Решение № 7437 от 6.7.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на НБН Груп ООД, [ЕИК] чрез адв. Николов, против решение 101 от 04.11.2022 г., постановено по адм. д. 250/2021 г. по описа на Административен съд Габрово, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт Р-04000720006827-091-001 от 20.05.2021 г. издаден от В. Попминков - началник сектор, възложил ревизията и С. Гатева - главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията към Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/, потвърден с Решение 93 от 16.08.2021 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика / ОДОП / гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на дружеството НБН Груп ООД е определено данъчно задължение по ЗКПО - корпоративен данък за внасяне в размер на 23 699.81 лв. и лихва за забава - 5 141.95 лв. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, подробно изложени в касационната жалба касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят сторените разноски за касационната инстанция. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП гр. Велико Търново, чрез юрк. Мундова оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 957,34 лв. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд Габрово е бил ревизионен акт Ревизионен акт Р-04000720006827-091-001 от 20.05.2021 г. издаден от В. Попминков - началник сектор, възложил ревизията и С. Гатева - главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията към ТД на НАП, потвърден с Решение 93 от 16.08.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ/на НАП, с който на дружеството НБН Груп ООД е определено данъчно задължение по ЗКПО - корпоративен данък за внасяне в размер на 23 699.81 лв. и лихва за забава - 5 141.95 лв. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, Административен съд Габрово е анализирал събраните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства и приетото заключение на съдебно-техническа експертиза, и е обосновал извод за материална законосъобразност на издадения РА. От фактическа страна съдът е съобразил установеното в ревизионното производство, че за финансовата 2018 година ревизираното лице е декларирало отрицателен финансов резултат след данъчна загуба в размер на 3 615.12 лв., поради което не подлежи на облагане с корпоративен данък. При направени проверки и констатации в ревизионното производство финансовият резултат на дружеството се преобразува с увеличение по чл. 26, ал. 1 от ЗКПО в размер на 4 084.68 лв. с разходи, несвързани с дейността и съгласно чл. 46, т. 1, от ЗКПО - в размер на 240 522.86 лв. със сумата на задълженията, за които са изтекли 5 години от момента, в който задължението е станало изискуемо. Отчетено е и намаление по чл. 71, във вр. с чл. 70, ал. 1 и, ал. 2 от ЗКПО в размер на 3 994.32 лв. - пренасяне на данъчна загуба на 2016 г. - 2 281.98 лв. и за 2017 г. - 1 712.34 лв. Поради тези установявани ревизиращите органи са установили положителен финансов резултат за 2018 г. от 236 998.10 лв., върху който се дължи данъчна печалба от 10% в посочения по-горе размер, върху който е начислена и лихва за забава. По отношение на увеличения финансов резултат в размер на 240 522.86 лв. със сумата на задълженията, за които са изтекли 5 години от момента, в който задължението е станало изискуемо, административният съд е съобразил основната икономическа дейност на дружеството - производство на електроенергия - добив и производство на такава от възобновяеми енергийни източници. За финансиране изграждането на фотоволтаична електроцентрала /ФВЕЦ/ са сключени два договора за заем на 01.12.2011 г. с Индустриална зона Варна Запад , в качеството му на заемодател за заемни суми в размер на 285 400 лв. и 176 450 лв. със уговорен срок за връщане на сумите ведно с лихвите до 31.03.2013 г. С Договор за прехвърляне на вземания, встъпване в дълг и погасяване на вземания и задължения от 4.02.2013 г., сключен между Индустриална зона Варна Запад ЕООД, цедент и МАТ ООД, цесионер се прехвърля вземането на цедента от "Н. Ненов" ЕООД/ старо наименование на НБН Груп ООД на стойност от 250 486. 08 лв., възникнало въз основа на Договор за заем от 1.12.2011 г. Административният съд е съобразил, че в хода на ревизионното производство от счетоводството на ревизираното лице на 10.02.2021 г. по електронна поща е представено копие на ревизиращите органи от Спогодба от 07.12.2012 г. за уреждане на финансови взаимоотношения по повод този паричен заем, като в нея е посочено, че същият е на стойност 304 985.58 лв. и до този момент по него няма плащания, като е посочено, че дължимата сума по него следва да се заплати до 07.12.2022 г. Решаващият състав на първоинстанционният съд е приел, че спогодбата няма достоверна дата, не е представен оригиналът на документа поради което не е кредитирал същия като доказателство. В допълнение е посочил, че вземането по договора е отписано от счетоводството на МАТ ООД през месец 12. 2019 г., с основание изтичане на давностния срок. Прието е за установено по отношение на договор за паричен заем за сумата от 176 450.00 лв., сключен между Индустриална зона Варна Запад ЕООД сумата е следвало да бъде възстановена на кредитора до 31.03.2013 г., като условията са същите, като при първия договор, сключен между същите страни, също от 01.12.2011 г. С Договор за прехвърляне на вземания, встъпване в дълг и погасяване на вземания и задължения от 03.08.2012 г. между Индустриална зона Варна Запад ЕООД и П. Косева /цесионер/ се прехвърля вземането на цедента в размер на 187 664.38 лв., възникнало въз основа Договора за заем от 01.12.2011 г. за парична сума от 176 450.00 лв. Впоследствие с Договор за прехвърляне на вземания, встъпване в дълг и погасяване на вземания и задължения от 15.04.2014 г П. Косева прехвърля на Ц. Димитрова- Ненова вземането от "Н. Б. Н." ЕООД от 187 664.38 лв., като и двете се явяват свързани лица по отношение на Н. Ненов. В ревизията е установено, че към тази дата не се упоменават анекси по договора за заем в цесионните договори, нито в други документи, свързани с този дълг. В съдебното производство ревизираното дружество в изпълнение на дадените му от съда указания е представил Анекс към Договор за прехвърляне на вземане от 14.01.2014 г., по силата на който вземането от 176 450.00 лв. по договор за паричен заем от 01.12.2011 г. се прехвърля на Ц. Димитрова- Ненова , като в т. 2 от анекса между цедента и цесионера е договорено, че срокът за погасяване на задължението е 07.12.2022 г. Представя и Спогодба от 06.08.2012 г. между П. Косева и "Н. Б. Н." ЕООД, като в нея страните се договарят, че срокът за погасяване на задължението от 176 450.00 лв. е 07.12.2022 г. Във връзка с тези два писмени документа е допусната и изготвена съдебно-почеркова експертиза, чието заключение е, че двата подписа, положени от името на П. Косева на оспорените документи не са нейни. В хода на съдебното производство са представени и два документа, наименувани "Декларация-потвърждение" в които отново от името на П. Косева заявено, че задължението по договора за паричен заем от 01.12.2011 г. за 176 450.00 лв. е със срок на погасяване 07.12.2022 г., съгласно "Сключена спогодба за уреждане на финансови отношения между страните", без да се сочи коя е тази спогодба и от коя дата е. По отношение на същите е открито производство по оспорването им като по делото не е установено нито достоверност на датите им, нито верността на подписа на декларатора. Съобразно така установената фактическа обстановка, съдът е счел, че падежът на задължението по договора за заем за сумата от 176 450.00 лв. е през 2013 г. Счетено е, че изводите на вещото лице по съдебно- почерковата експертиза са обосновани и неоспорени по надлежен ред, като е извел доводи, че посочените два документа са изготвени с оглед ревизионното и съдебното производство. Приел е, че с посочените два броя декларации също не може да се докаже че процесното задължение е с отложен падеж за м-ц декември, 2022 г. Така мотивиран административният съд е приел за законосъобрано увеличението от ревизионните органи на финансовия резултат със сумата от 240 522.86 лв. Административният съд е обсъдил и другото основание за увеличаване на финансовия резултат за 2018 г. с размер на 4 084.68 лв. с разходи, несвързани с дейността като изводите на ревизиращите органи за наличие на скрито разпределение на печалба са счетени за доказани. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията в касационната жалба относно неправилността на изводите на първоинстанционния съд в решението, с коeто жалбата срещу РА е отхвърлена. Съдът подробно, съобразявайки се с всички събрани в административното и съдебното производството доказателства, е направил аналитична и хронологична преценка на същите и е извел законосъобразни правни изводи, като е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. Съобразно извършен подробен анализ на извършваната от НБН Груп ООД икономическа дейност и на договорите за заем за изграждане на ФТЕЦ настоящият касационен състав счита за правилен извода на административния съд, че задължението по договорите за заем е възникнало на 01.12.2011 г. и е с падеж през 2013 г. Правилно административният съд е съобразил и, че в ревизионното и съдебното производство не са представени доказателства за прекъсване или спиране на давностния срок, както и на доказателства, че с кредиторите е договорено отсрочване на задълженията. Административният съд правилно не е кредитирал представените за първи път пред ревизионните органи спогодби от 08.10.2012 г. и от 07.12.2012 г. за уреждане на финансовите отношения като годни доказателства. Спогодбите не са предоставени от насрещната страна по договора Индустриална зона Варна Запад ЕООД, нито от цесионерите. Още повече истинността на споразуменията е оспорена в съдебното производство като заключението на съдебно-почерковата експертиза е потвърдило, че същите не са подписани от лицето П. Косева. Не е доказана и истинността на представените в хода на съдебното производство декларации подписани от П. Косева, въпреки откритото производство по проверката им. В подкрепа на тези изводи е установеното отписване от счетоводството на МАТ ООД на вземането му по заемния договор през месец 12. 2019 г., с основание изтичане на давностния срок, както и представените от Централния регистър за особените залози доказателства от които се установява, че вписванията на особен залог като обезпечение по договор за заем са заличени по искане на лицето и по давност, тъй като лицето се е дезинтересирало и не е предприело съответните действия за тяхното продължаване. Тези обстоятелства се установяват и от приетата по делото ССче, съобразно която е установено, че размера на дължимата остатъчна сума по двата договора от 01.12.2011 г. към дата 22.12.2013 г. е 240 522.86 лв., като това задължение към 31.12.2018 г. вместо да бъде отписано е отразено в пасивите на дружеството. Наред с изложеното първоинстанционният съд е обсъдил и констатациите в ревизионния акт, касаещи извършените от ревизираното лице разходи на сумата в размер на 4 084.68 лв., която се явява непризнат от ревизиращите органи разход на дружеството, за платени застрахователни вноски за лично потребление на управителя и съпругата му по приложените застрахователни полици, тъй като изплатените за застраховките суми не са свързани с икономическата дейност на ревизираното дружество. Като е приел, че с направените увеличения и намаления на финансовия резултат на ревизираното лице за 2018г. органите по приходите са определили пра вил но сумата явяваща се счетоводна печалба за ревизираното лице, респективно посочените в ревизионния акт задължения по ЗКПО за 2018 г. са точно установени по основание и размер и е потвърдил оспореният пред него ревизионен акт, първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 2 957,34 лв. Водим от горното и в този смисъл , на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,