Решение № 180 от 1.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 715/2017 г.

Решение № 180 от 1.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 715/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. С. Ц. срещу решение № 255/4.11.16 по г. д. № 312/16 на Апелативен съд Велико Т. - с което, след частична отмяна на реш. № 66/22.10.14 по г. д. № 1388/13 на Окръжен съд Велико Търново, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ на М. Ц. е присъдено 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.02.12 до окончателното изплащане. Касаторът обжалва решението в частта, с която претенцията му е отхвърлена за сумата над 5000 лв. до 15000 лв. Излага съображения за незаконосъобразност на същото и моли за отмяната му, уважаване на предявения иск до 15000 лв. и присъждане на разноски.

Прокуратурата на Република България оспорва жалбата.

С определение № 554/22.06.17 е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за нарушаване на принципа за справедливост при несъобразяване на задължителните критерии на ППВС 4/68 и ТР 3/05.

С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за основателен за сумата 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение. За да достигне до този извод е приел, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди предвид чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ - тъй като ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление по чл. 220, ал. 2 вр. с ал. 1 НПК /сключване на неизгодна сделка/, по което впоследствие е бил оправдан с влязла в сила присъда, и са ангажирани доказателства, установяващи претърпените от него неимуществени вреди. За да определи дължимото обезщетението е съобразил продължителността на производството /1 г. и 10м./, наложената мярка за неотклонение /"подписка"/, предвиденото наказание /"лишаване от свобода" от 1 до 10г/. Отчел е както, че наказателното преследване е дейност, която по своето естество оказва негативно въздействие върху психиката на съответното лице и рефлектира неблагоприятно върху отношенията му с близки, приятели, колеги, така и влиянието му върху ищеца, дотогава неосъждан-засягането на честта, достойнството и доброто му име на учител, градил цял живот авторитета си; съществената промяна на емоционалното му състояние /изживения стрес и разстройване, затваряне в себе си/; предприетото вследствие на разгласяването напускане на [населено място] /в което 40 г. бил учител и директор на училище/, преместване в Горна О. и преустановяване на излизането дори в града след разчуването за обвиненията; засиленият медиен интерес и компрометиране в широк обществен кръг /обвинението по чл. 220 НК е получило гласност в обществото чрез публикации в медиите/; обстоятелството, че изпитваните притеснения от привличането като обвиняем за деяния, които не е извършил, и несигурност по какъв начин ще приключи делото, са били още по-големи предвид първоначалното осъждане с влязла в сила присъда и оправдаване едва след възобновяване на производството, . Същевременно, на база заключения на медицински експертизи, съдът е приел, че няма категорични данни заболяванията, от които се оплаква М. Ц. /хипертонична болест на сърцето, МАС синдром, SA блок, П./, да са в причинна връзка с болките и страданията от воденото наказателно производство. Предвид изложеното и стандарта на живот към датата на деликта, е определено обезщетение 5000 лв. -като е отразено, че не е установено ищецът да е допринесъл за увреждането по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, както и да са налице предпоставки за присъждане на по-висок или по-нисък размер на обезщетение.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл. 52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т. гр. д. № 3/2004 на ОСГК на ВКС/. В задължителната практика, вкл. т. II от ППВС № 4/23.12.1968, реш. № 223/4.07.11 на ВКС по г. д. № 295/10, IV ГО, реш. № 832/10.12.10 по г. д. № 593/10, IV ГО, и др., са определени критериите за понятието "справедливост". Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление съдът следва да прецени характера и степента на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, продължителността на наказателното производство, вида на наложената мярка за неотклонение, характера на обвинението/тежестта на престъплението, в което е обвинен ищеца, данните за личността на подсъдимия с оглед това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което лицето не е извършило, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в т. ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. При определяне на обичайните вреди според общовалидния обществен критерий за справедливост съдът не прилага субективни виждания, а отразява общите схващания на даден етап от общественото развитие, като по-тежките по характер и степен увреждания се обезщетяват с по-големи по размер обезщетения, респективно определяне на парично обезщетение, по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, не е проява на справедливост, а в дисхармония със същата /реш. № 832/10.12.10 по г. д. № 593/10, IV ГО, реш. № 321/26.11.14 по г. д. № 2516/14, IV ГО/.

По основателността на касационната жалба:

Между страните няма спор относно следните факти, а и те се установяват от доказателствата по делото:

• на 21.04.10 М. Ц. е бил привлечен като обвиняем по сл. д. № 31/09 на ОП В. Т. за престъпление по чл. 220, ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК - за това, че на 19.03.03 в качеството му на длъжностно лице - директор на основно училище "Ф. Т.", [населено място], общ. П. - съзнателно сключил неизгодна сделка /договор за замяна на недвижими имоти с училищното настоятелство/ и от това за представляваното от него училище е настъпила значителна вреда в размер на 111245 лв., като деянието представлява тежък случай-престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 НК;

• с присъда № 47/21.12.10 по нохд 265/10 на Районен съд Павликени той е признат за виновен по така повдигнатото му обвинение; определено му е наказание 1 г. лишаване от свобода при отложено изпълнение за срок от 3 г. и лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност и упражнява професии, свързани с пазене и управление на имущество /чл. 37, т. 6 и т. 7/ НК; уважен е и гражданският иск за сумата 111245,85 лв., ведно със законната лихва от 19.08.03 г. до окончателното изплащане;

• с решение № 51/6.04.11 по нохд № 41/11 на Окръжен съд Велико Търново горепосочената присъда е изменена /М. Ц. е признат за виновен в престъпление по чл. 220, ал. 1 НК/, в това число относно приложението на чл. 37, т. 7 НК;

• с решение № 327/12.07.11 по н. д. № 1682/11 на ВКС, II НО, производството по внохд № 41/11 на ОС В. Т. е възобновено, постановеното по него решение - отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд;

• с присъда № 180/21.09.11 по внохд № 472/11 на ОС В. Т. първоинстанционната присъда е отменена и ищецът е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 220, ал. 2 вр. с ал. 1 НК.

• с решение № 655/21.02.12 по нохд № 2866/11 на ВКС, III НО, тази присъда е оставена в сила; в решението е посочено, че сключената между ОУ "Ф. Т.", [населено място], и "Българско училищно настоятелство" при същото училище сделка за замяна не е неизгодна /въпреки създадената привидност за това/ - както от обективна, така и от субективна страна; това е така както поради целта на училищните настоятелства, така и защото конкретното такова действително и значително е подпомагало и продължава да подпомага с пари множество аспекти от дейността на училището - каквато помощ би могло да окаже само при наличие на стабилна собствена материална база; същевременно, съставът на престъплението по чл. 220 НК не е осъществен и от субективна страна, тъй като М. Ц. не само че не е целял да причини вреди на представляваното от него училище, а е действал със съзнанието, че от сключената сделка то ще спечели /това следва не само от твърденията му, но и от факта, че отдаването под наем на собствени земи с нищо не би облагодетелствало училището - тъй като получаваната рента е щяла да отиде в общинския бюджет, вместо директно да служи за издръжка на училището и развиване на материално-техническата му база съгласно чл. 44 ЗНП - докато с прехвърлянето и стопанисването на имоти от училищното настоятелство е постигнат точно този ефект/;

• до повдигането на горното обвинение М. Ц. е бил неосъждан и не е имал отношения с правосъдната система.

През целия си съзнателен трудов живот той е бил учител, градил е авторитет и е възпитавал около 40 випуска - работил е, за да изгради достойни граждани, и никога не е правил нещо за награди; достатъчна му е била благодарността на учениците. Бил неконфликтен, тих, скромен, уравновесен, работоспособен, весел, открит и добродушен човек, никога не е наранявал или обиждал някого. Проблемите му започнали, когато го привлекли като обвиняем през 2010 г. за сключена сделка в качеството му на директор на училището в [населено място]. Следователят му обяснил, че по повдигнатото обвинение го грози затвор от 1 до 10 години, както и че ще го обяви за национално издирване, тъй като не можал да го открие поради преместването му при сина му в Горна О. Обвинението било голям психологически удар-М. Ц. бил стресиран, сринал се, не можел да разбере защо след като е направил нещо за доброто на децата, това става престъпление и той от морален човек се превръща в престъпник; непрекъснато се питал какво престъпление е извършил /когато намерили начин да създадат училищното настоятелство и то да работи единствено за благото на училището в селото, се радвали много, тъй като с това се издигало училището и се улеснявала интеграцията на децата в него/. Вследствие на обвинението М. Ц. се изолирал, затворил се, странял от хората, не му се говорило, бил подтиснат. Явно се променил и външния му вид-не бил вече жизнения, усмихнат, емоционален и оптимистичен човек от преди; имал вид на болен, изтощен, изтормозен и отчаян човек. Изпитвал дискомфорт, срам и ужас да излезе на улицата /мислил, че дори някой само на снимка да го е виждал, вече го сочи с пръст и казва, че е престъпник, респективно, че впоследствие никой не е разбрал, че е невинен/; чувствал се неразбран, започнал да плаче за всяко нещо. Спрял да ходи до селото, където първо се разчуло, а впоследствие - и да излиза от къщи и в града; преживял много тежко публикуването на статии във вестник "Борба", в които се съобщавало, че дългогодишен директор на училище е осъден. Искал да дойде края на живота му и с писмо се прощавал със съпругата си. И досега не е преодолял травмата /св. Е. Т., Я. П./.

Оплакванията във връзка с кардиологични проблеми и хипертонична болест, според съдебно-медицинската експертиза, нямат причинна връзка с образуваното наказателно производство.

При така установените фактически обстоятелства е безспорно, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата. Спорен е въпросът какъв е размера на дължимото обезщетение.

Настоящият състав намира, че във връзка с висящото наказателно производство ищецът е търпял психически страдания, стрес, притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение, страх от осъждане. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство неоснователно обвиненото лице изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалните му отношения и общуване. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи. Освен това, видно и от показанията на разпитаните свидетели, в периода на воденото наказателно производство е имало и видима промяна в ищеца - изглеждал зле, бил обезкуражен и отчаян, загубил веселия си нрав и желанието си за социални контакти. Променил се и начина му на живот-затворил се, странял от хората, не му се говорило, напуснал селото, където години наред бил учител и директор на училище, а впоследствие спрял да излиза и от вкъши; бил тревожен и непрекъснато се питал какво лошо е направил и може ли доброто за децата да бъде престъпление. Понесъл тежко разгласяването на обвиняването му в медиите. Уронени били честта и достойнството му, чувствал се незаслужено злепоставен - още повече, че обвинението било във връзка със заеманата от него длъжност, изпълняваната работа и упражняваната професия /директор на училище, учител/, към която обществените изисквания са завишени. Незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни професии, в извършване на престъпление, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера, а в още по-голяма степен това важи за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на тяхната професионална реализация /реш. № 344/24.11.14 по г. д. № 2378/14, IV ГО/.

При определяне на дължимото обезщетение и в съответствие с отговора на правния въпрос, даден по-горе, съдът отчита и продължителността на негативното засягане на правата на личността /почти две години/, вкл. наложената мярка за неотклонение, тежестта на длъжностното престъпление, ангажиращо сериозна наказателна отговорност с наказание лишаване от свобода и от права - заплахата за която също увеличава причиненото състоянието на страх от осъждане за нещо, което не е извършено, обстоятелството, че първоначално са били постановени на две инстанции осъдителни присъди-впоследствие отменени едва по реда на възобновяването, медийната разгласа и злепоставяне пред широк кръг лица, уронването на доброто име на ищеца, който цял живот в професионалния си път се е стремял да бъде за пример и възпитава достойни граждани, незаслуженото му злепоставяне в края на кариерата му на учител и директор. Същевременно, следва да се отчете й, че заедно с признаването за виновен и осъждане на наказания по НК, именно във връзка с повдигнатото от прокуратурата обвинение, срещу М. Ц. е бил уважен и граждански иск в значителен размер /111245,85 лв. с лихви от 2003 г. до изплащането/. Това е причинило допълнителен психически товар, напрежение и притеснения как ще бъде платена тази голяма сума, респективно страх от евентуално принудително изпълнение за събирането й.

Всички тези обстоятелства обосновават определянето на по-голям размер на дължимото обезщетени.

Същевременно съдът отчита и, че твърдяните здравословни проблеми не са в пряка причинна връзка с повдигнатото обвинение, както и че не е установено ищецът да е допринесъл за увреждането по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ.

Предвид всичко изложено по-горе, настоящият състав намира, че с оглед критериите на чл. 4 ЗОДОВ, чл. 52 ЗЗД, конкретните обстоятелства на случая и ангажираните доказателства, обществено-икономическите условия в страната, за обезвредата на процесните неимуществени вреди се дължи общо сумата 15000 лв., ведно със законна лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 21.02.12 г. до окончателното изплащане.

С оглед на това и предвид отговора на правния въпрос, следва да се приеме, че въззивният съд не е процедирал в съответствие с процесуалното си задължение да обсъди всички относими към определяне размера на дължимото обезщетение конкретни обстоятелства - в това число че повдигнатото обвинение е за извършване на престъпление в длъжностно качество, както и че в резултат на същото се е стигнало до уважаване на граждански иск в значителен размер. Това се е отразило на правилността на решението му, респективно довело е до определяне на обезщетение несъответно на претърпените вреди - което е основание за отмяна на атакуваното решение.

Предвид всичко изложено по-горе, въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 5000 лв. до 15000 лв., е незаконосъобразно и следва да се отмени - вместо което в тази част претенцията се уважи ведно със законната лихва считано от 21.02.12 г. до окончателното изплащане. На ищеца се дължат и общо 1335 лв. разноски /35 лв. ДТ, 800 лв. и 500 лв. адв. хонорар за защита по касационната жалба и изготвяне на отговор на жалбата на насрещната страна/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, III ГО,