Решение № 2944 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 871/2015 г.

Решение № 2944 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 871/2015 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Ел Би Булгарикум" ЕАД, подадена чрез юрк. София Димитрова, против решение № 5995 от 13.10.2014 г. на Административен съд - София град, I отделение, 20 състав, постановено по адм. дело № 9418 по описа за 2013 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2251300034/21.05.2013 г., издаден от гл. инспектор по приходите - Д. Заркова при ТД на НАП - София, в частта потвърдена с решение № 1447 от 19.08.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София относно отказан данъчен кредит за периоди от м. 07.2008 г. до м. 12.2008 г., от м. 01.2009 г. - до м. 03.2009 г., м. 05.2009 г. до м. 07.2009 г., от м. 09.2009 г. - м. 12.2009 г. и м. 01.2010 г., формиран по фактури, издадени от доставчика "Джет Сървис" ООД в общ размер на 39 795,54 лева. С решението в полза на Дирекция "ОДОП" - гр. София са присъдени разноски по делото в размер на 1723,86 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Касаторът твърди, че решението е неправилно, постановено е в противоречие с материалния закон и решение на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Претендира отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Ответникът - Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Минкова, оспорва касационната жалба. Моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде оставено в сила решението на административния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена в срок и от страна по делото, а разгледана по същество - тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София град е ревизионен акт № 2251300034/21.05.2013 г., издаден от гл. инспектор по приходите - Д. Заркова при ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с решение № 1447 от 19.08.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София относно отказан данъчен кредит за периоди от м. 07.2008 г. до м. 12.2008 г., от м. 01.2009 г. - до м. 03.2009 г., м. 05.2009 г. до м. 07.2009 г., от м. 09.2009 г. - м. 12.2009 г. и м. 01.2010 г., формиран по фактури, издадени от доставчика "Джет Сървис" ООД в общ размер на 39 795,54 лева. От правна страна е счетено, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, не е засегнат от пороци, пораждащи неговата нищожност. По същество съдът е обосновал извод за материална законосъобразност на РА. Приета е за обоснована констатацията на приходните органи за липса на доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС, тъй като не е доказано по несъмнен начин, че дружеството - доставчик е извършило реално прехвърляне на правото на собственост върху фактурираните количества мляко. Липсват приемо-предавателни протоколи или други документи. Освен процесните фактури и заключението на ССчЕ за осчетоводяването им, други доказателства по повод на твърдяната реалност не са представени. Не е доказана връзката между заприходената при РЛ суровина и ролята на доставчика в процеса на изкупуване и доставка на сурово мляко. Не е установена и посредническата дейност на "Джет Сървис" ООД при намиране на такива или доказателства, че доставчикът има търговски или посреднически правоотношения с млекопроизводителите. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Касаторът преценява като неправилни изводите на съда за липса на доставка по фактурите, издадени от "Джет Сървис" ООД, считайки, че същите са формулирани в противоречие с практиката на СЕС и по-конкретно на решение по съединени дела C-80/11 и C-142/11. Възраженията са неоснователни. При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Анализирал е подробно приложените по делото писмени доказателства свързани със спорните доставки - данни за извършени насрещни проверки при доставчика и ревизираното лице, снетите писмени обяснения от управителя на дружеството - касатор, както и заключението по ССчЕ. Обосновано е прието, че в процесния казус липсва реално извършени доставки, поради което законосъобразно органът по приходите е отказал да признае право на приспадане на данъчен кредит на "Ел Би Булгарикум" ЕАД. Не е спорно, че предмет на сделките са родово определени вещи, собствеността върху които се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова - с предаването им - арг. чл. 24, ал. 2 ЗЗД. В случая освен процесните фактури не са налице никакви документи, удостоверяващи предаването, съответно на прехвърляне на правото на собственост върху стоките от доставчика "Джет Сървис" ООД към получателя. Следва да се отбележи, че в обсъждания казус плащането по фактурите и редовното им осчетоводяване при ревизираното дружество, както и използването на стоките за последващи доставки сами по себе си не доказват, че сделките са извършени именно от посоченото във фактурите дружество - доставчик. За да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит ревизираното лице следва докаже при условията на пълно насрещно доказване наличието на законоустановени предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, а именно, че е осъществена облагаема доставка на стоки от посочения във фактурите доставчик, по която е упражнил право на данъчен кредит. За установяването им са допустими множество различни доказателства, каквито по делото не са ангажирани. Тези доказателства е възможно да не са съставени от издателя на фактурите, но за обективно осъществени факти, при които би следвало да е участвало и ревизираното лице е нормално да са оставени обективни следи (доказателства), с които същото да разполага и да ангажира като доказателства в процеса по установяване на декларираните от него права. Следва да се отбележи, че и от дадените в хода на ревизията писмени обяснения от РЛ, /л. 169-171/, също се потвърждава извода на съда за недоказаност на участието на "Джет Сървис" ООД в процесните доставки. В писмените обяснения изрично е посочен механизма на доставките - проучване на животновъден обект, изготвяне на досие на всеки един от тях, начина на заплащане на суровото мляко - въз основа на справка за изкупено количество от животновъден обект, съставена на база приемо-предавателни документи между млекопроизводителите и ревизираното дружество. В същите обаче липсват данни за участие на "Джет Сървис" ООД. По време на ревизията доставчикът не е представил никакви първични документи за придобиване на спорните стоки, а в дневниците му за покупки не са отразени такива получени доставки. В същия смисъл е заключението на ССчЕ. Липсват и доказателства, въз основа на които да бъде прието, че "Джет Сървис" ООД е действал като посредник във връзка със закупуване на сурово мляко. За спорните периоди от 2007 г. - 2009 г. според обясненията на касатора, предоставени в хода на ревизията, фактурираното от "Джет Сървис" ООД мляко е от животновъден обект /селекционен център/, регистриран на Емил Асенов Брайков, регистриран по ЗДДС от 03.07.2008 г. За периода м. 07.2008 г. - м. 01.2010 г. в дневниците за покупки на "Джет Сървис" ООД не са включени фактури или други документи, доказващи покупка на мляко, издадени от Емил Брайков. С оглед изложеното, може да се обоснове извод, че "Джет Сървис" ООД е извършило единствено и само фактуриране на процесните количества сурово мляко, но не е участвало реално при осъществяване на процесните доставки. В практиката си ВАС многократно е подчертавал, че реалността на доставките, по които се претендира данъчен кредит е първа предпоставка за наличието и упражняването на посоченото право. В решение по дело С-152/02 г. на СЕО също е посочено, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо наличие на фактура за доставка и осъществяване на доставката по тази фактура. Издаването само на фактура и посочването на отделен ред в нея на данъка не е достатъчно, за да възникне за получателя правото на данъчен кредит. В случая решението на административния съд не е в противоречие със задължителната практика на СЕС съобразно решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, защото правото е отказано не поради пропуски, извършени само от доставчиците. В т. 37 от мотивите на това решение СЕС препраща към предходни свои актове и подчертава, че предвиденото в чл. 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, поради което "Член 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател." /т. 2 от диспозитива на решението/. От изложеното следва, че е необходимо да се установи извършването на съответната доставка, което не е сторено в процесния случай. Решението е правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,