Решение № 12417 от 18.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2298/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на началника на Национален военен университет "Васил Левски" против решение 124/ 12.01.2024 г. по адм. д. 566/ 2023 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. Иска отмяна на решението като твърди, че класифицирана информация представлява и събирането, обработването и анализ на тази информация, предвид чл. 47 от ППЗЗКИ. Информацията се класифицира според съдържанието, а не според класификацията на информацията. С протокол 530/ 31.01.2023 г. на комисия е извършен анализ на естеството на съдържанието на информацията, която се съдържа в дисертацията и автореферата, като в т.4 са посочени страниците с конкретни текстове, които съдържат класифицирана информация и следователно попадат в списъка по Приложение 1 за държавна тайна към чл. 25 от ЗЗКИ. Решението е необосновано и материално незаконосъобразно. Ответната страна С. Х. С. оспорва касационната жалба и развива подробни съображения за нейната неоснователност. Позовава се на чл. 413, ал.1 от НПК и чл.177, ал.1 от АПК на съдебни актове, влезли в сила и разрешили въпроса за липсата на класифицирана информация в дисертацията и автореферата му. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Приложеният списък от страници с класифицирана информация, изготвен от помощна комисия е следвало да бъде взета предвид от съда. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, намира касационната жалба за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение 124/ 12.01.2024 г. по адм. д. 566/ 2023 г. по описа на АС - Велико Търново е отменен отказ на началника на НВУ "В. Левски", гр. Велико Търново, с писмо 4938/ 11.09.2023 г. и преписката е върната на издателя за ново произнасяне в 1-месечен срок от получаване на решението. За да постанови този резултат съдът приема, че е материално незаконосъобразен отказът за декласифициране на дисертация на тема "Усъвършенстване на складирането на материални средства като елемент на логистичната система на БА" и автореферата към нея, разработени на основание заповед ОХ-856/ 9.12.2015 г. на министъра на отбраната и заповед РД-06-10/ 14.01.2016 г. на началника на НВУ "В. Левски", защото не съдържат класифицирана информация. Данните, които са използвани са от публикувани източници и следователно информацията не представлява държавна тайна. Посочени са влезли в сила съдебни актове - оправдателна присъда 4/13.10.2021 г. на Софийски военен съд, оставена в сила с решение 20/ 8.09.2022 г. на Военно-апелативен съд, решение 73/ 9.11.2021 г. на ВАС, несъобразени с тези съдебни актове становища от служители на МО и служител по сигурността на информацията и началник отдел "Въоръжение и боеприпаси" при Командване на логистична поддръжка и протокол на комисия, определена от началника на НВУ "В. Левски". Съдът развива съображения, че от мотивите към акта не става ясно кой точно анализ представлява класифицирана информация и дали е държавна или служебна тайна, нито е възможно държавна тайна да се съдържа в анализ на факти. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Решението е обосновано, тъй като съдът е постановил съдебен акт въз основа на установени и релевантни за делото обстоятелства с допустими доказателствени средства. Решението е материално законосъобразно. Съгласно чл. 49, ал.1 от ППЗЗКИ ръководителите на организационните единици определят вътрешни правила при спазване на законовите изисквания за правилното определяне на нивото на класификация, както и за неговата промяна или премахване. По делото не са представени такива правила, а тежестта на доказване по чл. 170, ал.1 от АПК е на издателя на акта. Следователно назначаването на Помощна комисия за извършване на преглед и оценка на информацията, съдържаща се в дисертацията и автореферата към нея, изготвени от С. Х.. С., със заповед РД-02-81/ 10.01.2023 г. на началника на НВУ "В. Левски", е без никакво правно основание. Същото се отнася и за извършената съгласувателна процедура, проведена от страна на началника на НВУ "В. Левски" с командира на Командването на логистичната поддръжка /л.226/ и дадените в тази връзка становище от служителя по сигурността на информацията ЗН-3794/ 14.06.2023 г. и становище от ВрИД началник на отдел "Въоръжения и боеприпаси" ЗН-3697/ 12.06.2023 г. Техните заключения, изразени в цитираните становища, са в смисъл, че информацията в дисертацията е актуална и отговаря на елементите за класифицирана информация по чл. 46 от ЗЗКИ. Заключенията са посочени като фактическо основание в оспореното писмо, но също не могат да обосноват отказа за премахване на нивото на класифициране, защото са взети и съобразени без правно основание. При извършена проверка на т. 4 от протокола от 25.01.2023 г. на помощната комисия /л.222/ се установява, че цитираните стр. 69-81, стр.144,145, 157-159, 161, 190, анализа от стр. 192-202, които според комисията представляват класифицирана информация, са цитирани в мотивите към оправдателна присъда 4/ 13.10.2021 г. по НОХД 25/21 г. на Софийски военен съд, влязла в сила. С тази присъда С. С. е признат за невиновен за това, че в периода от 4.09.2015 г. до 17.09.2015 г., от 2.05.2018 г. до 5.11.2018 г. в гр. В. Търново, е разгласил информация с военен характер, представляваща държавна тайна по смисъла на т. 20 и т. 21 от Приложение 1 към чл. 25 от ЗЗКИ / престъпление по чл. 393 от НК/, както и че в периода от 2.05.2018 г. до 5.11.2018 г., 26.06.2018 г. до 9.07.2018 г. и 21.09.2018 г. до 5.11.2018 г. е разгласил сведения, които са служебна тайна /престъпление по чл. 360 от НК/. Наказателният съд приема, че информацията на същите страници не представлява държавна или служебна тайна. Предвид това обстоятелство са правилни правните изводи на административния съд, че към отказа няма мотиви, защото не е посочено кой точно анализ в дисертацията представлява класифицирана информация и дали е държавна или служебна тайна. В приложеното писмо на ДАНС до началника на НВУ "В. Левски" изх. С-6-21971/ 25.11.2022 г./ л.214-215/ е указано, че в решение 20/ 8.09.2022 г. на Военно-апелативния съд има мотив, че "Доклад на командира на Бригада "Логистика" от 13.02.2014 г. е с изтекъл срок на защита на 13.02.2016 г. За останалите факти е налице и решение 73/ 9.11.2021 г. по адм. д. С-30/21 г. на Върховния административен съд, с което е отменено решение на ДКСИ 12- II-15/ 11.02.2021 г. , с което е отхвърлена жалбата на С. С. против отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация II-00001-ВП-0419/ 3.04.2019 г. и по същество е отменено отнемане на достъпа до КИ до ниво "секретно". В подробните мотиви към съдебното решение е посочено, че източниците, ползвани за дисертацията, са явни и не представляват класифицирана информация, като цитираните страници 62, 63-69, стр.70-74, 71-81, стр.139-140, 143-158, частично съвпадат с тези от решението на помощната комисия. В хода на съдебното производство с решение 78- I-11.1/10.10.2023 г. на ДКСИ на основание чл. 50, ал. 2 и ал. 3 от ППЗЗКИ вр. с чл. 34, ал. 2 от ЗЗКИ не е разрешено на НВУ "В. Левски", гр. Велико Търново да удължи с първоначално определения срок на защита на 6 документа от искане рег. 5287/ 25.09.2023 г. на началника на НВУ "В. Левски", защото в присъда 4 на Софийски военен съд, потвърдена с решение 20/ 8.09.2022 г. на ВАС, са изложени подробни съображения относно вида и характера на информацията, която се съдържа в дисертационните разработки, проекти, автореферат, поради което и предвид чл. 413, ал. 1 от НПК за ДКСИ съдебните актове са задължителни. Налице е хипотеза на чл. 142, ал. 2 от АПК за установяване на факт, настъпил след издаване на оспорения отказ, който има значение за делото. При липсата на мотиви кой анализ в дисертацията се определя като класифицирана информация, съдът правилно е отменил отказа, като е взел предвид постановените съдебни актове. Предвид изложеното изводите на съда, че административният акт е постановен при липсата на мотиви и в нарушение на материалния закон, са правилни. С отговора на касационната жалба са представени пълномощно, договор за правна помощ, в който е вписано, че хонорар от 600 лв. е платен в брой и е направено искане за присъждане на разноските. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъде присъдено платеното адвокатско възнаграждение. На основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение