Решение № 8277 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2737/2010 г.

Решение № 8277 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2737/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Пловдив, срешу Решение № 69/18.12.2009 г., постановено по адм. д. № 27/2008 г., по описа на Окръжен съд гр. Пловдив, с което е отменено Нареждане за изпълнение на запорно съобщение с изх. № 70-02-578/13.10.2004 г., издадено от ТДД - Пловдив, с което е наредено на "Централна кооперативна банка" АД, клон София, незабавно да се прехвърли цялата налична сума от сметката на "Жарава 77" ЕАД, в качеството му на трето задължено лице по сметката на ТДД - Пловдив до размер на 3 287 247,97 лв. В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е допуснал и дал възможност на НАП да представи доказателства, които са от значение за спора, като в последното съдебно заседание е отказано спиране на производството по делото по повод допълнителна кореспонденция с Австрийската данъчна администрация. По същество се излага доводи за наличие на два различни административни актове - постановление за налагане на обезпечителни мерки и самото запорно съобщение, както и подробни съображения по същество на спора досежно дължимостта на процесните 3 287 247,97 лв. Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата - "Жарава 77" АД, чрез пълномощника си адв. Георгиев в писмено възражение и писмено становище излага подробни доводи за правилност на решението. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Производството пред ОС е образувано, след отмяна на основание чл. 239, т. 3 от АПК с Решение № 10151/7.10.2008 г. по описа на ВАС - Петчленен състав, I колегия, по адм. д. № 8220/2008 г. на влязлото в сила Решение № 886/28.10.2005 г. по описа на ПОС - V адм. с. по адм. д. № 170/2005 г. и Решение № 8256/24.07.2006 г. по адм. д. № 611/2006 г. на ВАС, с което е оставено в сила. Предмет на производството пред ОС е било Нареждане за изпълнение на запорно съобщение с изх. № 70-02-578/13.10.2004 г., издадено от ТДД -Пловдив, с което е наредено на "Централна кооперативна банка" АД, клон София, незабавно да се прехвърли цялата налична сума от сметката на "Жарава 77" ЕАД, в качеството му на трето задължено лице по сметката на ТДД - Пловдив до размер на 3 287 247,97 лв. В хода на настоящото касационно производство от Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Пловдив е направено искане за спиране на производството до приключване на производството по чнд № 1836/10 г., по описа на СГС, НО, 12 състав, по което искане настоящият състав счита, че следва да се произнесе преди разглеждане на спора по същество. Видно от представеното с молбата определение от 4.05.2010 г. състав на СГС, НО е отменил постановление от 22.03.2010 г. на прокурор при СГС, по пр. пр. № 8884/2006 г. по описа на СГП, ДП № 94/2008 г. по описа на ГДДП. С отмененото постановление е прекратено частично наказателното производство по досъдебно производство № 94/2008 г. по описа на ГДДП по отношение на Стоил Арабаджиев в частта му относно извършено престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. При така установеното настоящият състав намира, че молбата за спиране на настоящото производство е неоснователна. Основанията за спиране на производството са уредени в разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от ГПК, приложима по силата на чл. 144 от АПК. Предвид обстоятелството, че от молителя не е конкретизирано основанието на което се позовава по направеното искане, то от доводите в искането може да се изведе твърдяно наличие на предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба производството се спира когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. С определение от 4.05.2010 г. по чнд № 1836/2010 г. не е решен по същество спор, който има значение за правилното решаване на настоящото производство. Напротив с него е отмененото постановление от 22.03.2010 г. на прокурор при СГС, с което е прекратено частично наказателното производство по досъдебно производство № 94/2008 г. по описа на ГДДП по отношение на Стоил Арабаджиев, т. е. производството отново е на фаза досъдебно производство, поради което не е налице изискването за наличие на друго висящо съдебно производство. С оглед на изложеното искането за спиране на настоящото касационно производство следва да бъде оставено без уважение и касационната жалба разгледана по същество. За да постанови обжалваното решение, ОС е приел, че процесното Нареждане за изпълнение на запорно съобщение е издадено въз основа на Постановление № 11-02-1330/9.04.2004 г. срещу "К и К България" ООД, с данъчен адрес в гр. София. В цитираното постановление за налагане на обезпечителни мерки по чл. 161, ал. 1 и ал. 2 от ДПК (отм.), са изложени мотиви, че ще се затрудни събирането на неуреденото публично вземане в размер на 3 287 247, 97 лв. на "К и К България" ООД, като главницата е в същия размер, и е наложена обезпечителна мярка - запор върху вземане от трети лица - "Жарава -77" Е АД, което вземане, представлява неплатен ДДС по апорт в размер на 3 287 247, 97 лв., за което е издадена фактура № 735/15.09.2003 г. Подробно съдът е обсъдил доказателствата във връзка с дължимостта на сумата предмет на процесното Нареждане за изпълнение на запорно съобщение. Обсъдил е мотивите на Решение № 886/28.10.2005 г. на ПОС - V адм. с. по адм. д. № 170/2005 г., с което е отхвърлена жалбата на "Жарава 77" ЕАД, против Нареждането за изпълнение от 13.10.2004 г. и Решение № 8256/24.07.2006 г. на ВАС - I отд. по адм. д. № 611/2006 г., с което е оставено в сила цитираното Решение на ПОС Подборно съдът е обсъдил в мотивите си и Решение № 10151/7.10.2008 г. на ВАС - Петчленен състав - I колегия по адм. д. № 8220/2008 г., с което са отменени на осн. чл. 239, т. 3 от АПК, посочените по-горе решения. Основанието за отмяната е влязло в сила Решение № 192/18.04.2008 г. по адм. д. № 371/2007 г. на ПОС, оставено в сила с Решение № 8256/24.07.2006 г. на ВАС, I отд. по адм. д. № 611/2006 г., с което е отменено Постановление № 11-02-1330/9.04.2004 г., издадено от ТДД - Пловдив. За да отмени процесното нареждане АС е приел, че към датата на издаването му е законосъобразно, но с влязло в сила съдебно решение е отменено Постановление № 11-02-1330/9.04.2004 г., въз основа на което е издадено, поради което следва да бъде отменено и нареждането. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. На първо място е неоснователен довода в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради недопускане и даване възможност на НАП да представи доказателства, които са от значение за спора. Същите са свързани с получаване на документи от Австрийската данъчна администрация, относно съдебен спор между "Vilkom Information Sisteme Vertriebs" Австрия и данъчната администрация на Австрия. Тези доказателства според доводите в касационната жалба ще обективират реално съществувала ли е сделка между "К и К България" ООД и Австрийското дружество с предмет софтуер и съответно договора за цесия имал ли е валиден предмет или не. Тези обстоятелства биха били относими, досежно спора във връзка с Постановление № 11-02-1330/9.04.2004 г., издадено от ТДД - Пловдив за налагане на обезпечителна мярка, но не и в производство по оспорване действията на основание чл. 190, ал. 1, вр. чл. 192 от ДПК (отм.) на органа наложил запора, обективирани в процесното Нареждането за изпълнение до банката обслужваща сметката на "Жарава 77" ЕАД, посочена в Постановлението. Неоснователно е и позоваването на процесуално нарушение допуснато от съда поради оставяне без уважение на повторно искане за спиране на производството по делото пред ОС във връзка с молба за отмяна с вх. № 29 270 от 16.12.2008 г., тъй като с определение № 31/30.06.2009 г. съдът е спрял производството на това основание, но с определение № 10483/10.09.2009 г., на ВАС, Iа отд. същото е отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Неоснователен е довода в жалбата за наличие на два различни и независими един от друг административни акта - постановление за налагане на обезпечителни мерки и процесното Нареждане за изпълнение