Решение № 6888 от 23.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби на "Агротексим ЕООД и Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район към МОСВ срещу решение 5360/26.08.2022 г., постановено по адм. д. 10880/2020 г. по описа на Административния съд София град /АССГ/. С решението си съдът е уважил частично подадената от първия касатор жалба като е отменил т.1.6 и т. 3 от приложение към Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект 31160013 от 23.09.2020 г., неразделна част от т.2.2 от Решение РР-3955 от 23.09.2020 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район и е отхвърлил жалбата му срещу т.4 от приложението към разрешителното за водовземане. "Агротексим ЕООД обжалва решението в неговата отхвърлителна част срещу т. 4, а Басейнова дирекция Източнобеломорски район оспорва решението на АССГ в частта, с която се уважа жалбата на жалбоподателя. Двамата касатори твърдят, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т.3 от АПК. Касаторът "Агротексим ЕООД в съдено заседание не се представлява, но изпраща допълнително писмено становище по съществото на спора. Претендира разноски пред касационната инстанция и представя списък с разноски. Касаторът - Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район се предстявлява. Процесуалният му представител посочва допълнителни аргументи за основателността на касационната им жалба и за неправилност на съдебното решение поради намеса в преценката за целесъобразност на административния орган. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, касационната жалба на "Агротексим ЕООД е основателна, а тази на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район - неоснователна. Производството пред Административен съд София град се е развило по жалба на "Агротексим ЕООД срещу т. 2.2 от Решение РР-3955/23.09.2020г. и т. 1.6, т. 3 и т. 4 от Приложение към Решение РР-3955/23.09.2020г., издадено от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район /БДИБР/. Административният съд е уважил частично подадената от първия касатор жалба като е отменил т.1.6 и т. 3 от приложение към Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект 31160013 от 23.09.2020 г., неразделна част от т.2.2 от Решение РР-3955 от 23.09.2020 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район и е отхвърлил жалбата му срещу т.4 от приложението към разрешителното за водовземане. Приел е, че Агротексим ЕООД е титуляр на издадено Разрешително за ползване 31160013/29.04.2008г. за водовземане от повърхностен воден обект - река Широколъшка (код BG3MA600R141), землището на с. Беден, общ. Девин, обл. Смолян, с цел на водовземането - риборазвъждане, и срок на действие до 29.04.2014г. След като е подал искане за това, с Решение РР-1939/16.05.2014г. е продължен срока на действие на Разрешително 31160013/29.04.2008г. до 29.04.2020г., като е променена целта на полването - вместо риборазвъждане - аквакултури и са поставени допълнителни условия на дружеството. В т. 2.2 от решението е указано, че частите Задължения за монтиране на измервателни устройства", Условия на водовземането", Такса за водовземане, Контролиращ орган и условия за контрол, Други условия, Специфични условия за разрешената дейност, се оформят като приложение към Разрешително за ползване 31160013/29.04.2008г. Там са поставени допълнителни изисквания, част от които са предмет на оспорване по делото: Видно от Приложението /л. 47-48/ с т. 1.6 е указано да не се извършва водовземане от р. Широколъшка преди провеждане на процедура и издаване на разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект. С т. 3 е въведено задължение за монтиране на измервателни устройства, като са посочени срокове за това. В т. 4 Специфични условия за разрешената дейност (съгласно мерки в ПУРБ на ИБР 2016-2021 г.) е указано в 6-месечен срок от влизане в сила на решението да се изготви и представи за съгласуване в БДИБР работен проект за изграждане на рибен проход, съгласно изискванията на Раздел 7 на ПУРБ ИБР - Приложение 3 и в срок от 2 години да се изгради рибния проход, съгласно одобрен проект. За изясняване на релевантните за делото обстоятелства са назначени и изслушани първоначална и повторна съдебно-технически експертизи, които съдът е кредитирал. Двете заключения не се различават драстично в изводите си. Повторното заключение допълва, че е технически възможно поставянето на измервателно устройство, но е нецелесъобразно, защото и този експерт, както и първият смятат, че това устройство доколкото става въпрос за отглеждане на аквакултура и поради естеството на работа на самото водомерно устройство, би увредило флората и фауната в рибарника. Теоретично на обекта може да се монтират водомери, но при практическата им реализация би се нарушила екосистемата на река Широколъшка, като част от флората и фауната на водите ще измре и вследствие на замърсяването ще се наруши основната функция на рибарника, а именно отглеждане на пъстърви, тъй като този тип риба изисква чиста вода без органично замърсяване и голямо наличие на кислород във водата. В този случай голяма част от съдържащото се количество кислород във водата би се използвало за разграждане на мъртвата органична материя като БПК (биологична потребност на кислород). Вещите лица са посочили изградените съоръжения и принципа на работа на рибарника, след което са посочили, че няма нужда от изграждане на рибен проход, тъй като същият е изграден още при създаването на рибарника. Водохващането от река Широколъшка към обекта съществува и към настоящия момент без да нарушава притока на вода нито от, нито към р. Широколъшка, т.е. няма преграда на цялото речно корито, което да препятства движението на рибата в него. В края на рибарника е осъществено връщането на водата от рибарника обратно в р. Широколъшка, което поради естеството на работа на самия рибарник фактически зарибява р. Широколъшка с пъстърва в участъка след рибарника, а водата е значително по-наситена с кислород, отколкото би била без работа на рибарника. След възприемане на заключението АССГ е уважил жалбата по отношение на измервателния уред, като се е мотивирал с наличието на законовата разпоредба на чл. 194а, ал. 5 от Закона за водите /в релевантната му редакция гласи следното - Не е задължително монтирането на измервателни устройства по ал. 1 при водовземане от повърхностен воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности, когато е налице поне едно от следните условия: 1. водите се връщат в същия речен басейн; 2. с акт на контролиращия орган е установена техническа невъзможност за монтиране, поддръжка или контрол на измервателно устройство. / По отношение на изискването за провеждане на процедура и издаване на разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект (т. 1.6 от Приложението) са липсвали изложени, каквито и да е съображения от страна на административния орган, откъде идват тези води и въобще защо счита, че има такива. Съдът е установил чрез СТЕ, че в случая се касае за преминаваща (течаща) вода в рибарника, ето защо АССГ е сметнал Решение РР-3955/23.09.2020г. и протоколът към него в тази им част за абсолютно немотивирани. Не така е подходил съда обаче към предписанието да се изработи проект за рибен проход, съдържащо се в т. 4 от Приложението. По мнение на съда съществуващият на място и описан в експертните заключения не представлява рибен проход по см. на т. 4 от Приложението. Поставеното изискване е за рибен проход в съответствие с изискванията на Приложение 3 към Раздел 7 на ПУРБ на ИБР, който е със съответни параметри на дебит, наклон, дълбочина, широчина и пр. Решението е валидно, допустимо и частично неправилно. Съдът не споделя изложените от АССГ мотиви защо изискването по т. 4 от Приложението към издаденото продължение на разрешителното е законосъобразно. Видно от описанието на съоръженията, на първо място, не е преградено цялото речно корито и не се създава препятствие за преминаване на всички риби през него. Освен това, наличното там съоръжение по естествен начин играе ролята на проход. Не по-малко важно е, че административният орган без никакъв анализ за съществуващите съоръжения и фактическите обстоятелства, а само с цитиране на заглавието на приложимата подзаконова нормативна уредба е сметнал за достатъчно да мотивира това си предписание. Според настоящата инстанция то не отразява адекватно фактическата обстановка и приложимата подзаконова нормативна уредба. Видно от таблицата на приложение 1 към раздел 7 на Плана за управление на речните басейни в Източнобеломорски район (2016-2021 г.), общодостъпен на страницата на МОСВ / https://earbd.bg/indexdetails.php?menu_id=609 / са поставени задължителни предписания за река Широколъшка да се направи оценка на изградените рибни проходи и забрана за нови инвестиционни намерения, свързани с изграждането на хидротехнически съоръжения и изземане на наносни отложения с изключение на съоръженията за защита на населението от наводнения /дейност BG3MA600R141/. Това налага административният орган да направи анализ и оценка, както и да мотивира дадените препоръки, предписания и изменение на условията по разрешителното. В този смисъл, съдът не се намесва и контролира целесъобразността на преценката му, а изисква от него да мотивира актовете си, така че да могат да бъдат преценени не само за изпълнение на формалните изисквания на закона, но и за съответствие с целите му, което представлява съществена част от проверката за законосъобразност на административните актове. В останалата част, по отношение на отменените т.1.6 и т. 3 от приложение към Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект 31160013 от 23.09.2020 г., решението на административния съд е правилно и касационната инстанция споделя направените изводи, към които препраща без да ги повтаря отново /на основание чл. 221, ал.2, изр. второ от АПК/. За пълнота следва да посочи, че приложението на чл. 194а, ал. 5,т. 1 от ЗВ е безспорно и като не се е съобразил с изискването на закона административния орган е постановил един незаконосъобразен административен акт. Доказателствените усилия на ответника са били насочени към опровергаване на тезата, че няма техническа възможност за поставяне на измервателно устройство, като изцяло е пренебрегнал наличието на другото алтернативно условие, че ползваните води се връщат в същия воден басейн /нормата разпорежда поне едно от двете условия да е налице/. Доколкото е безспорно наличието на условието по т.1 от чл. 194а ЗВ, то АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Решението на АССГ следва да се отмени в частта за присъдените разноски на ответника, с оглед изхода на настоящото производство. Що се отнася до претенцията на касатора "Агротексим ЕООД за присъждане на разноски в настоящото производство, съдът я намира за основателна, с изключение на посочената сума от 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение в производството пред АССГ и 400 лв. за СТЕ пред АССГ. Претенцията за разноски е следвало да бъде направена пред съответната инстанция най-късно преди даване ход по същество на делото. Доколкото това не е сторено от дружеството и неговия процесуален представител в тази му част искането следва да бъде оставено без уважение. На касатора следва да бъдат присъдени само разноски в размер на направения разход в касационното производство за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса общо 1870 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,