Решение № 15770 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6192/2010 г.

Решение № 15770 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6192/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Станимир Методиев Ченалов - пълномощник на Стефанка Трифонова Атанасова, Тодор Николов Атанасов и Анна Николова Колева, всичките от гр. Стара Загора, срещу решение № 79 от 25.03.2010 г., постановено по адм. д. № 385 по описа за 2009 г. на Административен съд-Стара Загора. С обжалваното решение съдът е обявил нищожността на заповед № 2447 от 16.09.2008 г. на кмета на община Стара Загора и е върнал делото като преписка на кмета на общината за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. Със същото решение община Стара Загора е осъдена да заплати на Стоян Велев Иванов направените по делото разноски от 415 лв. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението. Релевира се нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е възприел, че издадената заповед е нищожна, защото адресатът й е починал към момента на издаването й, но това не я прави нищожна. Наследниците на адресата на заповедта са встъпили в процеса, като са взели становище за законосъобразността на заповедта. Твърди се освен това, че съдът не е съобразил обстоятелството, че почти 10 години след решението на назначената комисия, кметът е издал заповедта, а към момента на взетото решение от помощния орган на административния, адресатът й е бил жив. По изложените съображения се моли, решението да се отмени, а заповедта на кмета да се остави в сила. От ответника по касационната жалба - Стоян Велев Иванов по реда на чл. 163, ал. 2 АПК е постъпил писмен отговор, подаден от адвокат-пълномощника му, в който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. В него са изложени възражения, опровергаващи твърденията в касационната жалба, като се моли съда, да не я уважава. От процесуалния представител на кмета на община Стара Загора са постъпили писмени бележки с характер на писмена защита, в които се съдържа становище за неправилност на съдебното решение. Заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдът е постановил решението си в нарушение на чл. 173, ал. 1 и 2 АПК, като е дал указание на административния орган за правилното конституиране на страните. Според прокурора въпросът за правилното конституирането на страните в административния процес не е предоставено на преценката на административния орган и след като същият не е в неговата изключителна компетентност, съдът е дължал произнасяне по съществото на спора. На следващо място с отменителното решение съдът е дал указания до административния орган за нова преценка на обстоятелствата по § 62, ал. 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ, което е в нарушение на закона, защото го заобикаля. Предлага решението да се отмени, а делото да се върне за произнасяне от съда по същество. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни при условията на субективно съединяване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество тя е и основателна, по следните съображения: Административният съд-Стара Загора е бил сезиран с жалба, подадена от Стоян Велев Иванов, един от наследниците на Вельо Иванов Братоев, срещу заповед № 2447 от 16.09.2008 г. на кмета на община Стара Загора. С оспорената с твърдения за нищожност заповед, кметът на основание § 62, ал. 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ е признал на Никола Тодоров Атанасов да придобие правото на собственост върху предоставен му на основание ПМС № 11 от 2.03.1982 г. имот № 296.112, намиращ се в местността "Мечи кладенец", землището на с. Пряпорец. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил фактите по спора, относно активната легитимация на жалбоподателя, като е конституирал и наследниците на Никола Тодоров Атанасов, като заинтересовани страни. Чрез вещо лице съдът е индивидуализирал имота на ползвателя, който е попадал в имота на наследниците по земеделската реституция. По оспорването с твърдения за нищожност е разгледал предпоставките на чл. 146 във връзка с чл. 59 АПК, като е приел, че само поради това, че заповедта е издадена на несъществуващ адресат, тя е нищожна. Обявил я е за нищожна и е върнал делото като преписка на административния орган за нова преценка на обстоятелствата по § 62, ал. 3 АПК, като му е указал да конституира наследниците и ако те желаят да встъпят в административното производство, да изследва предпоставките на закона по отношение на тях. Решението е постановено при допуснато нарушение на съществени процесуални правила довели и до нарушение на материалния закон, което налага неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на жалбата от друг състав при същия съд, който ще следва да се произнесе със съдебен акт по съществото на оспорването. В мотивите на решението съдът е направил разграничение на порока нищожност от незаконосъобразност, като се е позовал и на правната доктрина. Изразеното от него е правилно с изключение на това, че ако адресатът на административния акт е несъществуващ, то последният е нищожен. Самият факт, че наследниците на починалия ползвател са встъпили в процеса и са ангажирали адвокат, безспорно доказва, че те са приели наследството и са встъпили в правата на праводателя си по закон. От това следва, че заповедта на кмета, предмет на жалбата, независимо, че е издадена с адресат починало лице, не е незаконосъобразна, след като починалият е заместен от наследниците си по закон. Наследниците му са се явили в съдебно заседание и са поддържали становище в развилия се съдебно административен спор. Това обстоятелство на приемането на наследството е констатирано и от съда, след като той ги е конституирал като страни в съдебния спор и ги е призовавал за съдебните заседания. Квалификацията на съда относно порока на заповедта, който според него я прави нищожна е неправилна. Още повече, че заповедта според данните по делото, е издадена след влизане в сила на заповедта на областния управител за одобряване плана на новообразуваните имоти. Неразделна част от плана на новообразуваните имоти е и регистърът към него, в който са посочени собствениците на новообразуваните имоти. Кметът е издал заповедта в съответствие с името на лицето, което е подало молбата за трансформация на правото на ползване в право на собственост. За него не съществува задължението да проверява към момента на издаването на заповедта дали молителят е жив. Такова задължение не съществува и за областния управител, при издаването на заповедта за одобряване плана на новообразуваните имоти, защото регистърът към него се изготвя въз основа на представените документи за собственост. Съдът като е върнал заповедта на кмета с дадените към последния указания е допуснал нарушение на съществени процесуални правила, които го задължават да се произнесе по оспорването с твърдения за нищожност по съществото му. Решението ще следва да се отмени, а делото върне за ново разглеждане от друг състав при същия съд. При новото произнасяне по оспорването за нищожност ще следва да се има предвид, че един акт е нищожен когато е издаден при пълна липса на условията (предпоставките) визирани в хипотезиса на правната норма или когато актът е лишен изцяло от правно основание, или когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от нито един орган. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение