Решение № 12694 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14363/2016 г.

Решение № 12694 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14363/2016 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. В. П. срещу решение № 209/20.10.2016 г., постановено по адм. д. № 21/2016 г. по описа на Административен съд - Х. (АС-Х.). Касационната жалбоподателка оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъдат отменени обжалваното съдебно решение и оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и пледоария по същество на спора в открито съдебно заседание. Претендира заплащане на разноски. Ответникът директорът на Агенция "Митници" оспорва касационната жалба по подробни съображения в писмена защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 209/20.10.2016 г., постановено по адм. д. № 21/2016 г. по описа на АС-Х. е отхвърлена жалбата на В. П. против Заповед № 430/11.01.2016 г. на директора на Агенция "Митници", с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Административният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че оспорената заповед е издадена без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в изискуемата от чл. 108, ал. 1 от ЗДСл форма, кореспондира на изложените в нея факти, които са установени и в съдебното производство, което определя правилно приложение на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Оспорената пред АС-Х. З. № 430/11.01.2016 г. на директора на Агенция "Митници", с която е прекратено служебното правоотношение на В. П. за заеманата от нея длъжност "старши митнически инспектор" в М. С., считано от 12.01.2016 г., е издадена от компетентния орган, съгласно чл. 6, т. 5 от Устройствения правилник на Агенция "Митници", според който директорът назначава и освобождава държавните служители в агенцията. Следователно изводът на АС-Х., че атакуваният административен акт е действителен съответства на събраните по делото доказателства и материалния закон. В заповедта е посочено, че се издава на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, § 1, т. 1 от Постановление № 393 на Министерски съвет от 2015 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Агенция "Митници" и заповед № ЗМФ-1257 от 14.12.2015 г. на министъра на финансите. С цитираната заповед № ЗМФ-1257 от 14.12.2015 г. на министъра на финансите, считано от 00 ч. на 11.01.2016 г. се закриват следните митнически учреждения: 1. С. Т. митническо управление; 2. Жп гара С. М. пункт; 3. К. А. М. пункт; 4. К. М. бюро; 5. Свободна зона С. М. бюро; 6. Х. М. бюро, като в т. II от същата заповед, считано от 00.00 часа на 11 януари 2016 г. се създават следните митнически учреждения: 1. В структурата на М. Б.: 1.1. Жп гара С. М. пункт; 1.2. К. А. М. пункт; 2. В структурата на М. П.: 2.1. С. М. бюро; 2.2. К. М. бюро; 2.3. Х. М. бюро. Изрично в от т. V - 3 от горепосочената заповедта е разпоредено, че дейността, компетентността, правата и задълженията на С. Т. митническо управление, М. С., преминават към С. М. бюро, М. П.. От внимателния прочит на тази заповед следва да се обоснове извод, че действителното волеизявление на министъра на финансите е за закриване на отделни митнически учреждения и преминаване на изпълняваните от тях функции и задачи в нови звена (нови митнически учреждения) като част от съществуващите структури на Агенция "Митници". При този анализ на властническото волеизявление на министъра на финансите и при съпоставката му с утвърдените в последствие длъжностни и поименни длъжностно разписания на отделните структури на Агенция "Митници" се налага извод за осъществяване на хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл - закриване на администрацията (Митница "С."), в която е назначен държавният служител. В случая са закрити всички звена на Митница "С." и тя е престанала да съществува като отделна структура в състава на Агенция "Митници". В подкрепа на този извод е изключително категоричното заключение на вещото лице Е. Д. от 7.09.2016 г., в което са анализирани отделните длъжностни разписания и са направени констатации за преставане да съществува на Митница "С." и като дейността на отдела, в който е работила жалбоподателката се осъществява от отдел "МРП, ТНМ" в Специализираната администрация, М. П. и МБ С., М. П.. От всички доказателства, събрани пред първата инстанция, се установява, че след 12.01.2016 г. в състава на Митница "С." не е останала да съществува нито една длъжност и за тази митница не са утвърждавани нови длъжностно и поименно длъжностно разписания. Всички щатни бройки от Митница "С." са преминали в други звена на "А. М.", при което не е възможно да се обоснове извод, че е извършено съкращаване на длъжността "старши митнически инспектор" в Митница "С." по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, както е приел АС-Х.. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за неправилен правния извод на АС-Х., че при издаване на оспорената пред него заповед са били налице предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Настоящият съдебен състав намира за неправилен изводът, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 87а от ЗДСл, според който при преобразуване на администрация, при преминаване на дейност от една администрация в друга, както и при преминаване на дейност от закрита администрация в друга, служебното правоотношение с държавния служител не се прекратява, като в резултат от този неправилен извод административният съд не е изследвал задълбочено въпроса за наличието или не на горепосочените обстоятелства. Допуснатото нарушение на материалния закон от първата инстанция е основание за отмяна на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК то трябва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменена оспорената заповед като издадена при липса на посоченото в нея правно основание - основание за оспорването й по чл. 146, т. 4 от АПК. Подробната аргументация в обратния смисъл в писмените бележки на ответната страна не кореспондират са доказателствата по делото и наличието на отделни структури в администрацията. По водене на делото В. П. е направила разноски в размер на 3315 лв. (от които 2000 лв. - възнаграждение за един адвокат за касационната инстанция, 1000 лв. - възнаграждение за един адвокат пред първата инстанция, 300 лв. - депозит за вещо лице и 15 лв. държавна такса), които претендира, поради което и с оглед изхода на спора и липса на възражение за прекомерност следва да й бъдат възстановени на основание чл. 143, ал. 1 от Агенция "Митници". По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение