Решение № 15528 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3503/2012 г.

Решение № 15528 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3503/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Касаторът Началника на Митница Пловдив моли да бъде отменено решение № 180/24.01.2012 г. по адм. д. № 1469/2011 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменено негово решение № 892/13.05.2011 г. към ЕАД № 10 ВG003000Н0130246/25.08.2010 г. за определяне на нова митническа стойност на стока № 1 и допълнително 433,31 лв. ДДС за внасяне с лихви като неправилно. Подържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в молба становище. Моли жалбата против решението на началника на Митница Пловдив да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Садат" ООД по съображения в писмен отговор и писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. За ТД на НАП - Пловдив не се явява представител. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. За да отмени обжалваното решение на началника на Митница Пловдив административният съд е приел, че с него е определена по-висока митническа стойност на внесените по ЕАД № 10 ВG003000Н0130246/25.08.2010 г. пластмасови капачки за бутилки за веро с тегло 700 кг и е определен допълнително 433,31 лв. ДДС с лихви за внасяне в нарушение на чл. 29 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/ и чл. 35 ЗМ. В диспозитива на решението е допусната явна фактическа грешка относно размера на определеното за доплащане ДДС в обжалваното пред съда решение - вместо 366,69 лв. съдът е приел, че е определена за доплащане сумата 433,31 лв. Последната сума видно от ЕАД е декларирана като дължим за внасяне ДДС и страните не спорят, че е внесена при освобождаване на стоката за свободно обръщение и крайно потребление. По делото е представен договор между вносителя и турският износител "Пласташ калъп ве пластик сан" ООД, по чл. 1 от който "Садат" ООД е назначен за главен дистрибутор на турската фирма. По чл. 2 от договора е посочен видът на стоката: капачки за различни видове бутилки, с издърпване - натиск и др. Съгласно чл. 7 от договора страните се уговорили основание за заплащане да са фактурите, изпратени от турската фирма на "Садат" ООД, който ще заплати посочената във фактурата цена. Съдът е приел, че предвид цитирания текст в ЕАД е декларирана фактурната стойност на внесените капачки за веро и неправилно митническите органи са приели, че не е установена договорната цена по чл. 29 МК на внесените стоки. В решението на началника на митницата е прието, че стойността по фактурата е определена на кг, а не на брой, поради което са възникнали съмнения, че посочената във фактурата цена е подлежащата на плащане цена, обосновани с непредставяне на документ да плащането й на турският износител. Бил е уведомен "Садат" ООД да представи допълнителни доказателства за договорната и платената цена на внесената стока, с което е изпълнена част от процедурата по чл. 181а от Регламент № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността /ППМК/. Правилно съдът е приел, че не уведомен вносителят, че след представените от него документи съмненията относно реално платената цена на стоката в митническите органи остават. Неправилен е изводът на съда, че това нарушение опорочава издадения административен акт до степен да бъде отменен, тъй като лишава лицето от право на защита. Правото на защита на вносителят може да бъде упражнено в последвалото съдебно производство. В решението на началника на митницата е определена нова митническа стойност на внесените капачки в размер 4000 лв. и дължим ДДС 800 лв. на основание чл. 30 § 2 б. "б" от МК като при определянето й е посочено, че са ползвани данните за митническа стойност на сходни стоки внесени по ЕАД № 10 ВG003000Н0118834/4.08.2010 г., по която са внесени 750 000 бр. пластмасови капачки 28 мм за затваряне на пластмасови бутилки на стойност 11 392,71 лв. В тази ЕАД е посочен тарифен код на внесената стока 39235010 00. В процесната ЕАД е посочен тарифен код 3923 5090. И двата тарифни кода попадат в подраздел 3923 50 - тапи, капаци, капсули и други приспособления за затваряне от Комбинираната номенклатура на Общата митническа тарифа на ЕС. В тарифен код 39235010 00 се класират капсули за запушване на бутилки, а в тарифен код 39235090 се класират други. Предвид