Решение № 4296 от 2.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12827/2020 г.

Решение № 4296 от 2.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12827/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Арнаудов - директор на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", град Пловдив против решение № 1715/12.10.2020 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 897/2020 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-16001616005924-091-001/27.11.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив в оспорената част за установени задължения за корпоративен данък на "Тео Европа" ЕООД за 2014 г. в размер на 35 184. 83 лева и съответните лихви в размер на 13 066. 99 лева. Касаторът счита, че решението е постановено при неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства. Твърди, че по делото не са представени годни доказателства, удостоверяващи действителното изпълнение на стопанските операции и действително плащане на сумите по фактурите и РКО към турския контрагент DMM TEKSTIL ELEKTRONIK TIS TICARET INSAAD GIDA ITHALAT IHRACAT SANAYI VE TICARET LTD SIRKETI ("DMM TEKSTIL Ltd"). Сочи, че в настоящия случай спорът не е относно непризнат за данъчни цели разход, а с ревизионния акт са установени приходи от безвъзмездно придобити активи и със сумите на неотчетените приходи е увеличен счетоводния финансов резултат на основание чл. 78 ЗКПО. В тази връзка моли да бъде съобразено направеното оспорване на съдебно – счетоводната експертиза в частта относно изводите на вещото лице за направено плащане към турското дружество, което не е подкрепено с доказателства. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса за касационното производство. Ответникът – "Тео Европа" ЕООД, град Пловдив чрез процесуалния си представител адвокат К. Т. оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение по съображения, изложени в представени писмени бележки. Претендира разноски съгласно представен списък. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд – Пловдив, е бил ревизионен акт, в частта, в която на "Тео Европа" ЕООД, град Пловдив са установени корпоративен данък по ЗКПО за 2014 година в размер на 35 184. 83 лева и съответните лихви в размер на 13 066. 99 лева. Задълженията са резултат от увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл. 78 ЗКПО с неотчетени приходи от безвъзмездно придобити активи (стоки) в размер на 351 648. 25 лева. Този извод е основан на наличието на стоки на посочената стойност, заведени по сметка 304 "Стоки" и на липсата на доказателства за придобиването им по фактури, издадени от DMM TEKSTIL Ltd, Турция и такива за плащане по фактурите. Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение № 4291/13.04.2020 г. постановено по адм. дело № 11444/2019 г., Върховният административен съд, осмо отделение е отменил предходно решение на Административен съд – Пловдив, в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Тео Европа" ЕООД против установените с ревизионния акт задължения по ЗКПО за 2014 година и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд в тази част. Дадени са указания за разпределение на доказателствената тежест в процеса и изясняване на въпроса заплатена ли е доставената от турската фирма стока и как това е отразено в счетоводството на дружеството, както и указания за представяне в превод на български език на документите на чужд език. С обжалваното решение, съдът е отменил ревизионния акт в оспорената част, поради противоречие с материалния закон - чл. 78 ЗКПО. По делото не е спорно и съдът е установил, че през процесния период на 2014 година "Тео Европа" ЕООД е осъществявало търговия на едро със стоки, внесени от Турция – обувки, дрехи, спортни стоки, GSM аксесоари, кинкалерия и др. Вносът на стоките е осъществяван от Турция през митница Ипсала, Гърция, след което дружеството за своя сметка ги транспортира до България и ги продава на вътрешния пазар. Митническото деклариране на стоките е извършено в Гърция, като впоследствие са осъществявани вътреобщностни придобивания, за които са съставени протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 ЗДДС. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, съдът е установил отразяването на процесните фактури, издадени от DMM TEKSTIL Ltd в счетоводството на ревизираното дружество по дебит сметка 304 "Стоки" срещу кредит сметка 401 "Доставчици". Вещото лице е констатирало, че в счетоводството са отразени приходи от последваща продажба на стоките като е отчетен разход в размер на отчетната им стойност. Експертизата е установила, че дружеството е разполагало с достатъчно парични средства да извърши плащания по получените фактури, обективирани в РКО, което се доказва по счетоводни данни и първични (счетоводни) документи, включително и от приходните квитанции представени в превод на български език. Според съда основният аргумент на приходната администрация за прилагането на чл. 78 ЗКПО са данните, получени от турската данъчна администрация, според които турското дружество доставчик е с прекратена регистрация на 30.07.2015 г. и през 2016 година не е извършвало дейност. Посочил е, че това фактическо основание не кореспондира с отговора на Главна дирекция по приходите на данъчна служба Кахраманмараш – с № 2018/1241 от 26.11.2018 г., според който DMM TEKSTIL Ltd действа като активен данъкоплатец в периода 10.01.2010 г. – 25.08.2016 г., включително и в процесния период на 2014 г. От водената кореспонденция между дирекция "СИДДО" при ЦУ на НАП и директора на ТД на НАП – Пловдив – писмо изх. № 24-15-8911/12.01.2017 г., писмо изх. № 24-15-964#3/14.02.2017 г. и писмо изх. № 24-15-653#1/13.09.2017 г. съдът е приел, че за 2014 г. година изобщо не е извършвана проверка на турското дружество от страна на турската данъчна администрация, а изцяло се коментира 2016 г. Според съда липсва и анализ на информацията, получена по линия на обмен на информация от гръцката данъчна администрация – референтен номер VAT-BG_027780_EL_F 300-18-20180607_G_RI_R (л. 1375, т. 5, адм. д. № 614/2019 г.) и конкретни данни за доставките от 2014 година. За този период е установено, че гръцкото дружество ARGYROPOULOU е декларирало ВОД към българското дружество "Тео Европа" ЕООД за 2014 г. на стойност 194 719. 00 евро и към него са приложени копия на декларации за 2014 г. При тези факти съдът е приел, че изводите на органите по приходите, че стоките не са доставени именно от DMM TEKSTIL Ltd и са безвъзмездни, са направени при липса на конкретна информация за сделките на "Тео Европа" ЕООД с това дружество през 2014 г., както от турските, така и от гръцките данъчни власти. От представените при новото разглеждане приходни квитанции за заплатени суми, които напълно отговарят на сумите по РКО и тези по инвойс фактурите, съдът е обосновал извод, че се опровергават изводите на органите по приходите за безвъзмездно придобиване на стоките и извършеното преобразуване на финансовия резултат на основание чл. 78 ЗКПО е незаконосъобразно. Този извод е мотивиран с основните счетоводни принципи по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч (отм), основанията по чл. 78 ЗКПО за коригиране на счетоводния финансов резултат със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице и третирането им за данъчни цели и легалната дефиниция на понятието "счетоводен финансов резултат" по § 1, т. 16 от ДР на ЗКПО. Според съда приходите, получени от "Тео Европа" ЕООД от продадените стоки, придобити от DMM TEKSTIL Ltd, са надлежно осчетоводени от дружеството съгласно ССчЕ. Приходите са отчетени и декларирани през периода, в който са направени разходите по получаването им, с което е спазен основният счетоводен принцип за съпоставимост между приходите и разходите. Според съда разпоредбата на чл. 78 от ЗКПО се прилага в случаите, когато се установи, че съществуват приходи, които не са намерили отражение при формирането на финансовия резултат за съответния отчетен период. Процесният случай не е такъв, тъй като за придобиването на процесните активи е осчетоводен насрещен разход, т. е. задължение към доставчика, което опровергава твърдението на органите по приходите за безвъзмездност на придобиването. Задължението е погасено чрез заплащане в брой, за което са представени доказателства и от двете страни, съответно РКО и приходни квитанции, отразено в счетоводните регистри, включително и последващата реализация на същите тези стоки. По тези съображения, съдът е обосновал краен извод, че безвъзмездно придобиване на тези активи не е доказано, поради което ревизионният акт в частта, в която е увеличен финансовият резултат за 2014 г. на дружеството по чл. 78 от ЗКПО е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Решението е правилно като краен резултат. Съгласно чл. 78 ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Ревизията на "Тео Европа" ЕООД е проведена по общия ред на ДОПК, поради което и съгласно чл. 170, ал. 1 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК доказателствената тежест за установяване на основанията за коригиране на счетоводния финансов резултат, е на органите по приходите. В конкретния случай следва да установят безвъзмездно придобиване на стоки на стойност 351 648. 25 лева, което представлява извънреден приход. Това обстоятелство е останало недоказано по делото. Правилно съдът е приел, че не се установява, включително и от кореспонденцията с турската данъчна администрация, придобиване на стоките на безвъзмездно основание. Сочените от органите по приходите обстоятелства, че стоките не са придобити от доставчика, посочен във фактурите и за тях не е платено, сами по себе си не установяват безвъзмездност на придобивното основание. Принципно вида на придобивното основание – възмездно или безвъзмездно, се определя от съществуването на уговорена насрещна престация, а не от изпълнението й. За процесните стоки е установено, че са били предмет на митнически режим внос и на последващо вътреобщностно придобиване, което е възмездно. Правилно съдът е приел, че безвъзмездно придобиване на стоките не се установява и от информацията, предоставена от турската данъчна администрация. Видно от окончателния отговор, извършената проверка за плащания от "Тео Европа" ЕООД се отнася единствено за постъпили суми по сметки на турското дружество, не и за получени плащания в брой. Не е налице информация, че от DMM TEKSTIL Ltd изобщо не са осъществявани и приемани плащания в брой. Неправилни са изводите на съда, че отговорите на турската данъчна администрация, резултат от обмена на информация по чл. 25 от СИДДО сключена между Р България и Р Турция не са представени по делото, а е представена единствено кореспонденцията между директора на дирекция СИДДО при ЦУ на НАП и директора на ТД на НАП – Пловдив. Тези документи са представени на английски език, на който език е осъществен обмена на информация съгласно искането от 19.02.2016 г. – писмо Ref. 54110150-724.01.03 [BG 1-7 ]-E. 7668 от 20.01.2017 г. на министъра на финансите на Р (л. 2990, том 9) и писмо Ref. 54110150-724.01.03 [BG 1-7 ]-E. 102068 от 15.08.2017 г. на министъра на финансите на Р Турция т. нар. "окончателен отговор" (л. 2987, том 9). За първото писмо директорът на дирекция СИДДО е уведомил директора на ТД на НАП – Пловдив с писмо от 14.02.2017 г., а за окончателния отговор – с писмо от 13.09.2017 г. В тази връзка неправилна е констатацията на съда, че липсват данни за извършена от страна на турската данъчна администрация проверка на DMM TEKSTIL Ltd за ревизирания период на 2014 година. Действително този период не е възпроизведен в уведомителното писмо на директора на дирекция СИДДО от 13.09.2017 г., но в писмото на министъра на финансите на Турция изрично е посочено, че извършената проверка обхваща периода на запитването (2012 – 2016). Допуснатото нарушение не е засегнало крайните изводи по приложението на материалния закон, тъй като при липсата на безспорни доказателства за безвъзмездно придобиване на стоки на стойност на 351 648. 25 лева, не са налице основания за корекция на счетоводния финансов резултат на дружеството с извънреден приход на същата стойност на основание чл. 78 ЗКПО. По тези съображения следва да се приеме, че решението, с което ревизионният акт е отменен в оспорената част, е постановено в съответствие с материалния закон и следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство се дължат на ответника по касация, но по делото не са представени доказателства за направени разноски в настоящото производство и такива не следва да се присъждат. В представения списък по чл. 80 ГПК на "Тео Европа" ЕООД са посочени разноски, направени в двете производства пред първата инстанция и при предходното разглеждане от касационната инстанция, които подлежат на присъждане от първоинстационния съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,