Решение № 293 от 9.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 854/2013 г.

Решение № 293 от 9.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 854/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият К. Р. Р. чрез свой защитник е отправил до ВКС по реда на глава тридесет и трета от НПК искане да бъде възобновено делото, по което е осъден от съдилищата в Пловдив: от районния съд - като първоинстанционен, от окръжния - като второинстанционен. Първоинстанционната присъда - 169 от 17 април 2012 г. по нохд № 1852/2010 г., е осъдителна за разпространяването на чужди обекти на авторски и на сродни на тях права, без необходимото по закон съгласие на носителя на тези права - престъпление по чл. 172а, ал. 1 НК, извършено на 20 юни 2007 г. и отнасящо се до голям брой компютърни програми и компютърни игри-програми, записи и видеозаписи. Наложеното наказание е 6 месеца лишаване от свобода условно (чл. 66 НК) за 3 години. Присъдата е оправдателна за извършване на престъплението като продължавано (чл. 26 НК) и за възпроизвеждането-като второ изпълнително деяние на престъплението, на други чужди обекти на интелектуална собственост върху филми, записи и видеозаписи. Второинстанционното (въззивно) решение - 377 от 12 декември 2012 г. по внохд № 1015/2012 г., е за потвърждаване на присъдата, която също Р. чрез друг свой защитник обжалвал. В отправеното искане за възобновяване на делото се съдържа позоваване само на нарушението на закона като основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, свързано с чл. 348 НПК, макар доводите в негова подкрепа да имат и процесуално естество, а предложеното по изхода на делото да е за новото му разглеждане в окръжния съд. Искането е поддържано в тази съдебна инстанция, а според прокурора трябва да бъде отхвърлено като неоснователно. ВКС намери, че трябва да остави в сила по реда на възобновяването оспореното въззивно решение (което всъщност е предмет на проверка по този ред). Липсват основания за възобновяване на делото - както изрично посоченото от искателя, така и друго, което е възможно да бъде изведено от възраженията в искането срещу потвърденото осъждане на Р. Тези възражения са преди всичко вече правени - вж. участието в съдебните прения в предходните инстанции от името на подсъдимия, където са били поставени въпросите например за изпълнителното деяние по чл. 172а, ал. 1 НК, за претърсването и за изземването на компютърна техника в досъдебното производство или за процесуалната забрана "не два пъти за едно и също". Направените сега възражения са и вече получавали отговори в съдебните актове (доколкото ПОС се е съгласил и доразвил мотивите на ПРС - вж. например на л. 678, 682 и 685 от мотивите към присъдата - според номерацията в цялото дело, или на с. 26-29 от мотивите към решението). Освен това дадените отговори трудно могат да бъдат отхвърлени от ВКС като неправилни, въпреки че са могли да бъдат и по-критични към обвинението, особено по отношение на приложимия материален закон. Така например не може да има съмнение за съставомерността на извършеното като "използване чрез разпространяване" по чл. 172а, ал. 1 НК, във връзка с чл. 18, ал. 2, т. 2 ЗАПСП - чрез предлагането на услугата "достъп до интернет" деецът предлагал на своите клиенти и възможността за "изтегляне" по желание на "складираните" от него чужди обекти на интелектуална собственост. Вижда се обаче, че инкриминираният конкретен "начин на използване" на чуждите обекти съдържа и допълнителните белези по т. 10 от цитирания чл. 18, които наистина са посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, но също така го правят и "друг начин" по смисъла пак на чл. 172а, ал. 1 НК, и точно този начин е трябвало да бъде формулиран в диспозитива на обвинителния акт (като конкретно извършено от дееца "предлагане [...] по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях"). Сходно - с несъществено за изхода на делото значение (въпреки изразяваното от името на подсъдимия/осъдения обратно мнение, заниманията на който с компютърни технологии сами по себе си сочат, че има пълна яснота по делото) - е положението и с ред още неточности, които съдът е пренесъл безкритично от обвинението, смесвайки например обект на авторско или на сродно на него право (например компютърни програми) със самото право (например върху такива програми, от които пък се е получило впечатлението, че е било разпространявано правото, а не неговият предмет) или пък авторско (например върху игрални филми) със сродно на него право (например на участващите в тях артисти или пък на филмовите продуценти). Ръководен от изложеното и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС - I наказателно отделение