Решение № 453 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10018/2008 г.

Решение № 453 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10018/2008 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Кюстендил срещу решение № 445/22.05.2008 г., постановено по адм. д. № 156/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Благоевград (АС), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 10/27.12.2007 г., издаден от директора на "Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград" за установени по основание и размер задължения за такса водовземане от подземни води за периода 31.08.2006 г. до 31.12.2006 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено ри съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК моли да бъде отменено обжалваното решение и делото върнато за ново произнасяне от друг състав на съда или алтернативно да бъде отменено обжалваното решение и по същество отменен на АУПДВ № 10/27.12.2007 г. Ответникът по касационната жалба - "Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград" чрез процесуалния си представител, юрисконсулт Кайнакчиева, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение по подробни съображения, изложени в представени писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 10/27.12.2007 г. на Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район, издаден на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите (ЗВ) вр. чл. 194, ал. 1, т. 3, б. " а" от ЗВ вр. §9 от ПЗР на ЗВ , вр. чл. 166 от ДОПК и чл. 2, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 4 вр. чл. 6 от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г., с който на "ВиК" ООД-Кюстендил е установено задължение за водовземане от подземни води по 10 броя Разрешителни за водовземане, за периода 31.08.2006 г. -31.12.2006 г., общо в размер на 1462, 38 лв., изчислени на база разрешените водни количества. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че съгласно разрешителни за водовземане № 400551 /31.08.2006 г. за 71000 куб. м. годишно, № 400552/31.08.2006 г. за 31500 куб. м. годишно, № 400553/31. 08.2006 г. за 25000 куб. м. годишно, № 400554/31.08.2006 г. за 10500 куб. м. годишно, № 400555/31.08.2006 г. за 22000 куб. м. годишно, № 400556/31. 08.2006 г. за 4000 куб. м. годишно, № 400557/31.08.2006 г. за 4000 куб. м. годишно, № 400558/31.08.2006 г. за 14000 куб. м. годишно, № 400559/31. 08.2006 г. за 25000 куб. м. годишно, № 400560/31.08.2006 г. за 10000 куб. м. годишно, издадени от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район-Благоевград, на "Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Кюстендил е предоставено право за водовземане от подземни води I категория за питейно - битови нужди на селата Слокощица, Ръждавица, Долна и Горна Гращица, Катрище, Таваличево. Срокът на действие на разрешителните е от 31.08.2006 г. до 31.08.2011 г. Приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза съдът е приел за ирелевантно. От него се установява, че отчитането на изразходваната вода от абонатите се извършва ежемесечно от инкасатори по показанията на водомерите, а където няма по реда на Наредба № 4. По счетоводни данни на дружеството инкасираните водни количества за периода 31.08.2006 г.-31.12.2006 г. са 33550 куб. м. При цена 0, 02 лв. на куб. м. за вода от I категория стойността на инкасираните количества вода възлиза на 671 лв. Разликата с определената по акта сума от 1462, 38 лв. е в резултат на различната база, като органът е изчислявал стойността за същия период на база разрешения воден обем. От доказателствата по делото съдът е извел извода, че за разрешеното право на ползване дружеството дължи такса съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗВ, доколкото не са установени основания по ал. 7 и ал. 8 за освобождаване от задължението. Размерът на таксата за процесния период - от издаване на разрешителните -31.08.2006 г. до 31.12.2006 г., е изчислен по предписаната в раздел I на Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (приета с ПМС № 154/28.07.2000 г. ) методика - по формулата по чл. 2, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и на база разрешения годишен воден обем по разрешителните, считано от 31.08.2006 г., съгласно чл. 194а, ал. 2 от ЗВ вр. чл. 6 от Тарифата вр. чл. 194, ал. 6 от ЗВ, като е съобразена категорията на водния обект и корекционния коефициент по чл. 2, ал. 2, т. 1. Довода в жалбата за неправилно изчисление на задължението с оглед инкасираните от дружеството водни количества, не е споделен от съда и в тази насока заключението на ССЕ е прието за неотносимо. Позовава се на безспорния факт, че на водоизточниците няма монтирани измервателни устройства съобразно изискването на чл. 194, ал. 2 и чл. 194а, ал. 1 от ЗВ, с оглед на което и правилото на чл. 194а, ал. 2 от ЗВ таксата за разрешеното водовземане се определя на база разрешения годишен обем вода. Обжалваното решение е правилно и при проверката, извършена от настоящия съдебен състав не се установи да е допуснато нарушение от страна на съда при прилагането на материалния закон. Неоснователна и първото оплакване на касатора относно категорията на ползваните води. Правилно съдът се е позовал на приложените като доказателство по делото разрешителни за водовземане. Твърдението на касатора, че категорията подземни води, които дружеството ползва не е I, а II е неоснователно и както правилно е приел АС не е предмет на настоящото производство. Всички водоизточници по разрешителните за водовземане за питейно-битови нужди са от I категория, определена по реда на чл. 84 от Наредба № 1/7.07.2000 г. за проучването, ползването и опазването на подземните води, и въз основа на официални данни от хидрогеоложки проучвания и изпитвания, приложени и приети по делото. Тези разрешителни не са преоформяни в посочените в приложение № 1 от наредбата срокове, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че водоснабдителното дружество е черпело вода от подземни води I категория. В тази насока е неоснователен касационния довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради недопускане изслушване на поисканата в хода на първоинстанционното производство експертиза, тъй като заключението й не е свързано с предмета на настоящото производство. Второто оплакване на касатора е свързано с размера на таксата, определена в АУПДВ. Законосъобразни са изводите на административния съд, че размера на таксата е нормативноопределен в цитираната по-горе тарифа - чл. 2, ал. 1 и се определя по посочената в тази правна норма формула и на база разрешения годишен обем вода. В този смисъл законосъобразен е извода на административния съд, че приетото заключение на ССЕ е неотносимо. Като допълнителен довод следва да бъде посочена и разпоредбата на чл. 193, ал. 2 ЗВ в която е предвидено, че в цената на водоснабдителната услуга се включва и таксата за реално ползвания обем вода от абонатите, но това не означава, че това е размерът на таксата по чл. 194 ЗВ във връзка с чл. 2 от тарифата. Таксата включва не само реално ползвания обем от абонатите, а цялото количество иззета вода от подземните води, които ползва водоснабдителното дружество. Законодателят не е включил в цената на водоснабдителната услуга, заплащана от абонатите на вода цялото количество, иззето от съответния воден източник, а само реално потребеното. За останалото количество вода, което не е подадено към абонатите, но иззето от съответния водоизточник дружеството (на база разрешения годишен обем вода, поради липса на монтирани от него измервателни устройства) е задължено по закон да заплати таксата. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при стриктно спазване на приложимите материалноправни разпоредби - ЗВ и Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г. и затова като правилно решението следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото и с оглед изричната претенция на проц. представител на ответника по касационната жалба, "Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Кюстендил, следва да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. С оглед на изложеното и на посоченото правно основание, Върховният административен съд, I отделение,