Решение № 5463 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3938/2015 г.

Решение № 5463 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3938/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по две касационни жалби. Касационният жалбоподател "Б. България" ЕООД, представлявано от пълномощника адв. Р. Ал. обжалва Решение № 431/27.01.2015 г., постановено по адм. дело № 8444/2014 г. по описа на Административен съд С., в частта, в която е отхвърлена жалбата им срещу решение № Ж-504/4.07.14 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), в частта, с която е уважена жалбата на Г. Св. М. и е установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на ЗЗЛД и му е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева. Касаторът релевира доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В писмени бележки от 14.04.2016 г. се иска отменя на първоинстанционното решение в обжалваната част и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, алтернативно пререшаване на спора с отмяна на индивидуалния административен акт в съответната част. Касаторът Г. С. М. чрез пълномощник Св. С. М. обжалва Решение № 431/27.01.2015 г., постановено по адм. дело № 8444/2014 г. по описа на Административен съд С., в частта, в която е отхвърлена жалбата й срещу решение № Ж-504/4.07.14 г. на КЗЛД, в частта, в която е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу МБАЛ "Т. болница София" АД и Медицински център "ХХХI Н. И." ЕООД, както и отхвърлянето на жалбата й срещу допълнителното Решение № Ж-504/3.11.2014 г. на КЗЛД. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на оспореното решение поради неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209 АПК. Претендира се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, в което производство се иска да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Ответникът - Комисия за защита на личните данни, чрез процесуален представител оспорва основателността на двете касационни жалби. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - МБАЛ "Т. болница София" АД, чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба на Г. Св. М. срещу решението на АССГ и моли същото да бъде оставено в сила, в частта досежно тях. Ответниците - Медицински център "ХХХI Н. И." ЕООД и Ан. Д. М., чрез процесуален представител - адв. Гр., оспорват основателността на касационната жалба на Г. Св. М. срещу решението на АССГ и молят същото да бъде оставено в сила, в частта досежно тях. Претендират присъждане на направените разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът - Л. Л. - МБАЛ "Т. болница София" АД не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и при наличие на правен интерес. Разгледани по същество и двете касационни жалби са неоснователни. Жалбата на "Б. България" ЕООД срещу решение № Ж-504/4.07.14 г. на КЗЛД, в частта, в която е установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на ЗЗЛД и му е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева, решаващият съд намира за неоснователна и я отхвърля. Първоинстанционният съд приема за установено, че "Б. България" ЕООД е бил работодател на Г. М. и е предприел действия по съкращаване на заеманата от нея длъжност. В тази връзка М. е попълнила декларация, че страда от захарна болест - посочена в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. на МЗ, при която за съкращаването й е необходимо предварително разрешение на инспекцията по труда, за което е приложила 2 бр. епикризи. Тези епикризи работодателят е предоставил за становище на независими лекари - ендокринолози - д-р Л. и д-р М. Въз основа на установената фактическа обстановка, решаващият съд формулира спорния по делото въпрос - дали това предоставяне представлява нарушение на ЗЗЛД или не. Анализирайки приложимото материално право, първоинстанционният съд достига до извода, че извършеното от "Б. България" ЕООД представлява нарушение, което съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗЗЛД се санкционира с глоба или с имуществена санкция от 10 000 до 100 000 лв. Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като извършеното деяние с оглед характера на регулираните от ЗЗЛД обществените отношения, не е маловажен случай - арг. ТР № 1/12.12.2007 г., по т. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС. Първоинстанционният съд обсъжда и размера на наложеното наказание, като развива съображения, че правилно е определено близо до законния минимум, отчитайки тежестта му и обстоятелството, че това е първо подобно нарушение. При постановяване на първоинстанционното решение, с което се отхвърля жалбата на Г. Св. М. срещу решение № Ж-504/4.07.14 г. на КЗЛД в частта, в която е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу МБАЛ "Т. болница София" АД и Медицински център "ХХХI Н. И." ЕООД, както и отхвърлянето на жалбата срещу допълнителното Решение № Ж-504/3.11.2014 г. на КЗЛД, решаващият съд приема за неоснователно искането за прилагане на административно-наказателни мерки спрямо горните заинтересовани страни, тъй като по делото не са представени доказателства на същите да са предоставяни лични данни на Г. М. и те да са ги обработвали. По