Решение № 9409 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 263/2012 г.

Решение № 9409 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 263/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Строител интест" АД, гр. София, чрез изпълнителния му директор Павлин Христов, действащ чрез процесуалния представител адв. Атанасов, против решение № 5281 от 21.11.2011 г., постановено по административно дело № 2231 от 2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу задължителни предписания с изх. № 04-234-3 от 24.01.2011 г. на финансови ревизори в дирекция "Краткосрочни плащания и контрол" при СУСО. По съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на решението, и отмяна на предписанията като незаконосъобразни. Ответникът по касационната жалба - главният директор на Столичното управление "Социално осигуряване" (СУСО), чрез юрисконсулт Евелина Вълева, с писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Ответникът по касационната жалба - "Промишлено строителство - холдинг" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от Антица Ранчева - директор на Дирекция "Административно-правно обслужване и човешки ресурси", също оспорва жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. С обжалваното съдебно решение на Административния съд София-град е отхвърлена жалбата на "Строител интест" АД, гр. София, против решение № 100 от 23.02.2011 г. на директора на СУСО, с което последният е отхвърлил жалбата на касатора срещу задължителни предписания с изх. № 04-234-3 от 24.01.2011 г. на финансови ревизори в дирекция "Краткосрочни плащания и контрол" при СУСО. Със задължителните предписания е констатирано нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 7, т. 2 КСО и са дадени указания на касатора за издаване на изисканите документи за осигурителен стаж и доход на лица, работили в прекратената строителна организация "Софстрой - СУ1". За да постанови този резултат съдът е приел, че по силата на чл. 5, ал. 7 КСО "Строител интест" АД, в качеството си на правоприемник на "Софстрой - СУ1", е бил длъжен да осигури възможност да бъдат издавани необходимите документи на правоимащите лица, удостоверяващи осигурителните им права. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че административното производство е започнало по жалби до СУСО на лица, работили в прекратеното предприятие "Софстрой СУ-1", чийто правоприемник е "Строител интест" АД. Последният е отказал да издава удостоверения за осигурителен стаж и доход с мотиви, че ведомостите за заплати за периода до 01.01.1990 г. се съхраняват при "Промишлено строителство-холдинг" ЕАД. Контролните органи са приели изложените аргументи за ирелевантни и на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО са издали процесните задължителни предписания. Не се спори, че правоприемник на предприятието "Софстрой - СУ1", за което се отнасят процесните разплащателни ведомости, е именно "Строител интест" АД - настоящият касатор. Налице е спор между правоприемника и "Промишлено строителство - холдинг" ЕАД относно това кой следва да съхранява ведомостите за заплати, съставени за периодите до 01.01.1990 г. предвид решение № 20 от 25.05.1987 г. на Стопанския съвет към Министерския съвет и сключеното въз основа на него споразумение от 01.12.1998 г. между двете дружества. Видно от данните по делото, с писма от 20.04.2006 г., 29.06.2009 г. и от 10.12.2009 г. "Промишлено строителство-холдинг" ЕАД многократно е канило касатора да получи съхраняваните от него на вече отпаднало основание разплащателни ведомости и съответно да започне издаването на удостоверителни документи на заинтересованите лица. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и приложимата в случая нормативна уредба административният съд е приел за установено, че с въвеждане на новия ред за съхраняване на ведомостите за заплати на осигурители без правоприемник за дружеството, считано от 01.01.2006 г., отпада и основанието за съхраняване на разплащателните ведомости на преобразуваните предприятия в сектор "Строителство" като за тези, които се отнасят за прекратените предприятия, които нямат правоприемник, следва да бъдат предадени в ТП на НОИ, а ведомостите на тези предприятия, които имат правоприемник, следва да бъдат предадени за съхранения от съответните правоприемници. С решение № 20 от 25.05.1987 г. на Стопанския съвет към Министерския съвет, са образувани, респективно, реорганизирани като отделни юридически лица предприятия от състава на стопански обединения, комбинати и други организации, участващи в Асоциация "Строителство и строителна индустрия", тоест, касае се за преструктуриране на отделен отрасъл на стопанството, като е разпоредено новообразуваните предприятия да поемат активите и пасивите на преобразуваните организации. За административното обслужване на целия отрасъл "Строителство" е създадено "Бюро за административно обслужване" със седалище в гр. София и с предмет на дейност съхраняване на ведомостите за заплати и издаване на документи за трудов стаж. Бюрото обаче не е правоприемник на тези строителни предприятия. През 1990 г. същото е закрито като самостоятелно юридическо лице и е влято в ДФ "Промишлено строителство", сега - "Промишлено строителство-холдинг" ЕАД. "Строител интест" АД и "Промишлено строителство - холдинг" ЕАД сключват споразумение на 01.12.1998 г., с което се урежда съхраняването на ведомостите на дружеството и на предприятията, на които е правоприемник касатора, съставени за времето до 31.12.1989 г. и издаването на удостоверения по молба на заинтересованите лица срещу заплащане. През 2005 г., с приемането на измененията в чл. 5 КСО (ал. 7 и ал. 10), чл. 128а от Кодекса на труда (в сила от 01.01.2009 г.) и приемането на Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. на НОИ относно реда за предаване и съхранение на разплащателни ведомости на осигурители без правоприемник, на практика се въведе нов регламент относно това кой следва да съхранява разплащателните ведомости и съответно кой следва да издава удостоверителни документи за положен осигурителен стаж на заинтересованите лица. В този смисъл са неоснователни доводите на "Строител интест" АД, че ведомостите на прекратеното предприятие се съхранявали на валидно правно основание от "Промишлено строителство - холдинг" ЕАД, поради което за касатора съществувала обективна невъзможност да изпълни задължителните предписания на контролния орган на СУСО. "Промишлено строителство - холдинг" ЕАД не е правоприемник на "Софстрой - СУ1" и не е бил осигурител на заинтересованите лица, посочени в задължителните предписания, работили в прекратеното строително предприятие. Със създаването на новата нормативна уредба за съхраняване на ведомости на прекратени осигурители, приложението на посоченото решение се явява отпаднало. Решение № 20 от 25.05.1987 г. на Министерския съвет, на което се позовава касаторът, и споразумението между двете дружества от 01.12.1998 г., освен че са загубили правно значение като издадени въз основа на отменен нормативен акт, противоречат на нормативен акт, който разпорежда, че ведомостите за заплати се съхраняват от осигурителите, респ. техните правоприемници, които са задължени да издават безплатно документи за осигурителен стаж и доход. Поради възникнали спорове по изпълнение на чл. 5, ал. 7 КСО през м. януари 2011 г. е приета нова алинея 3 на чл. 2 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г., с която на контролните органи на НОИ се предоставят допълнителни правомощия - предвидено е възможност при спор за правоприемство контролните органи на НОИ да определят кой е правоприемник и да го задължат да приеме обратно разплащателни ведомости, които не се съхраняват при него, но за които съответният правоприемник носи отговорност. В случая от отдел "Правен" на НОИ е издадено становище с изх. № към 93-00-1308 от 18.01.2011 г. относно спор за правоприемство между "Промишлено строителство-холдинг" ЕАД и "Строител интест" АД. Становището е в смисъл, че в конкретния случай осигурител се явява правоприемника на закрития осигурител - настоящ касатор, и ако в "Строител интест" АД постъпят заявления за издаване на посочените документи, същият е длъжен да ги издаде без да отказва това на правоимащите лица. В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, тъй като съдът не бил изследвал въпроса дали адресата на обжалвания административен акт можел да го изпълни или не. Така наведените оплаквания са неоснователни. Както беше посочено, с въвеждането на разпоредбите на чл. 5, ал. 7 КСО (в сила от 2005 г.), чл. 128а КТ (в сила от 01.01.2009 г.) и приемането на Инструкция № 5 от 30.06.2005 г., се въведе изрично изискването удостоверителни документи за положен осигурителен и/или трудов стаж да се издават само и единствено от осигурителя, съответно - работодателя, или техен правоприемник. В случай, че осигурителят/работодателят няма правоприемник, то ведомостите следва да се предадат в НОИ, който поема ангажимента да издава съответните удостоверителни документи въз основа на данните, посочени в предадения в НОИ архив. След като касаторът е правоприемник на процесните предприятия - Коларовски, Димитровски и Благоевски строителни райони, и "Софстрой - СУ1", то за него съществува задължение да съхранява разплащателните ведомости и да издава удостоверителни документи за осигурителен и/или трудов стаж. Без значение за настоящия спор е обстоятелството дали съответният осигурител/работодател (респ. техен правоприемник), има възможност да съхранява разплащателните ведомости, за които носи отговорност и съответно да издава удостоверителни документи или не. Като е приел, че оспорените задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване са издадени от компетентен орган при спазване на процесуалния и материалния закон, Административният съд София-град е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,