Решение № 10407 от 14.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4514/2009 г.

Решение № 10407 от 14.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4514/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ"-София срещу решение № 5/27.02.09 г. постановено по адм. д. № 5402/08 г. от Административен съд София-град. С обжалваното решение, по жалба на "Проджект" ЕООД е отменен РА№ 8000243/28.03.08 г. издаден от ТД на НАП-София, потвърден с решение № 1289/25.08.08 г. издаден от директор на дирекция "ОУИ"-София. Със същото решение, дирекция "ОУИ"-София е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 1453,60 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Релевират се касационните основания, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендират се разноски. Ответникът по касация - "Проджект" ЕООД чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като иска отхвърлянето и. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия, в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, но неоснователна. С РА, предмет на контрол пред административния съд на ревизирания субект - "Проджект" ЕООД е начислен допълнително ДДС за м. 05.07 г. Констатациите на органите по приходите са, че дружеството е осъществявало посредническа дейност за доставка на стоки от италиански фирми на български такива в областта на санитарния фаянс. Направен е извод, че услугата, доставяна от ревизирания субект е с място на изпълнение на територията на страната и приложимата разпоредба е чл. 21, ал. 1 от ЗДДС. Установената данъчна основа за облагане е в размер на 112 851, 07 лв. Във връзка с тези констатации е променен резултатът за периода от ДДС за възстановяване в ДДС за внасяне в размер на 5 217,20 лв. и лихви в размер на 530, 34 лв. Административният съд, за да уважи жалбата и отмени РА е приел, че договорите между ревизирания субект и италианските дружества не са договори за посредничество, нито са комисионни договори. За да достигне до този извод, съдът е изследвал съдържанието на договорите и установеното от съдебно-счетоводната експертиза. Съдът е приел, че договорите между "Проджект" и италианските дружества са друг вид договори, по силата на които ревизираният субект поема ангажимент да търси клиенти на чуждите дружества, но не и да сключва договори от името и за сметка на тези дружества. С оглед неправилно възприетия от данъчните органи характер на твърдените задължения на ревизирания субект, според административния съд безпредметно е обсъждането на въпроса за мястото на изпълнение съгласно правилата на ЗДДС на предоставяната посредническа услуга, каквато се установило, че не била налице. Решението на административния съд е правилно като краен резултат. Основателно е възражението на касатора, че административният съд не е квалифицирал характера на договорите между "Проджект" ЕООД и италианските му съконтрагенти. Административният съд като съд по същество е следвало да издири и установи всички относими обстоятелства за правилното прилагане на материалния закон. За приложението му в конкретния случай е било необходимо да се даде правна квалификация на договорите във връзка с които е действал ревизираният субект, а не само да се установи, че квалификацията им, дадена от органите по приходите е неправилна. Правилен обаче е подходът на съда при определяне на вида на тези договори именно чрез анализ на съдържанието им, а не от наименованието на договорите. От съдържанието на споразуменията между ревизирания субект и италианските фирми се установява, че "Проджект" ЕООД се е задължил да осигурява купувачи от България на продукти на италианските фирми, като за целта се ангажира с рекламата им. По всички споразумения между ревизирания субект и италианските фирми е уговорено възнаграждение за "Проджект" ЕООД, като размерът на комисионната е определян в процент от оборота. Именно от анализа на съдържанието на договорите и от начина на договаряне на възнаграждението за "Проджект" ЕООД следва, че задълженията на ревизирания субект по тези договори са за реклама и маркетинг в България на производството на италианските фирми. Целта на една такава дейност е да се направи необходимото за сключването на договор между две страни- италианските производители и клиенти в България. Налице е хипотезата на посреднически договор съгласно чл. 49 от ТЗ, каквато е и тезата на органите по приходите. Данъчните органи обаче неправилно са определили мястото на изпълнение на посредническия договор в конкретния случай. Тезата на органите по приходите по този въпрос е, че приложима за случая е разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС. Посочената разпоредба обаче регламентира мястото на изпълнение на услугите, когато обектът на услугите е овеществен. Както се посочи по-горе, посредническата услуга се извършва чрез фактически действия, но крайният резултат е сделка, по която посредникът не е страна, но е страна, субектът от името и за сметка на който посредникът е действал. С оглед крайният резултат от посредническата услуга приложимата обща разпоредба за определяне на мястото на изпълнението на доставката е чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Относно мястото на изпълнение на посредническата услуга обаче е приложима разпоредбата на чл. 24 от ЗДДС. Тази разпоредба е специална по отношение на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. С разпоредбите на чл. 24, ал. 1 и 2 от ЗДДС са транспонирани разпоредбите от чл. 44, § 1 от Директива 2006/112 и чл. 44, § 2 от Директива 2006/112 (ЕО на Съвета относно общата система на ДДС. Съгласно приложимите разпоредби, когато посредническата услуга се доставя на получател, установен в Общността, но извън страната на доставчика, мястото на доставката на услугата от посредника е на територията на държавата-членка, която е издала идентификационния номер по ДДС на получателя на посредническата услуга. В конкретния случай, посредническите услуги, макар да са изпълнени на територията на страната са доставяни на лица, регистрирани на територия на друга държава членка на ЕС. Тези обстоятелства осъществяват хипотезата на чл. 24, ал. 2 от ЗДДС, поради което именно тя е приложимата разпоредба за конкретния случай. Идентификационните номера по ДДС на получателите на процесните посреднически услуги не са издадени от България, поради което посредническите услуги не са с място на изпълнение на територията на РБългария и по аргумент на противното от чл. 12 ЗДДС няма да подлежат на облагане с ДДС в РБългария. По тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че административният съд отменяйки РА е постановил правилно решение. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд