Решение № 3705 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13136/2018 г.

Решение № 3705 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13136/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър срещу решение № 1579/08.08.2018 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 1415 по описа за 2017 г., с което е отменен мълчалив отказ на орган по приходите при Община Несебър за издаване на акт за установяване на задължения по декларация за дължими от "Хърайзън девелопмънтс" ЕООД местни данъци и такси за 2013, 2014 и 2015 г. и е върната преписката на орган по приходите при Община Несебър със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Оплакванията на касатора са за недопустимост на решението и за неправилност поради противоречие с материалния закон. Доводите за недопустимост са обвързани с тълкуването на разпоредбата на чл. 107 ДОПК и систематическото ? място, за да се обоснове липсата на правен интерес от издаване на АУЗД при погасени чрез плащане задължения за местни данъци и такси. Според касационния жалбоподател в тази хипотеза редът за защита е този на чл. 128 и сл. ДОПК. Евентуално аргументира недопустимост на решението в частта му за дадените задължителни указания предвид разпоредената с него отмяна на мълчалив отказ. Доводите за противоречие с материалния закон са основани на интерпретация на действащото право относно принадлежността на имотите, с които са свързани публичните общински вземания, към категорията на жилищните или на нежилищните. Иска обезсилване или отмяна на първоинстанционното решение. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Хърайзън девелопмънтс" ЕООД отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд възприе основания за недопустимост на оспореното съдебно решение. Първоинстанционното съдебно производство е образувано по жалба на "Хърайзън девелопмънтс" ЕООД срещу мълчалив отказ на орган по приходите при Община Несебър за издаване на акт за установяване на задължения по декларация за дължими от дружеството местни данъци и такси за 2013, 2014 и 2015 г. Пропуск на съда е да възприеме липсата на предмет на търсената съдебна защита. Производството пред длъжностното лице с функциите на орган по приходите при Община Несебър е образувано на 14.02.2017 г. – това е датата на получаване на преписката от компетентния орган, комуто тя е изпратена с определение № 69/13.01.2017 г. на Бургаския административен съд по адм. д. № 1812/2016 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на "Хърайзън девелопмънтс" ЕООД срещу мълчалив отказ на кмета на Община Несебър. Административното производство е инициирано от дружеството с искане за издаване на АУЗД и АПВ с вх. № Н4-МДТ-1275/06.04.2016 г. Съдържанието на искането за издаване на АУЗД е за определяне на размера на задълженията за ДНИ и ТБО за 2013 – 2015 г. Тези публични задължения за погасени чрез плащане. ДОПК изрично и изчерпателно урежда хипотезите, в които пропускът на компетентния орган да се произнесе е фингиран отказ за издаване на индивидуален административен акт. Уредбата се съдържа в разпоредбите на чл. 34, ал. 4; чл. 91, ал. 2; чл. 131, ал. 1; чл. 134, ал. 5 и чл. 185, ал. 6 ДОПК. Непроизнасянето на органа по приходите в 30-дневния срок по чл. 107, ал. 1, изр. 2 ДОПК по искането на задълженото лице за издаване на АУЗД не формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Тук не съществува законодателен пропуск в уредбата, който да се преодолее с прилагане на АПК по препращане на § 2 от ДР на ДОПК. И за ДНИ и за ТБО администрацията съобщава размера на задълженията – чл. 19, ал. 1 и чл. 68, ал. 2 ЗМДТ, както и чл. 107, ал. 3, изр. 1 ДОПК. Декларацията по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ не съдържа изчислени от задълженото лице задължения за данъци и не представлява изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК. Изпълнително основание е АУЗД по чл. 107 ДОПК /вж. чл. 209, ал. 2, т. 3 ДОПК/. Затова и по хипотеза искането за издаване на АУЗД е такова за издаване на утежняващ индивидуален административен акт, дори когато по убеждение на задълженото лице определените с акта задължения следва да са по-малки от съобщените му. Това е и логиката на уредбата в чл. 107, ал. 4 ДОПК на оспорването само на акта, а не и на отказа /пък бил той и мълчалив/. Липсва правен интерес от оспорване на непроизнасянето на администрацията с акт, който следва да установи задължения, щом до издаването му не съществува основание за принудително събиране на публичните вземания. Правният интерес е дисквалифициран и от факта на плащането на публичните задължения, доколкото се обезсмисля установяването им с акт, който да представлява изпълнително основание. По недопустимото административно производство компетентният орган не е дължал произнасяне с акт за решаване на поставения пред него основен въпрос /вж. чл. 56, ал. 2 във вр. с чл. 30, ал. 2 във вр. с чл. 27, ал. 2, т. 5 АПК/. Ако несъгласието на задълженото лице с размера на публичните му задължения по съобщенията го мотивира да не плати, то тогава АУЗД се издава ex offitio в съответствие с чл. 107, ал. 3, изр. 3, пр. 3 ДОПК. Ако задълженото лице е платило ДНИ и ТБО без да е съгласно с размера на задълженията, но за да избегне последиците на забавата, то редът за защита е този на чл. 128 и сл. ДОПК. Искането на жалбоподателя до администрацията включва и такова за възстановяване или прихващане на надвнесените суми. В контекста на горното и в съответствие с чл. 221, ал. 3, пр. 1 от АПК е дължимо обезсилване на оспореното решение и прекратяване на производството по делото. При този изход на спора на касатора се дължат деловодни разноски в общ размер 1 000 лева за двете съдебни инстанции на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение