Решение № 2340 от 6.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителен директор на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение 2365/11.04.2022 г., постановено по адм. д. 12070/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на твърденията са изложени в касационната жалба и молба от 06.02.2023 г. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът "Ринг гейминг" ООД оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна по делото, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение 2365/11.04.2022 г., постановено по адм. д. 12070/2021 г. по описа на АССГ е отменено решение 000030-5687/22.11.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, преписката е изпратена за ново произнасяне на административния орган и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган на основание чл. 17, ал. 1, т. 16 от Закона за хазарта (ЗХ), при спазване на установената форма и съдържание, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби. Решаващият съд е счел, че хазартната дейност, за която дружеството-жалбоподател притежава лиценз, се облага с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), поради което на основание чл. 30, ал. 7 от ЗХ (ал. 5 в предходна редакция на чл. 30 от ДВ, бр. 69/04.08.2020 г.) и предвид заплащането на таксата по чл. 30, ал. 1 от ЗХ, таксата по чл. 30, ал. 6 от ЗХ се явява недължимо платена и подлежи на възстановяване. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановено от законен състав след надлежно сезиране от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Обосновано е прието за установено, че с решение 000030-402 от 15.02.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, на "Ринг гейминг" ООД, по негово искане от 04.10.2019 г., е издаден лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати за срок от 5 години за 30 броя игрални автомати с 30 броя игрални места в игрална зала. На 12.04.2021 г. дружеството е заплатило по сметка на НАП сумата от 25 000 лв., за която като основание е посочило такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ по решение 000030-402/15.02.2021 г. на изпълнителния директор на НАП. Със заявление, с вх. 26-Р-658/06.10.2021 г. е поискано от НАП да приеме внесената сума за недължимо платена и да му бъде възстановена. С оспореното пред АССГ решение на изпълнителния директор на НАП е отказано исканото възстановяване. При напълно изяснена фактическата обстановка, задълбочено мотивирана въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които са в съответствие с трайната съдебна практика и се споделят от касационната инстанция изцяло и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не се налага да бъдат аргументирани отново. Правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не е налице спор относно фактите, които са правилно установени въз основа на събраните писмени доказателства, а спорът се свежда до правилното приложение на материалния закон. От нормите на ЗКПО следва, че "Ринг гейминг" ООД, като организатор на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала, е данъчно задължено лице, което дължи този алтернативен данък за тази си дейност, т.е. попада в кръга на лицата, които според чл. 30, ал. 7 от ЗХ (ДВ, бр. 69/2020 г., предишна чл. 30, ал. 5 ЗХ - с идентично съдържане след изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) дължат само таксите, определени в чл. 30, ал. 1 от ЗХ. Настоящият съдебен състав споделя извода на съда от първата инстанция, че еднократната такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ за издаване и поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза пет години в размер на 25 000 лв., внесена от "Ринг гейминг" ООД, е недължимо платена по аргумент от чл. 30, ал. 7 от ЗХ във връзка с Раздел V от Глава "Тридесет и втора" на ЗКПО. Неоснователни са твърденията, с които касаторът е обосновал законосъобразността на събирането на новата такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ, предвид особеностите на стопанската дейност по хазарта като пораждаща повишен риск за националната сигурност или обществения ред и за имуществените права на гражданите съобразно чл. 7а, ал. 1 и ал. 6 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Първоинстанционният съд не дължи мотиви относно приложното поле на чл. 30, ал. 6 от ЗХ и тълкуване на волята на законодателя при определяне кръга на адресатите на същата разпоредба и съответно липсата на такива, при изричната уредба на чл. 30, ал. 7 от ЗХ, не е нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът прилага нормите на позитивното право, във вида, в който са приети, при тълкуването на действителния им смисъл, като ирелевантни са евентуалните намерения на законодателя, които не са намерили израз в нормативния акт. Не се възприемат доводите на касационния жалбоподател за мълчалива отмяна на чл. 30, ал. 7 от ЗХ, обоснована с довод, че преномерирането на старата разпоредба е резултат от законодателен автоматизъм и очевиден пропуск да бъде отменена. Следва да бъде отчетено обстоятелството, че промяната на чл. 176а от ЗКПО в ДВ, бр. 69/2020 г. не е променила кръга на данъчно задължените лица за алтернативен данък от хазартна дейност, защото след 01.01.2014 г. (виж ДВ, бр. 1/2014 г.), когато този текст е създаден и са отменени няколко раздела от Глава "Тридесет и втора" на ЗКПО) за посочените в тази разпоредба лица този вид данък е отпаднал като алтернатива, но чл. 30, ал. 5 (със съдържанието на действащата сега ал. 7) ат ЗХ е продължила да действа. Описаната от касатора логика на законодателя означава да се приеме, че в изключително дълъг период от време е оставена да съществува мълчаливо отменена разпоредба в закон, който е изменян, без да й бъде обърнато изрично внимание. Това разбиране противоречи на правната стабилност и независимо, че е теоретично мислимо и възможно, е напълно неприемливо в областта на данъчното право и в пряко противоречие с чл. 60 от Конституцията на Република България. На следващо място, касационният състав намира за неотносимо към настоящия спор по ЗХ позоваването в касационната жалба на Решение 11/01.07.2003 г. по конституционно дело 9 от 2003 г. на Конституционния съд, доколкото с него е отхвърлено искане за установяване на противоконституционност и несъответствие с международни договори на конкретно посочени разпоредби от Закона за Комисията за финансов надзор, с които са изключени от съдебно обжалване административни актове, издавани по реда на този закон и отделните закони, регламентиращи дейностите, върху които се упражнява финансовият надзор. В случая не сме изправени пред хипотеза на ограничаване със закон на правото на съдебно обжалване, което предполага отчитането на баланса на права и интереси при защитата на констититуционните ценности. Отделно от горното, в оспорения съдебен акт решаващият състав на АССГ не е изложил сочените от касатора съображения за приложение на правилото на § 86, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта, следователно оплакванията в този смисъл са ирелевантни. Не са налице съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение на АССГ, същото е обосновано с относимите към предмета на спора фактически установявания, като съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 2650 лв., които с оглед изхода на спора, следва да бъдат присъдени в тежест на бюджета на касационния жалбоподател на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Възражението по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото и размера на действително заплатеното адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение