Решение № 11290 от 22.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11595/2018 г.

Решение № 11290 от 22.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11595/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на П. Василева против решение № 1400 от 25.07.2018 г. по адм. дело № 91/2018 г. на Административен съд - Благоевград. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Касационният жалбоподател, чрез пълномощника си по делото, претендира присъждане на разноски пред касационната инстанция, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Национален парк Рила", представя писмен отговор, в който подържа, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Не претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на П. Василева против заповед № ЛС-429/04.12.2017 г. на директора на Дирекция "Национален парк Рила" - Благоевград, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител - при съкращаване на длъжността, е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката за длъжността главен експерт "Управление на човешките ресурси" в обща администрация, дирекция "Административни, финансови и правни дейности" при Дирекция "Национален парк Рила" - Благоевград. Съдът е установил точно фактическите обстоятелства и след коректен анализ на доказателствения материал е достигнал до обосновани правни изводи. По делото е установено от фактическа страна, че със заповед № 304/07.08.2017 г., считано от 01.08.2017 г. жалбоподателката П. Василева е преназначена на длъжността главен експерт "Управление на човешките ресурси" в обща администрация, дирекция "Административни, финансови и правни дейности" при Дирекция "Национален парк Рила" - Благоевград. За длъжността е изготвена длъжностна характеристика, с която служителката е запозната на 07.08.2017 година. На 01.12.2018 г. директорът на Дирекция "Национален парк Рила" е утвърдил длъжностно разписание, в което длъжността, заемана от жалбоподателката е премахната и е създадена нова длъжност главен специалист "Оперативен счетоводител" в дирекция "Административни, финансови и правни дейности", като числеността на администрацията не е променена. След извършената реорганизация функциите и задачите, присъщи на длъжността, заемана от служителката са продължили да се изпълняват от останалите служители в дирекцията. За изясняване на спорния въпрос запазено ли е функционалното съдържание на длъжността на жалбоподателката и от кои служители се изпълняват задачите и отговорностите й, съдът е назначил съдебно - счетоводна експертиза. В експертното заключение вещото лице подробно и аналитично е проследило присъщите функции, задачи и отговорности за длъжността главен експерт "Управление на човешките ресурси" и системата от функции и задачи, присъщи на длъжностите - главен специалист "Обща администрация и управление на собствеността" и главен специалист "Оперативен счетоводител". Съдът е кредитирал експертното заключение като обективно и изчерпателно и въз основа на сравнителен анализ на длъжностните характеристики на посочените длъжности, е приел, че в длъжностната характеристика на длъжността главен експерт "Управление на човешките ресурси" са разписани 48 бр. задачи и задължения, като от тях специфичните за длъжността са от № 1 до № 26, а останалите са общи и съществуват и в другите длъжностни характеристики. В длъжностната характеристика на новосъздадената длъжност "оперативен счетоводител" няма задачи, свързани с обслужване на човешките ресурси. 99, 67 % от задачите и задълженията, включени в длъжностната характеристика на длъжността главен експерт "Управление на човешките ресурси" са налични и в длъжностната характеристика на длъжността главен специалист "Обща администрация и управление на собствеността". Установено е процентното съотношение на общите функции и задачи за всяка от сравняваните длъжности с оглед определената функционалност на дирекция "Административни, финансови и правни дейности". Изложените от съда фактически установявания са съответни на събраните доказателства по делото. От правна страна, съдът правилно и обосновано е приел, че оспорената заповед не страда от пороците по чл. 146, т. 1 - 5 АПК. Правилни са изводите на съда, че административният акт е издаден от компетентния административен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Неоснователни са доводите в касационната жалба за липса на мотиви в обсъжданата заповед. В акта е посочено правното основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл - при съкращаване на длъжността, което съдържа в себе си и фактическото основание за издаването му. Органът по назначаване няма задължение да излага други мотиви, свързани с оперативната самостоятелност на органа да извършва реорганизация на административната структура, която управлява, като условие за законосъобразност на заповедта, поради което отсъствието им не води до извод за незаконосъобразността й. При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както правилно е приел решаващият съд. При обсъждане на този спорен въпрос, съдът в съответствие със съдопроизводствените правила е разгледал доказателствените искания на страните и обосновано се е произнесъл по тях. Приел е релевантните за спора доказателства и е уважил доказателствените искания за събиране на писмени доказателства и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. В тази връзка е предоставил възможност на всяка от страните да се запознае с доказателствения материал и изрази позицията си, както и да постави въпроси към експерта. Съдът няма процесуален ангажимент да събира всички поискани от страните доказателства и уважава изцяло доказателствените искания, а само тези, които имат значение за изясняване на спора от фактическа и правна страна. В обсъждания случай съдът е изпълнил коректно процесуалните си задължения в хода на съдебното производство. Поради това доводите в касационната жалба за нарушени процесуални права и ограничено право на защита на жалбоподателката пред първата инстанция са неоснователни. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е материално законосъобразна. Видно от доказателствения материал по делото, длъжността, заемана от жалбоподателката е премахната като позиция в длъжностното разписание и като функции, задачи и отговорности. Следователно, по аргумент от дефинитивната разпоредба на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, длъжността е съкратена. Съдът правилно е преценил като релевантен за спора фактът, че длъжността главен специалист "Обща администрация и управление на собствеността" е съществувала наред с длъжността на жалбоподателката в длъжностното разписание от 01.08.2017 година. Според съдържанието на длъжностите им характеристики, подробно анализирани в експертното заключение, е налице съвпадение в съществена част на специфичните им задължения, свързани с управлението на човешките ресурси. При наличие на две длъжности със сходно и дори припокриващо се съдържание, съкращаването на една от тях е реално и се субсумира във фактическия състав на хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Със съкращаването на длъжността главен експерт "Управление на човешките ресурси", специфичните функции и задачи са продължили да се изпълняват от главния специалист "Обща администрация и управление на собствеността" и то въз основа на длъжностната характеристика от 01.08.2017 година. Създадената нова длъжност - главен специалист "Оперативен счетоводител", не е натоварена с изпълнението на специфичните задължения на съкратената длъжност главен експерт "Управление на човешките ресурси". При това положение, съдът обосновано е приел, че са изпълнени законовите предпоставки по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл за издаване на обжалваната заповед - длъжността на служителката е премахната като позиция в длъжностното разписание, новосъздадената длъжност е различна по своето функционално съдържание, а специфичните задължения и отговорности, аналогични на длъжността главен експерт "Управление на човешките ресурси" се изпълняват от други служители в дирекцията, по силата на длъжностни характеристики, актуални преди утвърждаване на новото длъжностно разписание от 01.12.2017 година. Следователно не е налице формално, фиктивно премахване на длъжността на касаторката, както се поддържа в касационната жалба. В прерогативите на органа по назначаване е да предприеме действия за реорганизация на администрацията за ефективно и ефикасно изпълнение на функционалните й задължения, като решението за елиминиране на дублиращи се задължения и отговорности, възложени на различни служители в едно и също административно звено, е в рамките на оперативната му самостоятелност. В този контекст, изводът на съда за материална законосъобразност на обжалваната заповед и съответствие с целта на закона е правилен. Приложените в касационното производство материали от проверката по сигнал на жалбоподателката от Инспектората на МОСВ съдържат констатации, насочени към управлението на дирекцията и по въпроси, които не са предмет на делото, а становището относно предприетата реорганизация и съкращаването на длъжността на служителката не обвързват съда при преценката на законосъобразността на оспорената заповед. Представените в касационното производство писмени доказателства, които в преобладаващата част са относими към други обстоятелства, извън обсега на спорния предмет, не установяват основателност на касационните искания и не налагат различни правни изводи от изведените в обжалваното решение на административния съд. Касационните доводи свързани с процесуалното представително на ответника пред административния съд са неотносими към преценката за правилност на съдебния акт. Административният съд правилно е конституирал страните по делото, а представителството на всяка от тях е въпрос, по който касационната инстанция дължи произнасяне при поставянето му от съответната представлявана страна във връзка с нарушаване на процесуалните й права. В случая такива искания и възражения от ответника по касационната жалба не са направени, поради което не са предмет на касационна проверка. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,