Решение № 1108 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8437/2016 г.

ВАСV отделение25.01.2018 г.докладчик Емил Димитров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 539 от 26.05.2016 г., постановено по адм. дело № 359/2016 г. по описа на Административен съд С. -област. ОСЪЖДА Н. Б. Г. ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР-С. сумата от 100/сто/ лева, разноски по делото за настоящата инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1108 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8437/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Б. Г., чрез процесуален представител, против решение № 539 от 26.05.2016 г. по адм. дело № 359/2016 г. на Административен съд С.-област, с което жалбата му против заповед № 517з-766/17.03.2016 г. на зам. директора на ОДМВР С., за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от девет месеца, е отхвърлена. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд С.-област е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган, при спазване на установената от закона писмена форма. Споделят се доводите на първоинстанционния съд, че е при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата съдържа изброените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, като в процесния случай са спазени изискванията на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Спазена е разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от закона, като преди налагане на дисциплинарното наказание са приети писмените обяснения на служителя. От административния орган са събрани доказателства и са отчетени всички относими обстоятелства съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР. Неоснователни са възраженията в касационната жалба. Заповедта е мотивирана и съдържа описание на извършеното нарушение. Подробно описание на нарушението, включително относно това какво неизпълнение на служебни задължения оспорващия е допуснал, се съдържат и в представената справка с резултатите от извършената проверка от 29.01.2016 г. -част от административната преписка по издаване на оспорения акт. Противно на изложеното от касатора, не е ограничавано правото му на защита. Няма данни по делото, че дисциплинарнонаказващия орган е препятствал служителя да се запознае с всички доказателства. Н. Г. е запознат със съдържанието на справка от 29.01.2016 г., в която са описани всички обстоятелства свързани с извършеното нарушение и доказателствата, въз основа на които то е установено, и същият, както се отбеляза по-горе, е реализирал предоставената му от закона възможност по чл. 206, ал. 1 и е упражнил в пълен обем правото си на защита, като е дал писмени обяснения рег. № 517р-3619/26.02.2016 г. във връзка с установеното дисциплинарно нарушение. В обяснението същият е посочил, че "не си спомня за тези дежурства", но не е направил възражение свързано с лишаване от възможността за запознаване с конкретни доказателства, нито е направил искане за запознаване с материалите по дисциплинарната преписка. Същевременно видно от съдържанието на дадените от оспорващия сведения от 15.01.2016 г. по повод извършената проверка и от останалите материали в административната преписка, Г. не е направил искания за запознаване с конкретни материали по преписката и за събиране на доказателства, като в хода на съдебното производство пред първата инстанция не са оспорени представените от административния орган писмени доказателства, включително разпечатки от GPS системата за процесните времеви периоди, касаещи местоположението на служебния автомобил- МПС с рег. № ****, с който е бил наряд оспорващия, и не са направени от процесуалния представител на жалбоподателя искания за събиране на други доказателства. В съответствие с относимите материалноправни разпоредби е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на жалбоподателя е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение, и предпоставките за прилагане от административния орган разпоредбите чл. 197, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР за налагането на дисциплинарно наказание са изпълнени. В конкретния случай е безспорно установено, че оспорващия по време на съвместен наряд с мл. инсп. Д. С. П. и мл. инсп. Р. С. А., по контрол на пътното движение по главен път ПП I-8, за времето от 20.00ч. на 15.09.2015 г. до 08.00ч. на 16.09.2015 г., и на 20.09.2016 г. за времето от 04.00ч. до 07.00ч., при съвместен наряд с мл. инсп. Р. С. А. по главен път ПП I-8 за времето от 20.00ч. на 19.09.2015 г. до 08.00ч. на 20.09.2015 г. със служебен автомобил О. А. с рег. № СА6086ТН с монтирана АИС "ВПК" и график за работа на наряда от ПК на ПП I-8, за времето 03.00ч. до 03.30ч. -обход по ПП I-8; 03.00ч. до 04.30ч. -МК 14км.; 04.30ч. до 05.00ч. - обход по ПП I-8; 05.00ч. - обход по ПП I-8; 05.00ч. до 07.00ч. -МК 26 км., е нарушил часовия график и не е спазил мястото на контрол, като МПС с рег. № **** е било в покой в рамките на три часа и 59с. на 1 км. от гр. С., видно от разпечатките на GPS системата за времеви период от 03.00ч. до 06.00ч. на 16.09.2015 г., и не е спазил часовия график за работа, като е напуснал 30минути по-рано в 04ч. 04с., като до 04.16ч. автомобилът е в движение, след което престоява в покой от 04.16ч. до 06.45ч./ 2 часа и 28 минути/ на 1км. от гр. С., видно от разпечатките на GPS системата за времеви период от 04.00ч. до 07.00ч. на 20.09.2015 г. Това поведение на служителя правилно е квалифицирано от ДНО като виновно нарушение на чл. 52, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 90 от 31.10.2014 г., според която "При обхождане на постовете и маршрутите нарядите изпълняват указанията за работа в маршрута и утвърдения часови график". По отношение определянето размера на наложеното наказание, включително относно спазване разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, първоинстанционния съд е изложил мотиви, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не е допуснато посоченото от касатора нарушение по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, съобразно ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

Цитирани разпоредби

1