Решение № 15329 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3089/2020 г.

Решение № 15329 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3089/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Община Варна и по касационни жалби от Т. Димова, А. Атанасова, лично за себе си и като законен представител на Х. А. и Т. А., от И. Атанасов, лично за себе си и като законен представител на Н. А., и от Ж. Д., против решение № 2506/19.12.2019 г. по адм. д. № 583/2019 г. по описа на Административен съд – Варна. В касационната жалба на Община Варна, подадена от старши юрисконсулт В. Великова, се оспорва решението в осъдителната му част като неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че събраните доказателства не установяват по категоричен начин нито причинените имуществени, нито неимуществените вреди на ищците поради това че твърдените от тях заболявания датират много преди издаването на незаконосъобразната заповед на кмета на Община Варна. Иска се в оспорената част решението да бъде отменено и се претендират разноски и юрисконсултско възнаграждение. В касационните жалби на Т. Димова, А. Атанасова, лично за себе си и като законен представител на Х. А. и Т. А., от И. Атанасов, лично за себе си и като законен представител на Н. А., и от Ж. Д., подадени чрез адвокат Г. Иванов, се оспорва решението в отхвърлителната му част поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено решението в тази част и претендира заплащане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са подадени в срок от надлежно легитимирани страни и са допустими, като по същество са неоснователни. Правилно съдът е приел, че предявените искове по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за претърпени от ищците имуществени и неимуществени вреди, са частично основателни. Установено по делото е, че ищците са били отстранени от общинското жилище със заповед на кмета на район "Младост" от 30.08.2016 г., която е била отменена като незаконосъобразна. След освобождаване на общинското жилище те са живели на свободен наем, в размер на 500 лева на месец видно от писмен договор от 02.01.2018 г. Размерът на обезщетенията за имуществени вреди правилно е определен от административния съд, съобразно разликата между свободния наем и сумата, която би била заплатена за общинското жилище. Относно присъдените обезщетения за претърпени неимуществени вреди основателно се приема, че такива са доказани за Т. Димова, А. Атанасова, И. Атанасов и Ж. Димитров, като същите не са определени в занижен размер и в този смисъл не е налице несъответствие с разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд – Варна е образувано по предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по предявени обективно и субективно съединени искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ от Т. Димова, А. Атанасова, лично за себе си и като законен представител на Х. А. и Т. А., от И. Атанасов, лично за себе си и като законен представител на Н. А., и от Ж. Д.. Предявените срещу Община Варна искове са за присъждане на Т. Димова и А. Атанасова на обезщетение за имуществени вреди за периода от 05.09.2016 г. до 31.12.2018 г. в общ размер на 8802, 00 лв. /по 4401, 00 лв. за всяка по отделно/ във връзка с отменената по съдебен ред Заповед № 230/30.08.2016 г. на Кмета на Район Младост, Община Варна, и бездействието на Кмета на Община Варна, представляващи разликата между сумата, която двете ищци са заплащали като наем за ползване на общинско жилище и сумата, която са заплатили като свободен наем през релевантния период; за присъждане на И. Атанасов и Ж. Д. на обезщетение за имуществени вреди за периода от 05.09.2016 г. до 31.12.2018 г. в общ размер на 6302, 00 лв. /по 3151, 00 лв. за всеки по отделно/ във връзка с отменената по съдебен ред Заповед № 230/30.08.2016 г. на Кмета на Район Младост, Община Варна, и бездействието на Кмета на Община Варна, представляващи разликата между сумата, която двамата ищци са заплащали като наем за ползване на общинско жилище и сумата, която са заплатили като свободен наем през релевантния период; за заплащане по 3000, 00 лв. на всеки един от ищците Т. Димова, А. Атанасова, Х. А. и Т. А., като обезщетение за неимуществени вреди, представляващи притеснения, нерви, неудобства и влошено здраве във връзка с преместването им в жилище под наем след като с незаконосъобразната Заповед № 230/30.08.2016 г. на Кмета на Район Младост им е разпоредено да освободят ползваното от тях общинско жилище, находящо се в [населено място], на [улица]; за заплащане по 2000, 00 лв. на всеки един от ищците И. Атанасов, Н. А. и Ж. Д., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, нерви, неудобства и влошено здраве във връзка с преместването им в жилище под наем, след като с незаконосъобразната Заповед № 230/30.08.2016 г. на Кмета на Район Младост им е разпоредено да освободят ползваното от тях общинско жилище, находящо се в [населено място], на [улица]. Съдът е осъдил Община Варна да заплати на Т. Димова сума в размер на 4401, 00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между заплатения от ищцата свободен наем за жилище, находящо се в [населено място], [улица], ет. [номер], и наемът, който ищцата би платила на Община Варна за периода от 05.09.2016 г. до 31.12.2018 г., ако с незаконосъобразната Заповед № 230/30.08.2016 г. на Кмета на район Младост не беше иззето от владението й общинско жилище, находящо се в [населено място], [улица], и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв. за претърпените стрес, притеснения и неудобство, свързани с изпълнението на незаконосъобразната Заповед № 230/30.08.2016 г. на Кмета на Район Младост при Община Варна, като е отхвърлил иска за неимуществени вреди в останалата част в размер на 2500 лв.; осъдил е Община Варна да заплати на А. Атанасова, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв. за претърпените стрес, притеснения и неудобство, свързани с изпълнението на незаконосъобразната Заповед № 230/30.08.2016 г. на Кмета на Район Младост при Община Варна, като е отхвърлил иска за неимуществени вреди в останалата част в размер на 2500 лв., както и иска за имуществени вреди в размер на 4401, 00 лв.; осъдил е Община Варна да заплати на И. Атанасов сума в размер на 1050, 00 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатен наем за периода от 09.07.2018 г. до 31.12.2018 г. за наемане на частна квартира след изземване на общинско жилище, находящо се в [населено място], [улица], и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 лв., за претърпените стрес, притеснения и неудобство, свързани с изпълнението на незаконосъобразната Заповед № 230/30.08.2016 г. на Кмета на Район Младост при Община Варна, като е отхвърлил иска за неимуществени вреди в останалата част в размер на 1800 лв., както и иска за имуществени вреди в останалата част в размер на 2101 лв.; осъдил е Община Варна да заплати на Ж. Д. сума в размер на 1050, 00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатен наем за периода от 09.07.2018 г. до 31.12.2018 г. за наемане на частна квартира след изземване на общинско жилище находящо се в [населено място], [улица], и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 лв., за претърпените стрес, притеснения и неудобство, свързани с изпълнението на незаконосъобразната Заповед № 230/30.08.2016 г. на Кмета на Район Младост при Община Варна, като е отхвърлил иска за неимуществени вреди в останалата част в размер на 1800 лв., както и иска за имуществени вреди в останалата част в размер на 2101 лв. Съдът е отхвърлил изцяло иска на Х. А. за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв. и на Т. А. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. за претърпените стрес, притеснения и неудобство, свързани с изпълнението на незаконосъобразната Заповед № 230/30.08.2016 г. на Кмета на Район Младост при Община Варна. Съдът е оставил е без разглеждане исковата молба в частта досежно претендираното в полза на Н. А. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. и е прекратил производството в тази част. Приел е, че предявените искове са допустими, тъй като ищците са адресати на отменената незаконосъобразна Заповед № 230/30.08.2016 г., а недопустима е исковата молба на малолетната Н. А., дъщеря на ищеца И. Атанасов, доколкото същата не е адресат на отменената по съдебен ред Заповед № 230/30.08.2016 г. Съдът е посочил, че тя не е била страна в съдебното производство по оспорване на същата заповед, следователно Решение № 10753/04.09.2018 г. на ВАС по адм. дело № 4394/2017 г. не простира върху нея силата на присъдено нещо. Като е анализирал фактите по делото, съдът е приел за основателни само предявените искове за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, основани на отменената Заповед на кмета на Община Варна, но не и на бездействието на кмета на общината да настани ищците в общински жилища. След преценка на законовите предпоставки за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е приел, че незаконосъобразният акт е предизвикал имуществена вреда в правната сфера на ищцата Т. Димова като глава на семейството, осигуряваща средствата за препитание на всички останали членове на семейството. Поради липсата на доказателства, че и останалите пълнолетни членове на семейството са поемали част от разходите по заплащане наема, този разход следва да се признае само в полза на Т. Димова. Съдът е приел за частично основателни претенциите на ищците И. Атанасов и Ж. Д. за периода от 09.07.2018 г. до 31.12.2018 г., през който период те са наели квартира в [квартал], [жилищен адрес], за което са заплащали месечен наем в размер на 350 лв. Доколкото обаче загубата на подслон винаги предизвиква стрес, съдът е приел субективно съединените искове са частично основателни. Съобразно събраните по делото доказателства, съдът е уважил частично претенциите за обезщетение за неимуществени вреди. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е извършил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и е изложил обосновани изводи, съобразени с приложимия материален закон. Установено е по делото, че със Заповед № 20/30.05.1996 г. на Началник "Жилищно настаняване" в район Младост, Община Варна, ищцата Т. Димова е била настанена в общинско жилище, находящо се в [населено място], [адрес], представляващо една стая, кухня и мазе. Димова е настанена в общинското жилище заедно с трите си деца А. Атанасова, И. Атанасов и Ж. Д., които към момента на издаване на заповедта за настаняване в общинско жилище са съответно на [възраст], [възраст] и [възраст] Наемните отношения между ищцата Т. Димова са обективирани в договор за отдаване под наем от 02.07.1996 г, който е безсрочен. Видно от копие на писмо рег. № РД16018736 МЛ/24.08.2016 г., адресирано до ищцата Т. Димова и до семейството й, с протокол от 15.02.2016 г. на комисия назначена със заповед № 2218/27.05.2015 г. на Кмета на Община Варна е констатирано, че сградите, находящи се на [улица] и 32 В, са негодни за обитаване, вредни в санитарно хигиенно отношение и са застрашени от самосрутване. Със същото писмо до адресатите, ищци в настоящото производство, е отправена покана за доброволно освобождаване на сградата и предупреждение, че при неизпълнение в 7-дневен срок от получаване на писмото, ще се пристъпи към принудително изземване по реда на чл. 65 от Закона за общинската собственост. Във връзка с това на основание чл. 65, ал. 2 във вр. с чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост и чл. 21 а от Наредбата на реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/, е издадена Заповед № 230/30.08.2016 г. на Кмета на район Младост при Община Варна, с която общинското жилище, което е обитавала Т. Димова с трите си деца и тримата си внуци, е било иззето. Заповед № 230/30.08.2016 г. на Кмета на район Младост за изземване на общинското жилище, находящо се на [улица], е била оспорена от ищците по съдебен ред и с решение № 10753/04.09.2018 г., постановено от състав на ІІІ отделение на ВАС по адм. дело № 4394/2017 г., заповедта е отменена като незаконосъобразна. Независимо от съдебното оспорване на заповедта общинското жилище на [улица] е освободено от ищците на 05.09.2016 г., като ищците са се настанили в жилище на свободен наем. Изложените от административния съд изводи са обосновани и напълно се споделят от касационната инстанция. Правилно съдът е приел, че исковете за обезщетение намират своето основание само в отменената като незаконосъобразна заповед на кмета на Община Варна, но не и в бездействието му да настани семействата в общински жилища. Съдът е отчел, че молбата за настаняване в общинско жилище е подадена след исковия период и поради това не може да е налице бездействие на кмета на общината за удовлетворяването й, от което да са произлезли претендираните вреди. Що се отнася до претенциите за имуществени вреди, присъденият от съда размер е основан на показанията на разпитания по делото свидетел Ангелов, собственик на наетото от ищците жилище и не е опроверган от други доказателства по делото. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът правилно е преценил, че имуществените вреди, изразяващи се в заплатен наем, се дължат само на ищците, за които е установено, че действително са заплащали сумите за свободен наем на наетите жилища, но не и на останалите наематели, които само са обитавали жилището. Що се отнася до претенциите за обезщетение за неимуществени вреди, съдът е основал изводите си както на писмените и гласни доказателства, така и на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза. Тези доказателства установяват, че ищците Т. Димова и А. Атанасова са имали заболяванията, които сочат, много преди издаването на незаконосъобразната заповед на кмета на Община Варна, поради което те не могат да бъдат основание за претенциите им за неимуществени вреди. Съдът е присъдил обезщетение за неимуществени вреди, като е приел, че самото извеждане на част от ищците от общинското жилище им е причинило стрес и неудобства. Изводите на съда са обосновани както по отношение на основанието на претенциите, така и по отношение на определения размер на обезщетенията. Направеното възражение за присъждане на разноските по делото в непълен размер, е неоснователно. Съдът не е намалил разноските като прекомерни, а е присъдил размер, съобразен с уважената част от исковете, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с 144 АПК. Предвид изхода на спора, разноски за касационната инстанция не следва да бъдат присъждани. Предвид изложените съображения, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2506/19.12.2019 г. по адм. д. № 583/2019 г. по описа на Административен съд – Варна. Решението е окончателно.