Решение № 4493 от 10.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6647/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, против решение 288 от 10.05.2023г., постановено по адм.д. 49/2023г. на Административен съд-Пазарджик/АС-Пазарджик/, с което по жалба на П. Михайлов е отменено Уведомително писмо изх.02-130-6500/3887 от 10.10.2022г. за извършени плащания по заявление за предоставяне на извънредна финансова помощ на земеделските стопани от определени сектори на ИД на ДФЗ-РА, в частта, с която е извършено прихващане на санкции за бъдещ период (на определената финансова помощ на земеделския производител/ЗП/ П. Михайлов), начислени от дирекция Директни плащания в размер на 500.04 лева, като преписката е изпратена за ново произнасяне на АО по заявлението за предоставяне на извънредна финансова помощ на П. Михайлов в отменената част, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Съображения излага в касационната жалба. Иска отмяната му. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът - П. Михайлов, чрез процесуален представител в писмен отговор и становище оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови съдебния акт АС-Пазарджик е приел, че оспорения АА е издаден от компетентен орган, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, включително и на изискването за мотивираност за тази категория актове, и при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е счел, че в оспорения акт не се съдържат нито фактически нито правни основния, които да сочат кое е наложило прихващането на определения размер на финансовата помощ. АС-Пазарджик е приел, че липсва каквато и да е конкретика, позволяваща на жалбоподателя към момента на съобщаване на акта да се запознае с позицията на органа относно установените предпоставки, наложили прихващането на дължимите суми. Съдът е посочил, че в хода на делото при представяне на административната преписка е установено, че по силата на предходен акт- УП от 10.03.2022г. на Зам. ИД на ДФЗ са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на 20109.36лв., но никъде в оспорения АА не се съдържа препращане към това УП за да се приеме, че е налице фактическо основание, оправдаващо вида и размера на прихващането. Според съда предвид приложимите разпоредби на Регламент (ЕО) 908/2014г. на Комисията, чл.27, ал.5 ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 ДОПК, прихващане по реда на чл.28 от цитирания Регламент е възможно само ако сумите, с които се извършва прихващането са установени с влязъл в сила акт, като в случая към момента на издаване на УП задължението на Михайлов не е било изискуемо- не е имало влязъл в сила административен или съдебен кат, с който вземането да е било установено по основание и размер. Решението е правилно. Видно от съдържанието на оспореното УП, на ЗП по заявление с УИН 13/100822/19483 от 10.08.2022г. за предоставяне на извънредна финансова помощ на земеделските стопани от определени сектори е определен размер финансова помощ за сектор оранжерийно производство на зеленчуци от 500.04лв., представляващ и общ размер на подпомагането. В т.II на УП е посочена изплатена сума в същия размер, дата на плащане, както и прихванати санкции за бъдещ период, начислени от дирекция Директни плащания в размер на 500.04 лева. Санкциите касаят възстановяване на суми, представляващи неизплатени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство /чл.28 от Регламент (ЕО) 908/2014г. на Комисията/. В тази част в процесното УП не се съдържат данни за установени по предвидения в националното законодателство ред неизплатени задължения на бенефициера П. Михайлов, обосноваващи възстановяване задължения на бенефициера чрез прихващане в размер на отпуснатата му допълнителна финансова помощ. Недопустимо е данни в тази насока, включително съдържащи се в документи, заместващи мотивите на АО, да се представят едва в хода на съдебното производство. Горното налага извод за законосъобразност на заключението на първостепенния съд относно липса на мотиви в оспорената част на акта. Не се кредитират възраженията на касатора. Същите не касаят установената липса на мотиви, а представляват разсъждения, по същество оправдаващи администрацията за бавност или бездействие за установяване по предвидения в националното законодателство ред на неизплатени задължения на бенефициера, в резултат на което би могла да настъпи тригодишна преклузия. Подобен подход на администрацията за прихващане без правно основание на одобрени текущи пращания към земеделски производители, противоречащ на разпоредбите на Раздел 1, чл.27, и чл.28 от Регламент (ЕО) 908/2014г. е с директен негативен финансов ефект върху бенефициера за периода, за който същия кандидатства и по същество представлява неправомерна санкция, изразена на практика в неплащане на вече одобрена по приложимия ред финансова помощ. В конкретния казус предвид заявлението на ЗП по реда на Наредба 1 от 12.07.2022 г. за условията и реда за предоставяне на извънредна финансова помощ на земеделските стопани от определени сектори, препятстването на одобрената за изплащане финансова помощ дерогира смисъла и целите на Делегиран Регламент (ЕС) 2022/467 на Комисията от 23 март 2022 година за предоставяне на извънредна помощ за приспособяване на производителите в селскостопанския сектор, предвид характера на предоставяната финансова помощ като извънредна и само за определен времеви период (чл.1, т.1 и т.5 от Делегиран Регламент (ЕС) 2022/467). На основание горното касационната жалба трябва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. Съобразно изхода на спора не се уважава претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за касационното производство, защото не са представени доказателства за сторени такива. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,