отношение на твърденията, че КЗЛД не се е произнесла дали "Б. България" ЕООД е извършил нарушение и по чл. 2, ал. 2, т. 1, 2, 3, чл. 4, ал. 1, чл. 5, чл. 19, ал. 1 и чл. 29 от ЗЗЛД, първоинстационният съд правилно е счел същите за неоснователни, тъй като с оглед характера на личните данни административният орган законосъобразно е преценил, че е приложима разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД комисията има правомощия да осъществява цялостен контрол по законосъобразността на обработване на личните данни. Следователно квалификацията на деянието е правомощие в оперативната самостоятелност на административния орган, което в случая е прието, че е упражнено правилно. По жалбата срещу допълнителното решение на М., първоинстанционният съд приема, че съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД комисията разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон. Преценката за това дали жалбата е подадена срещу ответник по смисъла на цитираната разпоредба е преценка по допустимост на жалбата по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК. Поради това въпреки неприложимостта на чл. 56, ал. 2 от АПК, административният орган не следва да разглежда недопустима жалба, а напротив - да прекрати производството по нея. В случая д-р Л. и д-р М. нямат качеството на администратори на лични данни, нито на техни получатели, а на трети лица по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗЛД. За актовете и действията им отговаря администратора на лични данни, който им ги е предоставил съгласно чл. 24, ал. 6 от ЗЗЛД. Първоинстанционният съд е обсъдил и наведените от М. доводи досежно законността на състава, постановил допълнителното решение като е отхвърлил същите като неоснователни. Настоящата инстанция намира, че въз основа на изяснената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е постановил решението си изцяло в съответствие с приложимия материален закон. По отношение касационната жалба на "Б. България" ЕООД, настоящият тричленният състав на ВАС, намира, че първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 168 от АПК като е извършил съответния контрол за законосъобразност на оспореното решение на КЗЛД, в съответната част, по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Установени са правнорелевантните за спора фактически обстоятелства по отношение на установеното нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД, осъществено от "Б. България" ЕООД. Изложени са подробни правни съображения, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Законосъобразно е заключението, че оспореното решение на КЗЛД е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД. Изводът на първоинстанционния съдебен състав, че при издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, също следва да бъде споделен. Жалбата на Галя Маринова е разгледана в заседание, проведено на 14.05.2014 г., Протокол № 18, на което жалбата е приета за допустима. На заседание на 25.06.2014 г., Протокол № 25, единодушно е взето решение от трима членове на КЗЛД в съответствие с чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД. С това решение комисията е установила, че "Б. България" ЕООД е регистриран като администратор на лични данни с № 205497. На основание събраните доказателства комисията е приела, че е налице предоставяне на лични данни на. Галя Маринова от "Б. България" ЕООД на посочените по-горе двама лекари, което е извън процедурата по чл. 333 от КТ. Според Наредба № 5 от 20.02.1987 г. на МЗ, мнение относно наличието или липсата на защитено заболяване може да изрази само съответната ТЕЛК, т.е. изпращането на епикризите на други лица извън състава на ТЕЛК е без законово основание. Още повече, че Галя Маринова не е изразявала такова съгласие. Поради това Комисията е приела, че е нарушен чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД и е санкционирала "Байер България" ЕООД. По отношение на заинтересованите страни, Комисията е приела, че те не са извършвали обработка на личните данни на Г. М. и е отхвърлила жалбата срещу тях. С оглед изложеното настоящата инстанция, така както и решаващият съд приема, че при постановяване на решението на КЗЛД не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, а доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. Касационната инстанция намира, че при постановяването на първоинстанционното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, всички доказателства по делото са обсъдени и преценени в тяхната съвкупност и относимост. На тази база са направени изводите, че решението на КЗЛД е взето при съобразяване на критериите, предвидени в закона, което обосновава и крайното заключение за липса на основания за обявяване на нищожността или отмяна на оспорения административен акт. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК, като съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК на страните са дадени указания за изясняване на релевантните за спора обстоятелства и им е дадена възможност да ангажират допълнителни доказателства. Решението на първоинстанционния съд е постановено след обсъждане и анализ на всички събрани доказателства и съдържа аргументирано произнасяне по всички направени от страна на жалбоподателите, в съответната част, релевантни възражения. Дори да се приеме, че някои от доводите на жалбоподателите не са обсъдени, то този пропуск на съдебния състав не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не се отразява на правилността на крайния извод за отхвърляне на оспорването в обжалваната от "Б. България" ЕООД част. Изводите на съда са подробно мотивирани с конкретни съображения в подкрепа на направените заключения. Процесното решението е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Неоснователно е оплакването на касатора "Б. България" ЕООД, че изводите на първоинстанционния съд противоречат на разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД. Съгласно същата, забраната за обработване на лични данни в случаите на ал. 1 не се прилага, когато обработването е необходимо за целите на специфични права и задължения на администратора в областта на трудовото законодателство. Първоинстанционният съд изрично е посочил, че относно наведеният довод, същественият въпрос е дали работодателят като администратор на лични данни на своя служител е действал в рамките на допустимото обработване на лични данни за реализиране на законните си интереси, изразяващи се в гарантиране на законосъобразността на действията му, свързани със съкращаването на същата служителка. Настоящият състав споделя направеният от първоинстанционния съд извод, че настоящият случай не попада в предметния обхват на нормата на чл. чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД, предвид обстоятелството, че единствено становището на ТЕЛК е меродавно за установяване на твърдяното от служителя заболяване. Неотносимостта на мненията на други лекари относно формирането на законовоизискуемото становище на ТЕЛК, води до извода за незаконосъобразност на действията на дружеството, упражнени в нарушение на правата на служителя. Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. При осъществяване на правораздавателната дейност на решаващия съд не са допуснати и твърдяните нарушения на производствените правила - доказателствения материал е анализиран поотделно и в неговата съвкупност, а всички доводи и възражения на страните са обсъдени и правилно преценени. Решаващият съд въз основа на верен и точен анализ на установените факти по делото е достигнал до правно обоснования извод за наличието на елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД, чието кумулативно наличие е предпоставка за законосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед на изложеното като е отхвърлил оспорването по жалба на "Б. България" ЕООД срещу решение № Ж-504/4.07.14 г. на КЗЛД, в частта, с която е уважена жалбата на Г. С. М. и е установено, че дружеството е извършило нарушение на ЗЗЛД, за което му е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева, първоинстанционният съд е постановил съответен на материалния закон съдебен акт. По отношение на касационната жалбата на Г. М. срещу решение № 431/27.01.2015 г., постановено по адм. дело № 8444/2014 г. по описа на Административен съд С., в частта, в която е отхвърлена жалбата й срещу решение № Ж-504/4.07.14 г. на на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в частта, в която е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу МБАЛ "Т. болница София" АД и Медицински център "ХХХI Н. И." ЕООД, както и отхвърлянето на жалбата й срещу допълнителното Решение № Ж-504/3.11.2014 г. на КЗЛД, касационната инстанция намира, че не са налице твърдяните касационни основания. Първоинстанционното решение, в обжалваната от касаторката част, е правилно и законосъобразно. В хода на първоинстанционното съдебно производство е отделено специално внимание на съдържанието на основни понятия в ЗЗЛД като "обработващ лични данни" и "трети лица". Правилно е прието, че медицинските документи на Галя Маринова са изпратени на "трети лица" по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗЛД. Горното е в резултат на правилното прилагане и съотнасяне на разпоредбата на чл. 24 от ЗЗЛД, регламентираща отношенията между двете основни правни фигури - администратора на лични данни и обработващия лични данни. Законосъобразно първоинстанционният съд приема, че доколкото в случая не е налице възлагане от страна на "Б. България" ЕООД на д-р Л. и д-р М. с нормативен акт, писмен договор или с друг акт на администратора, в който се определя обемът на задълженията, възложени от същия на обработващия данните, то не е налице действие под ръководството и указанието на администратора, което обуславя качеството им на "трети лица". Подробно, във ръзка с разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД, съдът е разграничил извършените действия от "Б. България" ЕООД по спора в административното производство от тези, свързани с изпълнението на специфични права и задължения на администратора в областта на трудовото законодателство. По отношение на ответниците - МБАЛ "Т. болница София" АД и Медицински център "ХХХI Н. И." ЕООД и в касационното производство не се представят доказателства на същите да са предоставяни лични данни на Г. М., които те да са ги обработвали. Предвид гореизложеното настоящият състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд. След като те обективно не разполагат с лични данни на лицето, те не могат да извършат нарушенията, посочени в 42, ал. 1 от ЗЗЛД. Основателни са възраженията на касатора "Б. България" ЕООД по отношение наведените в касационната жалба на Г. М. възражения досежно решение № Ж-504/4.07.14 г. на на Комисията за защита на личните данни, в частта, в която не е обжалвано от нея. Въпреки горното, следва да се отбележи, че първоинстанционният съд в изпълнение на служебното начало е изследвал всички законоустановени предпоставки касаещи предмета на административното производство пред КЗЛД. Основателни са възраженията на процесуалния представител на КЗЛД, че предположенията, опасенията, както и хипотетичната вероятност от нарушаване на нечии права, свързани със ЗЗЛД не обосновават неизпълнение на задължения както на административния орган, така и на съда. Неотносими към предмета на спора, са изложените в касационната жалба възражения, че КЗЛД очевидно не е пожелала да бъдат събрани доказателства за обстоятелствата, касаещи длъжностни лица от фирмата, задължили Г. М. да попълни декларация по чл. 333 от КТ. В конкретния случай на дружеството "Б. България" ЕООД е наложена имуществена санкция. Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти. Двата института са самостоятелно регламентирани и са въведени с различни нормативни разпоредби. Разликата между наказанието "глоба" за физическите лица и "имуществената санкция" за юридическите лица и едноличните търговци се свежда до субекта на отговорността и именно от тази разлика в субекта и поради това, че българското законодателство изключва наказателна и/или административнонаказателна отговорност за юридическите лица, отговорността по чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания се определя като обективна, безвиновна отговорност, по отношение на която е ирелевантен прекия извършител на нарушението. Настоящият състав споделя изводите на решаващия съд и относно размера на наложената санкция. В конкретния случай следва да се съобрази нормата на чл. 27 от ЗАНН като се отчете тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и последиците от него. Санкцията следва да е насочена към постигане целта на наказанието, което има възпитателна, възпираща и предупредителна функция, а не създаване на икономически затруднения на дружеството, допуснало нарушението. Първоинстанционният съд е анализирал в дълбочина и възраженията относно състава и характера на заседанието, в което е постановено допълнителното решение като изводите му се споделят изцяло от настоящата инстанция. Изложените доводи за заинтересованост на чл. на комисията от изхода на спора, съдът счита за неоснователни и недоказани. В конкретния случай следва да се направи разграничение между предварителното производство по допустимост на искането пред КЗЛД и разглеждане на жалбата по същество. Съгласно чл. 38 от Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация, Комисията се произнася с решение по редовността и допустимостта на искане, с което се търси защита за нарушени на искателя права по ЗЗЛД, в закрито заседание. С оглед процесуална икономия, законодателят е установил, че в открито заседание по същество се разглеждат единствено допустими искания. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенциите за разноски от ответниците са основателни и касаторите "Б. България" ЕООД и Г. С. М. следва да бъдат осъдени да ги заплатят. Ирелевантна е молбата на касатора М. за освобождаване от разноски. Отговорността за разноски е гражданско облигационно правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него. Настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че съгласно чл. 83 от ГПК, страната може да бъде освободена само от заплащане на такси и разноски по производството, а не и от направените от ответната страна разноски за заплащане на възнаграждение за адвокат, в резултат на неоснователно заведения спор. Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 144 от АПК, разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат - и юрисконсулт. Отговорността за разноски е отношение между страните в процеса, по силата на което едната страна, в чиято полза съдът е решил делото, има правото да иска от противната страна да плати направените разноски. От представените доказателствата за осъществено процесуално представителство и действително направени разноски в настоящото производство, на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касационните жалбоподатели "Б. България" ЕООД и Г. С. М. следва да заплатят на Комисията за защита на личните данни обща сума в размер на 300.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт, съразмерно с уважената част от жалбата, съответно по 150 (сто и петдесет) лева от всеки от касаторите. Г. С. М. следва да заплати на Медицински център "ХХХI Н. И." ЕООД и Ан. Д. М. сума в размер на 600 лева (шестстотин) - заплатен адвокатски хонорар от ответниците, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 5.01.2016 г. По тези съображения Върховният административен съд - Пето отделение