Решение № 486 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1611/2009 г.

Решение № 486 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1611/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Постъпила е молба от М. Х. К. с вх. № 1259 от 23.01.2008 г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК на влязлото в сила решение. № 744/22.07.2005 г. по гр. д. № 1434/2004 г. на Хасковски РС, потвърдено с решение № 304/21.06.2006 г. по гр. д. № 689/2005 г. на Хасковски РС, оставено в сила с решение № 1450/23.01.2008 г. по гр. д. № 1516/2006 г. на ВКС, III гр. о. С потвърденото решение е отхвърлен искът, предявен от молителката М. Х. К., З. Щ. Е. и С. Х. С. да бъдат осъдени Ш. А. Д. и Л. Е. Д. да им отстъпят собствеността и владението върху имот с площ 800 кв. м с № 398 по кадастралния план на м. "О" в землището на гр. Х.. Основният довод е, че в хода на производството не е била изпратена цялата преписка по изкупуване на правото на собственост от наследодателят на молителката като бивш ползувател и конкретно, че не е бил изпратен протокола, съдържащ становището на комисията по § 4 от ЗСПЗЗ. Самият протокол не се изпраща, а се иска отново ВКС да изиска преписката от Общината. Ответниците по молбата считат, че тя е недопустима, тъй като молителите не се позовават на ново доказателство, което не им е било известно в хода на производството и са могли да се снабдят с него. Върховният касационен съд, състав на първо гр. о., като прецени изложеното в молбата и приложените с нея доказателства, намира следното: Молбата е подадена на 23.01.2009 г., а решението по спора е влязло в сила на 23.01.2008 г. Молителят твърди, че цялото съдържание на преписката и становището на комисията по § 4 от ЗСПЗЗ й е станало известно при заявеното от нея искане пред общината с входящ номер от 4.12.2008 г. Съобразно тази дата, молбата е подадена в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което съдът я преценява за допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. За да послужи като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, новото обстоятелство и новото доказателство, с което то се установява следва да е съществувало в хода на производството, но страната поради независещи от нея обективни причини не е могла да се снабди с него и кумулативно то да е от значение за изхода от спора. В конкретния случай не е налице нито една от двете предпоставки. Преписката е била изискана в хода на процеса и ако молителката е проявила дължимата грижа е могла да установи дали изпратените копия съставляват материалите по цялата преписка. От нито едно доказателство по делото не се установява, че съществува протокол на комисия по § 4 от ЗСПЗЗ. Такъв молителката не представя, въпреки, че от писмо на Община Х. се установява, че тя е имала достъп до преписката на 4.12.2009 г. Дори да съществува такъв протокол (което не е доказано по делото) то той би представлявал становище на формиран за това колективен орган, но той не съставлява доказателство, че наследодателят на ищците е построил сграда в предоставено му за ползване с акт на МС место от 800 кв. м, поради което съдът е приел, че не са налице предпоставката на § 4а от ЗСПЗЗ. Самите ищци в отговорите си по чл. 114 от ГПК са признали това обстоятелство. Съдът е отхвърлил иска и защото не са налице предпоставките по § 4б от ЗСПЗЗ, защото наследодателят на ищците, от който изхожда заявлението за изкупуване не е пребивавал в населеното место, където се намира предоставеното му за ползване место. Безспорно е установено, че през 1989 г. се е изселил в Т. и периодично е посещавал Р. България. Следователно констатациите на комисия по § 4 от ЗСПЗЗ са извън съдебно становище на служебни лица, което не би могло да опровергае доказателствата по делото. В този смисъл протокола, на който се позовава молителката не е новооткрито доказателство, с което тя да не е могла да се снабди, а и не удостоверява обстоятелства, които да са от значение за изхода от делото, поради което не е налице основанието за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Наведените пространно доводи за неправилност на решението поради неправилни изводи на съда от събраните доказателства са неотносими в производството по отмяна на влязло в сила решение. Отмяна по чл. 303 от ГПК на влезлите в сила решения не с способ за проверка правилността на влезли в сила съдебни решения а способ за защита срещу съдебни решения, ползващи се със стабилитет само на наведените в този текст изчерпателно изброени основания. По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на първо гр. о.