Решение № 8271 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7787/2015 г.

Решение № 8271 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7787/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Соня ВТ - София Тенева", подадена чрез адв. С. Рафаилов, против решение № 72 от 29.04.2015 г., постановено по адм. д. № 319/2014 г. по описа на Административния съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-15-2331/12.12.2014 г. на Кмета на община Сливен. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на решението и отмяна на обжалваната заповед, а при условията на евентуалност връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. Претендират се разноски и за двете инстанции. Ответната страна - Кметът на община Сливен, чрез процесуален представител юрк. К. Борнавска, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Предмет на обжалване пред Административния съд - Сливен е била Заповед № РД 15-2331/12.12.2014 г., с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е било наредено да се изземе общински недвижим имот, представляващ терен - частна общинска собственост, находящ се УПИ IV, кв. 164 по ПР на гр. Сливен, ЦГЧ, одобрен със Заповед № РД -15-1552/15.09.2008 г., зает с обект с обща площ от 50 кв. м., представляващ обособени два броя самостоятелни помещения с обща преградна стена, ползвани за тото пункт и магазин за цветя, всяко с площ от 25 кв. м. Този терен се държал без правно основание от ЕТ "Соня ВТ-София Тенева" и от ДП "Български Спортен Тотализатор". Със горепосочената заповед е бил определен и 14-дневен срок за доброволно освобождаване на общинския имот, считано от влизане в сила на заповедта. От фактическа страна съдът приел, че с Разрешение за строеж № 99/27.11.1990 г. на БСТ и ЕТ "Соня ВТ - София Тенева" е било разрешено да се монтира павилион, съгласно чл. 197 от ЗТСУ за тото пункт и цветя. Към разрешението за строеж съответно е приложена както виза за проектиране от 05.11.1990 г., така и протокол № 21/19.03.1991 г. с определена строителна линия и ниво. На 30.03.1998 г. между Община Сливен и ЕТ "Соня ВТ-София Тенева" е бил подписан договор № 075 за наем върху терена, на който е поставен горепосоченият обект. С писмо из. № 4700-142/10.08.2009 г. касационният жалбоподател бил уведомен, че на основание чл. 238 от ЗЗД с изтичане на един месец от получаване на уведомлението, се прекратява договорът за наем на общински терен, сключен на 30.03.1998 г., като изрично е било посочено, че в 7-дневен срок от датата на прекратяване на договора търговецът следва да демонтира павилиона и да освободи терена. На 01.07.2013 г. между страните е бил сключен нов договор - № 991, отново за наем на процесния имот, като впоследствие с писмо изх. № 4701-419/18.09.2014 г. кметът на община Сливен уведомил касационния жалбоподател, че на основание чл. 5, ал. 4, ал. 3 от договора Община Сливен прекратява същия, поради предстояща реализация на предвидените по ПУП мероприятия, защото теренът, върху който е разположен обектът, стопанисван от търговеца, попада в обхвата на проект "Зелени, достъпни и активни пешеходни зони". ЕТ "Соня ВТ - София Тенева" обжалвал горното писмо, вследствие на което кметът на община Сливен издал писмо от 20.10.2014 г., изх. № 4701-419/2/, в което било посочено, че преместваемият обект - павилион за цветя, попада в обхвата на инвестиционен проект "Зелени, достъпни и активни пешеходни зони", подобект "Пешеходна зона от площад "Добри Желязков - Фабрикаджията" до Градински мост" и съответно оставянето му, не е съвместимо с одобрения инвестиционен проект и с действащия Подробен устройствен план, и поради тези причини ръководството на Община Сливен е предприело действия за прекратяване на договора за наем върху имота. След спазване на процедурата по ЗОС, на 12.12.2014 г. е била издадена заповед РД 15-2331 на Кмета на община Сливен, с която е наредено да се изземе общински недвижим имот, представляващ терен - частна общинска собственост, находящ се УПИ IV, кв. 164 по ПР на гр. Сливен, ЦГЧ, одобрен със Заповед № РД -15-1552/15.09.2008 г., зает с обект с обща площ от 50 кв. м., представляващ обособени два броя самостоятелни помещения с обща преградна стена, ползвани за тото пункт и магазин за цветя, всяко с площ от 25 кв. м., който терен се държи без правно основание от ЕТ "Соня ВТ-София Тенева" и от ДП "Български Спортен Тотализатор". С горепосочената заповед е бил определен и 14-дневен срок за доброволно освобождаване на общинския имот, считано от влизане в сила на административния акт. За изясняване на обстоятелствата по делото е била допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, съгласно която обектът, изграден върху общински терен, находящ се в УПИ IV, кв. 164, ЦГЧ представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, с оглед на действителния начин на изграждане и състояние по одобрен инвестиционен проект, издадено разрешение за строеж и протокол за дадена строителна линия. Също така е посочено, че процесният обект "Магазин за цветя" не е преместваем обект и не може да бъде отделен от терена и преместен на друго място, без да се наруши неговата цялост до такава степен, че същия да стане неизползваем. Въз основа на горепосоченото от правна страна съдът приел, че имотът, върху който е поставен обектът "Павилион за цветя", собственост на ЕТ "Соня ВТ-София Тенева", е частна общинска собственост, като към датата на издаване на процесната заповед договорът за наем на терена е надлежно прекратен и съответно липсва основание за ползване на общинския имот. Изрично е посочено в решението, че това дали се касае за временна, преместваема постройка или за строеж по смисъла на закона не е обстоятелство, което да е относимо към настоящото производство, защото общината не претендира собствени права върху този обект, а защитава правата си, свързани с законосъобразното ползване на терена под него. Съдът е счел за необосновани твърденията на ЕТ "Соня ВТ-София Тенева", че е следвало да се издаде заповед за премахване на постройката или за освобождаване на помещението поради факта, че наличието на постройки или преместваеми обекти върху общинския терен не е елемент от фактическия състав на заповед № РД-15-2331/12.12.2014 г. и на правното основание по чл. 65, ал. 1 от ЗОС, на което тя се основава. Също така е посочено, че общинските власти не са предприели действия по премахване на павилиона или по принудителното му освобождаване, тъй като същият първо е собственост на ЕТ "Соня ВТ - София Тенева", и второ не е незаконен строеж по смисъла на ЗУТ или временна постройка, поставена в нарушение на разпоредбите за вида и ситуирането на такъв вид обекти. В заключение е посочено, че непремахването на "магазина за цветя" след надлежна покана от страна на собственика на терена, върху който обектът е поставен, представлява пречка за община Сливен да упражнява в пълнота правомощията си по управление и стопанисване на общинското си имущество, от където и следва, че оспорената Заповед № РД-15-2331/12.12.2014 г. на Кмета на община Сливен, издадена на основание чл. 65 от ЗОС е законосъобразна, а подадената от ЕТ "Соня ВТ - София Тенева" жалба - неоснователна. Настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно. Съдът е извършил обективна преценка на относимите към спора факти и обстоятелства, въз основа на която е формирал обосновани изводи. Спорът по делото е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила, изводите са обосновани и правилни. Относими обстоятелства към спора, които е следвало да бъдат изяснени са - общинска собственост ли е иззетия имот и ползва ли се той от жалбоподателя на валидно правно основание към датата на издаване на заповедта. При изяснена фактическа обстановка, съдът правилно е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване изискванията на чл. 146 от АПК. По делото е прието за безспорно, че процесният имот е частна общинска собственост, и същият се държи без правно основание. Събраните по делото доказателства не установяват релевантния в случая факт, а именно, наличието на валидно основание за владеене на процесния имот, представляващ терен - частна общинска собственост, находящ се УПИ IV, кв. 164 по ПР на гр. Сливен, ЦГЧ, одобрен със Заповед № РД -15-1552/15.09.2008 г., зает с обект с обща площ от 50 кв. м., представляващ обособени два броя самостоятелни помещения с обща преградна стена, ползвани за тото пункт и магазин за цветя, всяко с площ от 25 кв. м. Решаващият съд правилно е приел, че заповедта е издадена при наличие на предвидените в закона материални предпоставки. Съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на събраните по делото доказателства вкл. и в тяхната съвкупност и е приложил правилно материалния закон. В случая, касаторът неоснователно се позавава на цитираната в писменото му становище съдебна практика, тъй като случаите не са аналогични. В конкретния случай, за разлика от казусите, по кото са постановени съдебните решения на ВАС, на които се позовава кастора, става въпрос за поставяне върху общински терен на павилион за тото-пункт и цветя съгласно чл. 197 от ЗТСУ. Павилионът по смисъла на посочената разпоредба е преместваем обект, а какъв в действителност е построеният на място, е обстоятелство, ирелевантно за спора. Павилионът, след като е предвиден и разрешението за поставянето му е като за преместваем обект по смисъла на чл. 197 ЗТСУ, е движима вещ, поради което освобождаването на общинския терен върху който той е поставен, може да бъде направено по реда на чл. 65 от ЗОС. Решението, като правилно, следва да бъде потвърдено, а касационната жалба, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Воден от горните съображения, и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение