Решение № 3558 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7027/2008 г.
ВАСIII отделение17.03.2009 г.докладчик Таня Куцарова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15 от 14.03.2008 г., постановено по административно дело № 110 по описа за 2007 г. на Административен съд - Силистра. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3558 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7027/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. отг Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационните жалби на "ВМВ" ЕООД, със седалище гр. Силистра и "Г И Б" ООД, със седалище гр. Силистра против решение № 15 от 14.03.2008 г., постановено по административно дело № 110 по описа за 2007 г. на Административен съд - Силистра. Релевират се доводи за неправилност на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяна на решението и решаване на спора по същество чрез отмяна на обжалвана пред първоинстанционния съд заповед № 106/27.11.2007 г. на директора на ОДПБЗН - Силистра. Ответникът по касационните жалби - директор на Окръжна дирекция "ПБЗН" не изразява становище по нея. Заинтересованата страна "Агростарт- Пеневи" ООД в писмено становище оспорва касационните жалби като неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, конституирани като такива в първоинстанционното съдебно производство, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими за разглеждане по същество. Разгледани по същество същите са неоснователни. Производството по адм. д. № 110 по описа за 2007 г. пред Административен съд - Силистра е било образувано по жалбата на "Г И Б " ООД гр. Силистра против заповед № 106/27.11.2007 г. на директора на Окръжна дирекция "Противопожарна безопасност и защита на населението " - Силистра, с която на осн. чл. 268 от Закона за Министерството на вътрешните работи, работи, въз основа на констативен акт № 6 от 23.11.2007 г., като стопанисващ кафе-клуб "Шугар" в гр. Силистра, му е наложена принудителна административна мярка по чл. 268 от ЗМВР - преустановяване експлоатацията на същия обект. Причина за налагане на принудителната административна мярка е констатираното нарушение на чл. 153, ал. 1 от Наредба № 2 ПСТН. С решението си Административен съд - Силистра е отхвърлил жалбата (при непрецизен с оглед нормата на чл. 172, ал. 2 от АПК диспозитив). Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено е в съответствие с приложимия материален закон, при липса на нарушение на съдопроизводствените правила и е обосновано. С оглед разпоредбата на чл. 268 от ЗМВР преустановителните и превантивните принудителни административни марки по същия текст се налагат в случай, че строежи, инсталации, уреди и съоръжения създават опасност за националната сигурност, обществения ред, за възникването на пожари и производствени аварии. В конкретната хипотеза, в резултат на проверка, обективирана в констативен акт № 6 от 23.11.2007 г., приложен по делото като доказателства, резултатите от който не са оспорени и оборени с допустими и относими доказателствените средства, се установява, че в резултат на зазиждане на стена в процесния обект, преустроен от магазин в кафе-клуб, е нарушено изискването осигуряване на два изхода от всяко помещение за евакуация. Приложимата материална норма на чл. 153, ал. 1 от Приложение към чл. 1 от Наредба № 2 от 5.05.1987 г. за противопожарните строително-технически норми, в действащата й редакция (чл. 1 от 1996 г.) изисква броят на евакуационните изходи и стълби в сградите и помещенията да бъдат поне два, като по-големият им брой се определя в зависимост сумарната широчина, допустимата дължина на евакуационния път и размера на изходите. Алинея 2 на чл. 153 сочи изключенията от общото правило, когато броят на евакуационните изходи е един. В хода на съдебното производство, проведено пред Административен съд - Силистра не се установи, като жалбоподателят не е ангажирал допустими доказателства (каквито в случая могат да бъдат само заключения на вещи лица, поради липсата на специални знания в съда) процесният обект да попада в някоя от хипотезите на ал. 2 на чл. 153 от Приложение към чл. 1 на Наредба № 2/1987 г., обосноваваща законосъобразното съществуване само на един евакуационен изход. В този смисъл изводите на първоинстанционния съд за съответствие на заповедта с приложимия материален закон, са обосновани и правилни. Административният орган е постановил акта си при спазване на административнопроизводствените правила - нарушението на Наредба № 2/1987 г. е констатирано с констативен акт № 6/23.11.2007 г. Заповедта е издадена от компетентен орган, оправомощен за това по силата на делегация на правомощия със заповед № 1123/18.07.2006 г. на министъра на вътрешните работи, допустима от нормата на чл. 268 от ЗМВР. Спазено е и изискването за форма на индивидуалния административен акт. За конкретното материално административно правоотношение, реализирано чрез издаване на оспорената по съдебен ред заповед № 106/27.11.2007г, направените в хода на съдебното производство оспорвания и възражения, са неотносими, което ги прави недопустими за разглеждане в производството. Предмет на съдебния контрол е законосъобразността на индивидуалния административен акт по критериите, посочени в чл. 146 от АПК. Правилно съдът с определение, постановено след приключване събирането на доказателствата е изключил възраженията и исканията, направени от заинтересованата страна от предмета на съдебната проверка и се е ограничил само с изследване на въпроса за законосъобразността на обжалваната заповед. Така съдебното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. Касационните жалби се явяват неоснователни, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение