Решение № 15184 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14788/2010 г.

Решение № 15184 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14788/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Иван Владимиров Брънеков, чрез процесуалните му представители адв. Антония Дремсизова-Шпатова и адв. Константин Минков, срещу решението от 12.08.2010 г., постановено от Софийски градски съд, Административно отделение, IIIг състав по адм. дело № 821/2005 г. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът прави искане за отмяна на обжалваното решение. Подробни доводи са развити в писмена защита. Ответникът - кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Каменова, в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Софийски градски съд е образувано по жалба на Иван Владимиров Брънеков срещу заповед № РД-54-112/6.03.2000 г. на кмета на Столична община, с която не е уважено искането с вх. № 1194 р-04-03 от 19.04.1999 г. на София Владимирова Брънекова, Цветана Добрева Белопитова, Дора Добрева Петрова и Иван Владимиров Брънеков в качеството им на наследници по закон на Добри Тодоров Кършев, за отмяна на отчуждаването на част от имот пл. № 8 (стар) 21 (нов), кв. 537, м. "Центъра - Зона Г-12", гр. София, ул. "Оборище" № 15. Доводите изложени в жалбата пред първоинстанционния съд са за незаконосъобразност на заповедта, тъй като имотът им е бил отчужден, но мероприятието за което е бил предвиден не е осъществено. Също така твърдят, че не са били обезщетени. С обжалваното решение съдът е оставил без уважение жалбата на Иван Владимиров Брънеков срещу цитираната заповед, тъй като съгласно Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти (ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.) правоимащи са лицата и техните наследници, чиито застроени имоти са били отчуждени до 21 април 1990 г., които могат да искат отмяна на отчуждаването, ако сградите съществуват към деня на влизане на този закон в сила и ако мероприятието, за което е отчужден имотът, фактически не е започнало, а в случай, че сградите са съборени - ако строителството фактически не е започнало и дворното място отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел, при спазване на съответните правила, норми и нормативи, които елементи в случая не са налице. Видно от доказателствата по делото процесният имот е отчужден за мероприятие - "СГНС - посолска сграда", което не е реализирано, тъй като е построена жилищна сграда. В последствие с изменение на ЗРП имотът е преотреден за други мероприятия - "За фондация "Знаме на мира", а по последния план за училище, които също са реализирани. От данните по делото също така е видно, че молителите са били обезщетени парично за отчуждаването на недвижимия имот, като сумата е преведена в ДСК, клон Благоевград, Предвид посоченото първоинстанционният съд е приел, че не е налице една от кумулативните предпоставки на чл. 1 и 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. за отмяна на отчуждаването на процесния имот, тъй като сградата е съборена, осъществено е фактическо строителство, реализирано е мероприятието, за което имотът е отреден и бившите собственици са били надлежно обезщетени. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосновават наличие на касационни отменителни основания. Пред настоящата инстанция се излагат доводи идентични с тези, изложени пред първоинстанционния съд. Процесният имот е отчужден за нуждите на Чехословашкото правителство, но впоследствие при условие на отпаднало искане от страна на ЧССР и съгласно отметката на гърба на акта, с протокол № 16 от 10.05.1962 г. на ИК на СГНС, статия 34, същият е предаден безвъзмездно на Министерство на Външните работи - УБО. Самият жалбоподател в молба - уточнение от 28.02.2008 г. посочва че на 6.08.1959 г. е издаден позволителен билет на МВР - УБО за строеж на жилищна сграда в парцел VII и VIII oт кв. 537 м. "Центъра". Бившият имот с адрес ул. "Оборище" № 15 е обединен с други имоти (парцели) и в новообразувания парцел VIII е изградена триетажна сграда, която първоначално е ползвана за жилищни нужди. За същата сграда е съставен акт за държавна собственост № 11373/30.12.1980 г. С рег. план от 1990 г. имотът е отреден за "Фондация "Знаме на мира", а с изменение, одобрено със Заповед № РД-09-50-85/1999 г. е преотреден за училище. Правилно в решението си първоинстанционният съд отбелязва, че процесният имот е отчужден за мероприятие "СГНС - посолска сграда", което не е реализирано, но в последствие с изменение на ЗРП имотът е преотреден за други мероприятия, които са реализирани, преди влизане на реституционния закон в сила. Правилно е приел също, че няма основание за обособяване на незастроената част от имота, тъй като същата е част от училищен двор, оформена като асфалтирана площадка и зелени площи, т. е. част от отчуждителното мероприятие. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че в рамките на трите последователни преотреждания: за посолски нужди, за "Фондация "Знаме на мира" и за училище отчужденият имот е ползван съобразно предназначението при условията на отпаднало искане от страна на ЧССР. Предвид изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че не са налице условията на чл. 1, ал. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИМН, ЗБНМ и др. за отмяна на отчуждаването и възстановяване собствеността върху процесния имот. В жалбата пред настоящата инстанция касаторът твърди също, че за процесният имот няма изплатено обезщетение. Видно от приложенията по рег. преписка № 263/1957 г., за бившия имот пл. № 21 - нов ул. "Оборище" № 15 има данни в съобщение от 21.08.1959 г. от началник отдел финансов на СГНС, че за същия е изплатено обезщетение в размер на 153 147 лева, преведени с нар. к. № 39553/5.07.1958 г. в ДСК Благоевски район. От друга страна в заявление от 14.05.1998 г. Иван Владимиров Брънеков, Цветана Белопитова и Дора Петрова, молят отчуждаването на имота да бъде отменено, като същите декларират, че получените от тях пари като обезщетение за имота ще бъдат върнати. Предвид изложеното, възражението на жалбоподателя във връзка с неизплащане сумата за отчуждението на процесния имот настоящият състав приема за неоснователно. Освен това възраженията относно неосъществен фактически състав по отчуждаването не могат да обслужат тезата на касатора, тъй като отмяна може да се иска само на надлежно осъществено отчуждаване. При твърдяната липса на такова, искането за реституция, респективно за обезщетяването е следвало да бъде предявено по друг ред. Отмяна на отчуждаването може да се иска само при надлежна отчуждителна процедура. Не са налице условия за отмяна на отчуждаването. По изложените съображения, настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,