описанието на стоката в ЕАД и по чл. 2 от договора обосновано митническите органи са приели, че внесените капачки по процесната ЕАД са сходни с внесените по ЕАД № 10 ВG003000Н0118834/4.08.2010 г. Неправилно съдът е приел, че в решението не е посочено защо е определена цената на внесената стока по стойността на сходни стоки, а не по идентични такива. Видно от мотивите на решението административният орган е посочил, че спазва поредността за определяне на митническата стойност по чл. 30 § 2 б. "а" до "г" МК и определя митническа стойност по б. "б" чрез стойността на сходни стоки, тъй като липсват данни за стойността на идентични стоки. Тези мотиви са достатъчни, за да се обоснове приложението на б. "б" от цитираната разпоредба, след като няма данни за приложение на б. "а". Правилен е изводът на органите по приходите, че представената декларация от 24.08.2010 г. от турския износител, че е получена фактурната стойност в брой в касата на дружеството не отстранява съмненията относно размера на договорната и реално платената за внесените 200 000 бр. капачки за веро, чиято цена е определена на килограм, а не на брой. По чл. 30 § 2 б. "б" МК митническата стойност е договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ със местоназначение в Общността и изнесени в същия момент. При определяне на митническата стойност в решението на началник митницата е нарушено изискването на цитираната разпоредба митническата стойност да се определи в размер на стойността на сходните стоки. Видно от ЕАД от 4.08.2010 г. за 750 000 бр. капачки е определена митническа стойност от 11392,71 лв., което определя цена за брой 0,01519028 лв. По процесната ЕАД видно от опаковъчния лист са внесени 200 000 бр. капачки в 40 кутии, декларирана е митническа стойност 2266,57 лв. или цената за брой е 0,010832285 лв. При стриктно приложение на чл. 30 § 2 б. "б" МК стойността на внесените капачки е 3038,05 лв. и дължимият по вноса ДДС е в размер 607,61 лв., от който 433,31 лв. са внесени и остават за довнасяне 174,30 лв. Митническите органи като са определена митническа стойност в по-висок размер от 3038,05 лв. и дължим ДДС над 174,30 лв. са нарушили чл. 30 § 2 б. "б" МК. Решението на съда в частта, с която е отменено решението на началник митницата в частта за определена митническа стойност над 3038,05 лв и дължим ДДС над 174,30 лв. е правилно и следва да бъде оставено в сила. Решението в частта, с която е отменено решението на началника на митницата в частта, с която е определена митническа стойност 3038,05 лв. и дължим за внасяне ДДС 174,30 лв. е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против решението на началник митницата в тази част. Решението е правилно в частта, с която съдът е приел, че в него не е посочена дата, от която текат определените като дължими законни лихви. Цитирането на чл. 201 § 1 б. "а" МК не определя датата, от която митническото задължение става дължимо, а неговото възникване. По чл. 232 § 1 б. "б" МК митническото задължение се събира с лихви за забава, когато митните сборове не са платени в определения срок. Съгласно чл. 222 § 1 МК митните сборове трябва да бъдат заплатени в срок, когато е извършено уведомяване по чл. 221. Според чл. 221 § 1 МК длъжникът трябва да бъде уведомен за размера на митните сборове веднага след като този размер бъде взет под отчет. По делото е приложено уведомление за вземане под отчет на митните сборове от 27.08.2011 г., за получаване от вносителя на което е посочена очевидно невярната дата - 13.05.2011 г., на която е издадено решението на началника на митницата. Не са приложени доказателства за уведомяване на вносителя, че вземането е взето под отчет, поради което за него срок за плащане не е даден и не е изпаднал в забава по чл. 232 § 1 б. "б" МК. С тези допълнения решението като правилно в частта, с която е отменен акта в частта, с която са определени като дължи законните лихви следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено в частта за разноските, които следва да се преизчислят, поради промяната в резултата. Вносителят има право на разноски за двете инстанции в размер 288,57 лв. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото в размер 100 лв., поради което по компенсация касаторът следва да заплати на вносителя 188,57 лв. разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,