата година на поетия ангажимент, с което е нарушено задължението на ползвателя на помощта да поддържа икономическия размер на стопанството през целия период на изпълнение на бизнес плана, още повече, че в случаи като процесния трябва установяване на гъби / кладница/, а не трупчета/пънчета с гъби кладница, освен че съдът не е направил обоснован анализ на събраните по делото доказателства. Посочва, че административният орган не е обвързал земеделския стопанин за реализирани количества продукция, но от извършените проверки на място е било установено дори липсата на трупчета, съгласно технологията за отглеждане на гъби/кладница/. Моли ВАС да отмени решението и да остави в сила оспорения акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и д. т. за настоящата. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. Ответната страна по касационната жалба - М. Чаушев, от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Ибришимова в 2 писмени отговора/неподписани/, оспорва жалбата като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи, че оспореното решение на директора на ОД "ДФЗ"–Благоевград не е съобразено с разпоредбата на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ/, според която приложимия в случая нормативен акт е Наредба № 9/3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007–2013 г. Посочва, че съдът е съобразил и заключението на назначената съдебно-агротехническа експертиза, разгледал го е в съвкупност с писмените и гласни доказателства по делото и е обосновал извод, че не е налице хипотезата на чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/3.04.2008 г., поради което не е налице и нарушение на т. 4. 8, б. е" във връзка с т. 4. 7 от договора. Намира обжалваното решение за правилно и предлага то да се остави в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба, подадена от М. Чаушев, от [населено място], срещу Решение № 01/112/08198/3/01/04/01 на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"-Благоевград, с което на основание чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/3.04.2008 г., и на т. 4. 8, б. е" във връзка с т. 4. 7 от Договор № 01/112/08198 от 6.11.2012 г. с ДФЗ и чл. 70, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, на оспорващия е определена финансова корекция в размер на 48 892 лв., с мотиви, че при проверка е установен икономически размер на стопанството от 5., 08 ИЕ, при получено второ плащане за 12. 16 ИЕ. Производството пред административния съд се е развило по реда на чл. 226 АПК- след отмяна на предходно постановеното решение № 1587 от 11.10.2018 г. по адм. д. № 264/2018 г. от Административен съд-Благоевград, осъществена с решение № 15605 от 18.11.2019 г. по адм. д. № 15523/2018 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав с указания да се обсъдят всички писмени и гласни доказателства, ведно със заключението на вещото лице и да се изложат мотиви относно това кои факти и обстоятелства съдът приема за доказани и кои не, както и доказателства за това кога и по какъв начин е променен бизнес-плана и как е уведомен ДФЗ. Административният съд приел, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но след това обосновал съображение, че е в нарушение изискването по чл. 146, т. 2 от АПК, тъй като не съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2, т. 4 предложение първо от АПК реквизити, а именно, че не са посочени фактически обстоятелства за приложимостта им при неговото издаване. Приел, че липсата на фактически основания представлява липса на мотиви, което е съществено нарушение на закона и е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение. Освен това счел, че при издаването му са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъобразяване с приложимите материалноправни норми. До този извод стигнал, като приел, че в настоящия случай административният орган не е изчислил правилно размера на ИЕ на стопанството, с оглед въведения от законодателя критерий да се извършва изчислението за единица площ, а не за килограм от единица площ за ежегоден добив на културата гъба "Кладница", зависим и от климатичните условия за валежи, които не са подвластни на човека, а на природата. Преценил и, че в случая не са събрани достоверни доказателства от проверяващите стопанството и че административният орган, при неизяснена фактическа обстановка, е издал атакуваното решение, -в частта относно размера на стопанството на ползвателя към момента на проверката от дата 2.11.2017 г. Кредитирал назначената по делото съдебно-агротехническа експертиза, основана на тази проверка - за постигнато увеличаване със 7. 63 ИЕ и анализираният от вещото лице снимков материал, който сравнил с извършения на място от експерта оглед на 28.08.2018 г., и приел, че площта върху която са разположени всички поставени трупчета е една и съща, откъдето извел решаващ извод, че подпомаганото лице е изпълнило заложеното в бизнес плана. С решението си Административен съд - Благоевград отменил процесното решение за налагане на финансова корекция и осъдил административния орган да заплати на оспорващия сторените по делото разноски за всички инстанции. Постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост. На първо място относно извода на административния съд, че в настоящия случай извършеното от административния орган позоваване на норми на ЗУСЕСИФ е неправилно. По аргумент от § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.; така и в изм. в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони, тя се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) или в акт по неговото прилагане. В случая действително процедурата по връщане на вече платени суми е по Наредба № 9/2008 г., която е издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР на ЗПЗП. Постоянна е практиката на ВАС, че позоваването от страна на административния орган и на двата нормативни акта, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в административния акт е налице изрично позоваване на разпоредбите от Наредба № 9 от 2008 г. за връщане на вече получени суми. На второ - в нарушение на чл. 202 и чл. 236, ал. 2 от ГПК решаващият състав не е обсъдил в цялост съдебно-агрономическата експертиза /л. 430 заедно с всички доказателства и всички доводи на ответника, включително с оглед оспорването й от последния/л. 442, гръб/. Освен това, видно от представените по делото доказателства, жалбоподателят в първоинстанционното производство е подал Заявление № 01/112/08198 от 10.09.2012 г за подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери", по което е сключен Договор № 01/112/08198 от 6.11.2012 г за отпускане на финансова помощ по мярка"Създаване на стопанства на млади фермери"(ССМФ) от Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2007- 2013 г., въз основа на представен бизнес план, като към договора са приложени Приложение 1 и Приложение 2, регламентиращи инвестициите и основните дейности и цели. Съгласно чл. 1. 1 от договора, Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лв. за изпълнение на заложените в бизнес плана по проект № 01/112/08198 и включени в Приложение 1 и 2 инвестиции, основни дейности и цели. Срокът на договора е 5 години, като е предвидено помощта да бъде изплатена на два етапа – съгласно чл. 2 от договора. Съгласно представения Бизнес план намерението на М. Чаушев, в качеството му на земеделски производител и бенефициер на помощта е да отглежда картофи на площ 17. 372 дка, от обща площ на имота 24. 665 дка, от която 7. 293 дка под угар и гъба "Кладница" на площ от 0. 600 дка. Съгласно условията на договора ползвателят има право да получи безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лв. на два етапа, като второто плащане в размер на 24 446 лв. при нарастване на икономическия размер на стопанството с 8. 06 икономически единици /ИЕ/, до достигане на 12. 16 ИЕ. Съгласно т. 4. 4, буква "й" от договора фондът изисква връщане на вече изплатените суми, както по първото, така и по второто плащане, заедно със законните лихви върху тях и/или прекратява всички договори, сключени с ползвателя на помощта, когато ползвателят не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, включително когато бъде установено, че не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил второ плащане по договора. На следващо място, от проверките извършени на 27.06.2017 г. и 26.07.2017 г. са установени 0 кв. м гъби /кладница/ към петата година на поетия ангажимент, с което е нарушено задължението на ползвателя на помощта да поддържа икономическия размер на стопанството през целия период на изпълнение на бизнес -плана. Въз основа на извършените проверки административният орган - с писмо изх. № 01-13-6500/1233 от 23.10.2017 г., открил производство по налагане на финансова корекция, в което посочил, че производството е открито въз основа на извършени административни проверки и посещение на място, като са цитирани датите на първите две проверки. На 16.02.2018 г. е издаден обжалваният административен акт, с който на бенефициента е определена финансова корекция в размер на 48 892 лева – защото ползвателят на помощта не е изпълнил задължението си за поддържане на икономическия размер на стопанството след второто плащане, в нарушение на чл. 31а, ал. 1, т. от Наредба № 9/3.04.2008 г., съответно на условията на договора, за които е получено плащане по чл. 6, от същата. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г., помощта се предоставя за изпълнение на заложените в бизнес- плана дейности, инвестиции и цели, необходими за развитието на земеделското стопанство и допустими за подпомагане. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. В процесната хипотеза, противно на приетото от съда, административният орган обосновано е приел, че е налице неизпълнение на инвестиции, основни дейности и цели, предвидени за изпълнение на бизнес плана, тъй като бенефициерът не поддържа икономическия размер на стопанството. Наред с горното и основното в случая е, че изискването на относимата за случая, препращаща норма по чл. 8, ал. 1, т. 11 от Наредба № 9/2008 г., поддържане на минимално изискуемия размер на стопанството съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 до годината, избрана за проверка на изпълнението на бизнес плана, е обективно и неизпълнението му съставлява основание за постановяване на акт по смисъла чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г. Издаденият акт съответства и на целите на подпомагането на земеделските производители по чл. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, в кръга на които попадат развитието на ефективни земеделски стопанства и производството на земеделска продукция в райони с влошени социално-икономически характеристики. При липсата на гъби кладница не може да се претендира подпомагане на земеделския производител за тяхното отглеждане. Следва да се посочи, че методът на изчисление на икономическия размер на стопанството е предвиден § 1, т. 3 от ДР на Наредбата, "икономически размер на стопанство" е размерът на земеделското стопанство, изразен в икономически единици. Според § 2 от ДР на Наредбата, икономическият размер на стопанството се изчислява по таблица съгласно Приложение № 5, като в него за код 3094 "Гъби" е посочена мерна единица "кв. м. "При тази дефиниция правилно съдът е приел, че икономическият размер на стопанството за гъби е площта на стопанството, измерена в кв. м., върху която са разположени трупчета, заразени с мицел, но в настоящия случай проверките, извършени на 27.06.2017 г. и 26.07.2017 г. са установили липсата на гъба "Кладница", както и че част от трупчетата липсват, а други са съборени. В настоящия случай проверката на в. л. е осъществена след релевантния период, поради което и решаващият извод, че размерът на стопанството се равнява на 11. 73 ИЕ, съобразно оспорената от представителя на ОД на "Земеделие"/видно от протокол от о. с. з. от 17.09.2018 г./ експертиза, следва да се приеме за неправилен. Твърдението за форсмажорно обстоятелство, изразяващо се в кражба на трупчетата, върху които се отглеждат гъбите и заявеното от бенефициента, че ще бъдат възстановени в кратки срокове, не обосновават наличието в проверявания период през месеците юни и юли на 2017 година наличието на заразени трупчета с гъбен мицел. Иначе казано, в относимите нормативни разпоредби са разписани изисквания, които не са изпълнени, както е посочил административният орган. Затова изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства и с материалния закон. В този смисъл и формирана практиката на ВАС по напълно идентични случаи- решение № 9149 от 8.07.2020 г. по адм. д. № 540/2020 г., решение № 14265 от 17.11.2020 г. по адм. д. № 6002/2020 г. и решение № 6209 от 27.05.2020 г. по адм. д. № 3343/2020 г., всички- на ІV ОТД. НА ВАС. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд не е съобразено с представените по делото доказателства и не е съобразено с чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г., поради което и като неправилно, следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, а и настоящото производство е второ касационно, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Поради това, че законосъобразно административният орган с решението си, на посоченото в него правно основание, е поискал възстановяването на изплатената финансова помощ, и е наложил финансова корекция в размер на 48 892 лв. по договора и при липса на установен съществен порок при постановяване на административния акт, жалбата на М. Чаушев срещу Решение № 01/112/08198/3/01/04/01, изх. № 01-013-6500/139 от 16.02.2018 г. на директора на ОД на ДФЗ-Благоевград за налагане на финансова корекция, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По тази съображения ВАС преценява обжалваното решение на административния съд за неправилно - постановено при неправилно приложение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на процесуалния закон и необосновано. Затова то следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу административния акт. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е основателно, освен че е направено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер общо от 200 лв. - по 100 лв. за всяка инстанция, освен заплатената д. т. от 391, 14 лева за настоящата инстанция/л. 12 от делото/. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 73 ЗУСЕСИФ