на запорно съобщение. Обстоятелството, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки и действията в изпълнение на наложените обезпечителни мерки подлежат на обжалване на отделно и самостоятелно основание, не налага на извода, че Нареждане за изпълнение на запорно съобщение е отделен и независим от постановлението акт. С Постановление изх. № 11-02-1330/9.04.2004 г. на ТДД - Пловдив, ДП - Център, са наложени обезпечителни мерки по реда на чл. 161, ал. 1 и ал. 2 от ДПК с мотиви, че ще се затрудни събирането на неуреденото публично вземане в размер на 3 287 247, 97 лв. по отношение на "К и К България" ООД, като главницата е в същия размер. Наложена е обезпечителна мярка - запор върху вземане от трети лица: "Жарава -77" Е АД, което вземане, представлява неплатен ДДС по апорт в размер на 3 287 247, 97 лв., документирано с фактура № 735/15.09.2003 г. С влязло в сила определение № 1773/29.12.2005 г., постановено по адм. д. № 1500/2005 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, АО в производство по реда на чл. 170, ал. 3 от ДПК (отм.) съдът е отменил мълчаливия отказ на директора на ТД гр. Пловдив да отмени наложената с Постановление изх. № 11-02-1330/9.04.2004 г., обезпечителна мярка и е отменил наложената с Постановление изх. № 11-02-1330/9.04.2004 г., обезпечителна мярка - запор върху вземане на "К и К България" ООД спрямо "Жарава-77" АД, представляващо неплатен данък върху добавената стойност по апорт в размер на 3 287 247, 97 лв. С влязло в сила Решение № 192/18.04.2008 г. по адм. д. № 371/2007 г. на ПОС, оставено в сила с Решение № 8256/24.07.2006 г. на ВАС I отд., постановено по адм. д. № 611/2006 г. е отменено Постановление № 11-02-1330/9.04.2004 г., изд. от ТДД - Пловдив. На основание чл. 166, ал. 6 от ДПК (отм.) е издадено запорно съобщение изх. № 11-02-1330/9.04.2004 г., изпратено до "Жарава-77" АД без данни по делото за връчването му. С процесното Нареждане изх. № 70-02-578/13.10.2004 г., издадено от данъчен орган от отдел "Събиране" при ТДД - Пловдив до "Централна кооперативна банка" АД, клон София е наредено незабавно да се прехвърли цялата налична сума от сметката на "Жарава 77" ЕАД, с данъчен адрес в гр. София, в качеството му на трето задължено лице по сметката на ТДД - Пловдив до размер на 3 287 247,97 лв., във връзка с наложен запор по Постановление № 11-02-1330/9.04.2004 г. срещу "К и К България" ООД. Основанието за издаването му е разпоредбата на чл. 190, ал. 1, вр. чл. 192 от ДПК (отм.), която е част от глава 18 принудително изпълнение, раздел IV действия. При анализа на цитираните актове се налага извода, че процесното нареждане, както и издаденото запорно съобщение са въз основа на отменено с влязъл в сила съдебен акт, Постановление № 11-02-1330/9.04.2004 г., изд. от ТДД - Пловдив. Обезпечителната защита е привременна и е свързана с обезпечение на установени и изискуеми публични вземания, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на установеното публично задължение. Тази защита е свързана и с изпълнителното производство. Процесното нареждане е именно действие във връзка с принудителното изпълнение и като такова е обвързано с наложеното обезпечение, което е основание за допустимост на извършеното действие във връзка с принудително изпълнение. При отмяна с влязъл в сила съдебен акт на постановлението за налагане на обезпечителни мерки по чл. 161, ал. 1 и ал. 2 от ДПК (отм.) се налага извода за незаконосъобразност и на Нареждане изх. № 70-02-578/13.10.2004 г., издадено въз основа на същото постановление за наложен запор срещу "К и К България" ООД. Като е достигнал до същите правни изводи съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Останалите доводи по същество на правния спор досежно дължимостта на процесната сума предмет на запорното съобщение, като ирелевантни не следва да бъдат обсъждани. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че решението на съда е правилно, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и същото следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - първо отделение