Решение № 2250 от 2.3.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Йълдъръм, гражданин на Република Турция, чрез пълномощника му адв. Михалев, против решение 337 от 27.10.2022г., постановено по адм. дело 419/2022г. по описа на Административен съд Кърджали. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател намира за неправилни изводите на административния орган, възприети от първоинстанционния съд, че не са налице основания да му бъде предоставен статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ и хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. По същество развива съображения, че е налице хипотезата на чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут по други причини от хуманитарен характер, свързани с висш интерес на дете. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество, с което да бъде отменено решение 8008/27.06.2022г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ). Ответникът заместник-председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез процесуален представител юрк. Ханджиева, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Кърджали е образувано по жалба на Й. Йълдъръм, гражданин на Репубика Турция, против решение 8008/27.06.2022г. на заместник-председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ на лицето е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата, като е приел, че оспорваният отказ е постановен от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Съдът е счел, че няма данни спрямо жалбоподателя да е осъществено преследване по някой от признаците, визирани в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставяне на бежански статут. Подробно е разгледал бежанската му история, като е отбелязал, че самият чужденец е отрекъл проблеми заради етническата си принадлежност /[етническа принадлежност]/ или заради изповядваната от него религия /[религия]/, заявил е, че не е бил член на политическа партия или организация, или на въоръжена група/паравоенно формирование, не е имал проблеми с армията или полицията в държавата си по произход. Съдът е възприел тезата на административния орган, че заявените от чужденеца причини за напускане на държавата му по произход и за търсене на международна закрила, а именно желанието му да живее и работи в РБългария и да се вижда по-често със сина си, са неотносими към материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец, поради което правилно му е отказан такъв статут. Сочените причини не съставляват и основание за предоставяне на хуманитарен статут, доколкото не разкриват реална опасност от тежки посегателства спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Обжалваното решение е правилно. Съдът е изяснил релевантните за правния спор фактически обстоятелства, като е направил законосъобразни изводи, за които е изложил подробни съображения. По аргумент на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, за да бъде предоставен статут на бежанец, следва да съществуват основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мислене или принадлежност към определена социална група. Преценката се прави въз основа на конкретните данни, съдържащи се в бежанската история на кандидата за статут. В разглеждания случай категорично не се установява спрямо жалбоподателя да е осъществено преследване по някой от признаците, визирани в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Както точно е констатирал решаващият съд, в проведеното интервю чужденецът е отрекъл проблеми заради етническата си принадлежност /турчин/ или заради изповядваната от него религия /мюсюлманска/, заявил е, че не е бил член на политическа партия или организация, или на въоръжена група/паравоенно формирование, не е имал проблеми с армията или полицията в държавата си на произход. Мотивите му за напускане на Турция са от личен и икономически характер желае да се установи и да работи в РБългария, където живее бившата му съпруга и непълнолетното му дете, с което иска да се вижда по-често. Сочените от чужденеца причини за напускане на страната не попадат в хипотезите на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2-5 ЗУБ, както и на риск за бъдещо такова. Не се твърди същият да е заплашван или преследван по етнически или религиозни причини. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване спрямо чужденеца, също не са установени. Ето защо обосновано първоинстанционният съд е приел липса на материалноправни предпоставки за предоставяне на бежански статут. Законосъобразни са и изводите на решаващия съд досежно липсата на основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. В случая чужденецът не твърди, че в държавата си на произход е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, както предвиждат разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 1-2 ЗУБ. Във връзка с предоставянето на хуманитарен статут в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, правилно бежанската му история е изследвана с оглед решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. В тази насока е обсъдена актуалната информация относно Република Турция, съдържаща се в справките на дирекция Международна дейност при ДАБ, като обосновано е прието, че доколкото в случая няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в РТурция следва да е изключително, каквото, видно от приобщените справки, то категорично не е. Няма данни правата на жалбоподателя да са били нарушени, не са налице и данни за осъществено спрямо него преследване. Не се установява специфичен риск от тежки лични заплахи срещу живота и/или личността му поради присъщи на индивидуалното положение елементи и лични обстоятелства, който риск да е реално осъществим при завръщане в държавата по произход. Напротив, самият жалбоподател заявява, че няма проблем да се завърне в Република Турция, но не желае да го направи. Като основна причина за това изтъква влошените отношения с бившата си съпруга, която се е установила в РБългария заедно с едното от двете им деца, което е непълнолетно /понастоящем на [възраст]/, и досега майката не е позволявала срещи помежду им. Изтъкнатите от чужденеца лични мотиви за желанието му да живее в Република България не представляват други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, обуславящи предоставяне на хуманитарен статут. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,