Решение № 1607 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11373/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Ц. М., притежаваща [ЕГН], чрез адвокат-пълномощник, против Решение 1046/25.07.2024 г., постановено по адм. дело 81 по описа за 2024 г. на Административен съд Видин. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата ѝ срещу Ревизионен акт (РА) Р 04000523002751 091 001/05.09.2023 г., издаден от Началник сектор Ревизии при ТД на НАП-Велико Търново, ИРМ Видин, възложил ревизията, и главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, ръководител на ревизията, потвърден с Решение 99/30.11.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП и лицето е осъдено за разноски в размер на 565,19 лева. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора не е доказано наличието на обстоятелства по чл.122, ал. 1 ДОПК. Посочва, че основният доказателствен материал по делото е събран в хода на проверка, а не на ревизията. Не е доказано според касатора, че е извършвала търговски сделки по смисъла на ТЗ. По подробни съображения моли за отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Харалампев, я е оспорил с доводи, изложени в писмен отговор. Моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд Видин е бил РА Р 04000523002751 091 001/05.09.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Велико Търново, потвърден с Решение 99/30.11.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на С. Ц. М. в качеството ѝ на самоосигуряващо се лице са определени задължения за авансови осигурителни вноски за 2021 г. за ДОО в размер на 1154,40 лв. и лихви в размер на 257,43 лв., за ДЗПО-УПФ в размер на 390,00 лв. и лихви в размер на 86,95 лв., и за ЗО в размер на 624,00 лв. и лихви в размер на 139,15 лeва. По делото е установено следното: в резултат на проверка за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/, приключила с Протокол П-04000522176503-073- 001/06.04.2023 г., е установено, че жалбоподателката е изпращала пратки със стоки по куриер Еконт Експрес ООД. При проверката, куриерът е предоставил информация за изпратени и получени пратки, изпратени парични преводи и получени наложени платежи, както и копия на документи за приемо-предаване на суми и пратки в таблични справки, подписан с КЕП. За 2021 г. са установени 182 бр. изпратени пратки и получени наложени платежи общо в размер на 9 139,27 лв. и 3 броя получени пратки с наложен платеж общо в размер на 95,50 лв. От С. М. са изискани документи и писмени обяснения относно извършените продажби през ревизирания период, но такива не са представени. На 17.03.2023 г. М. е подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г., но е декларирала само доходи от трудови правоотношения в размер на 6 209,23 лв., данъчно облекчение в размер на 6 209,23 лв. и надвнесен данък в размер на 620,00 лв. в качеството й на родител на дете с [заличен текст] - В. Б. М.. Данъкът е ефективно възстановен. Проверяващите са приели, че не става въпрос за сделки с еднократен или случаен характер, а за търговска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като ЕТ. Тъй като доходите от дейността подлежат на деклариране и облагане с ДОО и се следват вноски като самоосигуряващо се лице за ДЗПО, УПФ и ЗО, на М. е изпратена Покана да подаде ГДД, в която да декларира дължимите задължителни осигурителни вноски. Поканата е връчена лично на 26.03.2023 г. След връчването ѝ, М. не е предприела действия за доброволно деклариране на доходите от дейността като търговец и на дължимите във връзка с нея задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. След възлагането на ревизията, на М. е връчено поредно ИПДПОЗЛ, с което отново са изискани непредставените при проверката документи и писмени обяснения, но такива не са получени в дадения й срок. При това положение ревизиращите са анализирали единствено събраните при ПУФО и приобщени към ревизията доказателства. Приели са, че тя извършва по занятие търговска дейност в качеството на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, без да е регистрирано като такъв, и същевременно без да декларира получения доход с годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2021 г. и без да е водена счетоводна отчетност. На ревизираното лице са връчени Уведомление по чл.124,ал.1 от ДОПК, Уведомление по чл.17, ал.4, т.2 от ДОПК, с които е уведомена, че данъчните и осигурителните ѝ задължения ще бъдат определени по реда на чл.122-124а от ДОПК, както и е изискано попълване на декларация по чл.124, ал. 3 от ДОПК. В писмено обяснение М. е посочила, че продаваните вещи са предлагани чрез OLX.bg. Част от тях са употребявани лични вещи, които са продадени за около 2 135,00 лв. през периода от началото на годината до м.май. През следващите месеци са продавани вещи, закупени от разпродажби от пазари и битаци при средна печалба около 30%. При заявен интерес от отсрещната страна, предметите са изпращани чрез Еконт Експрес ООД. Така ревизията е определила приходите на лицето от продажби в размер на 9 139,27 лв., като съобразно признанието за 30% печалба, разходите са определени в размер на 6 397,49 лв. Осигурителният доход, върху който са изчислени задълженията за задължителни осигурителни вноски на жалбоподателката, са определени по реда на чл.124а от ДОПК, като са взети предвид установеният при ревизията годишен облагаем доход от стопанската дейност като едноличен търговец и при съобразяване с минималния осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2021 г., в размер на 650 лв. По делото е изслушана и приета ССчЕ. Административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган в установената от закона форма по чл. 120 ДОПК. Във връзка с проведената ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК при доказано наличие на основанията по чл. 122, ал.1 ДОПК съдът е стигнал до извод, че установените обстоятелства с РА не са опровергани от М.. Приел е, че РЛ е действало като търговец по смисъла на чл.1, ал. 1 от ТЗ, без да са налице изключенията, визирани в чл.2 от ТЗ, като следващите се осигурителни вноски са правилно изчислени. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, преценява първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно. Необосновано е възражението в касационната жалба, че първоинстанционният съд е обсъждал доказателства, които не са събрани в хода на ревизията, като неоснователно твърди, че събраните документи не е следвало да се обсъждат от съдебния състав и органите по приходите извършили ревизията. Ревизията на С. Ц. М. е предшествана от извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/, приключила с Протокол П- 04000522176503J073-001/06.04.2023 г. Събраните при проверката доказателствата на основание чл. 50 ДОПК са приобщени към ревизионното производство с Протокол за присъединяване на документи Р-04000523002751-ППД-001/06.06.2023 година. На следващо място от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.1, т.2 и т.4 ДОПК, а именно до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, налице са данни за укрити приходи или доходи, липсва счетоводна отчетност съгласно ЗСч. Съгласно чл. 124, ал.2 от ДОПК в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал.1 е подкрепено със събраните доказателства. Получаването на средствата така, както са посочени в РД и РА, от страна на ревизираното лице не е оспорено. Не са оспорени и електронните изявления представени от дружеството куриер - Еконт Експрес АД, от които се установява получаването на парични средства от извършваната търговска дейност. М. не е представила или посочила доказателства, обосноваващи различен извод касателно признатите разходи. Недоказани са твърденията, че осъществените продажби са на лични вещи. Извършваните продажби не са инцидентни, а системни, като самото лице в писмени обяснения посочва, че стоки е купувало от пазари и битаци и в последствие е продавало чрез изпращане по Еконт Експрес ООД с печалба от около 30%. Установените в хода на ревизията обстоятелства, че през процесния период задълженото лице е получавало доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, налагат извода, че същото по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО е самоосигуряващо се лице - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Осигурителният доход е определен по реда на чл.124а от ДОПК, а размерът на задължителните осигурителни вноски и лихвите върху тях правилно е установен съгласно КСО и ЗЗО. Въз основа на изложеното съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед на резултата по спора в полза на данъчната администрация трябва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 565,19 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение