Решение № 10185 от 26.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2839/2010 г.

Решение № 10185 от 26.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2839/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от "Български държавни железници" ЕАД ("БДЖ" ЕАД) със седалище София и от "Български държавни железници - Тягов подвижен състав (Локомотиви)" ЕООД ("БДЖ-ТПС (Л)") със седалище София срещу решението от 28 февруари 2009 г., постановено по адм. д. № 1627/2004 г. по описа на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата на "БДЖ-ТПС (Л)" срещу заповед № РД-09-72/07 април 2004 г. на кмета на Столична община - район "Подуяне". В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците Столична община - район "Подуяне", чрез юрк. Лилия Геринска, Мария Младенова Дочева и София Валентинова Колева, чрез пълномощника си адв. Атанас Железчев, намират за неоснователни подадените касационни жалби. Останалите ответници - Красимир Стоилов Митов, Младен Стоилов Митов, Иванка Панайотова Митова, Владимир Иванов Митов, Снежана Иванова Първанова, Лиляна Младенова Младенова, Кирил Спасов Чуканов, Йордан Валентинов Спасов, Иванка Милкова Чуканова, Спас Борисов Чуканов, Кирил Борисов Чуканов, Иванка Йорданова Тасева, Пешо Йорданов Тасев, Атанаска Тодорова Ковачева, Григор Тодоров Георгиев, Надя Николова Карагьозова, Светла Николова Иванова, Никола Делчев Пейчев, Лиляна Борисова Къскатийска, Георги Борисов Николов, Петрана Борисова Арангелова, Петра Илиева Николова и Борислав Любенов Николов, не са заявили становищата си по подадените касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба на "БДЖ-ТПС (Л)" ЕООД е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Допустима на основание чл. 210, ал. 2 от АПК е и касационната жалба на "БДЖ" ЕАД, въпреки че това дружество е била заличено като жалбоподател с определение на Софийския градски съд. Допустимостта на касационната жалба произтича от това, че независимо от прекратителното определение, в обжалваното решение дружеството е било посочено като жалбоподател, като е била отхвърлена и жалбата му. Последното обстоятелство се установява от диспозитива на решението, от който - въпреки непрецизното му формулиране, става ясно, че се отхвърля жалбата на две търговски дружества. Поради това обжалваното решение има формално сила и спрямо "БДЖ" ЕАД, което е основание за допустимост на жалбата му. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Производството пред Софийския градски съд е образувано по жалба на "БДЖ" ЕАД, Поделение за управление на локомотиви, като по време на производството в резултат на извършена реорганизация на дружеството като жалбоподател е вписан "БДЖ-ТПС (Л)" ЕООД, срещу заповед № РД-09-72/07 април 2004 г. на кмета на Столична община - район "Подуяне", с която е одобрено допълването на кадастралната основа на подробния устройствен план на м. "Суха река, Ботевградско шосе-рамка" и м. "Квартали от Североизточен град, прилежащи на Първа задгарова артерия" с поземлен имот пл. № 350 от кв. 65, УПИ V-"За озеленяване" по кафявите линии и цифри на приложената скица. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. От данните по делото е установено, че на наследниците на Тасо Вълчанов с решение на поземлена комисия на община Младост, София-град, е възстановена собствеността върху имот от 16.100 дка, находящ се в землището на Подуяне, м. "Суха река", обозначен като имот № 21, к. л. 364,365 от кадастрален план от 1972 г.. Установено е също, че въз основа на подадено от Мария Дочева като наследник на Тасо Вълчанов заявление, на 16 февруари 2004 г. е съставен акт за непълноти (грешки) в одобрен кадастрален план, подписан от съставителя, заявителя и заинтересуваните страни. Въз основа на данните и записванията в така съставения акт е издадена и оспорената заповед. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че не допуснати нарушения в процедурата по издаването на заповедта на кмета на Столична община - район "Подуяне", е законосъобразен. Преди издаването на оспорената заповед е съставен акт за установяване на непълноти (грешки) в одобрен кадастрален план, който акт е подписан от заинтересуваните лица, посочени в разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.). Наличието на подписи от заинтересуваните лица е доказателство за липсата на спор за собственост, който от своя страна е отрицателна предпоставка за издаването на заповедта. Неоснователни са доводите на касаторите, че акта за установяване на непълноти (грешки) в одобрен кадастрален план, не е подписано от представител на дружеството, което стопанисва процесния имот. Твърденията, че това право е предоставено на "БДЖ-ТПС (Л)" ЕООД, не е установено по делото. В тази насока съдът многократно е давал указания на жалбоподателя и е отлагал разглеждането на делото с цел събирането им, но такива така и не са представени. След като липсват данни за това, че към датата на съставянето на акта за установяване на непълноти (грешки) в одобрен кадастрален план жалбоподателите не са били носители на право на собственост или на други вещни права, то тяхната жалба правилно е била преценена от съда като неоснователна. Представените в касационното производство писмени доказателства също не установяват това обстоятелство, а други факти, които нямат отношение към законосъобразността на обжалваното решение. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане ще следва да бъдат осъдени касаторите да заплатят на ответниците София Колева и Мария Дочева направените разноски пред касационната инстанция в размер съответно на 200 лева и 300 лева, представляващи адвокатски възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение,