Решение № 9454 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13680/2012 г.

Решение № 9454 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13680/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" /с предходно наименование "Обжалване и управление на изпълнението"/- Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите, против Решение № 1589/17.09.2012 г. постановено по адм. дело № 215/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменен Ревизионен акт № 021100750/19.10.2011 г. издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, частично потвърден с Решение № 12/12.01.2011 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- гр. Бургас при ЦУ на НАП. Касаторът мотивирано поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - "ЕЙ ДИ АЙ ОУВЪРСИЙЗ ПРОПЪРТИС" ООД, с ЕИК ххххххххх, със седалище и адрес на управление гр. Несебър, ул. "Дюни" 28 и съдебен адрес - гр. Бургас, ул. "Ген. Гурко" 18, представлявано от пълномощник - адв. Надежда Калудова, оспорва същата в писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 021100750/19.10.2011 г. издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, частично потвърден с Решение № 12/12.01.2011 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- гр. Бургас при ЦУ на НАП. Съдът е изложил самостоятелни мотиви за валидността на РА и съответствието му с административно - производствените правила за неговото издаване. С решението си Административен съд - гр. Бургас е отменил ревизионния акт в потвърдената му част, с която за данъчен период м. март 2011 г. е извършена корекция на декларирания финансов резултат за периода с 58 511,91 лева, представляващ данъка по кредитни известия № 63/25.03.2011 г. и № 64/25.03.2011 г., в резултат на което резултатът за периода е променен от ДДС за възстановяване в размер на 58 808,20 лева, на ДДС за възстановяване в размер на 296,29 лева. За да отмени РА, съдът се е мотивирал, че кредитните известия № 63/25.03.2011 г. и № 64/25.03.2011 г. са издадени редовно, при наличието на условията и в срока по чл. 115 от ЗДДС - през месеца, през който е възникнало основанието да се преустанови третирането на извършеното авансова плащане като данъчно събитие, приравнено на доставка и същото правилно е било отразено в СД по ЗДДС за м. март 2011 г. от дружеството. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 115, ал. 1 ЗДДС при изменение на данъчната основа на доставката или при разваляне на доставката, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. На основание чл. 25, ал. 7 ЗДДС законодателят е приравнил авансовото плащане по доставка на основание за възникване на данъчното събитие по ал. 1, по което данъкът става изискуем при получаване на частичното авансово плащане. Авансовото плащане има значение на данъчно събитие само доколкото бъде последвано от прехвърляне собствеността върху стоките. С отпадане на правната възможност за това поради разваляне на договора, се заличава характера на извършеното плащане като авансово, съответно основанието за третиране авансовото плащане като такова, приравнено на доставка и данъчно събитие. Връщане на платената авансово сума представлява облигационно отношение и не влияе върху валидността на КИ. Поради това съдът е направил извода, че не датата на връщане на сумите, а датата на която е възникнало основанието за тяхното възстановяване/връщане, е основанието за издаване на КИ към фактурите за авансови плащания. В този смисъл ревизионния акт е отменен поради незаконосъобразността му. Административният съд е приложил правилно нормата на чл. 115, ал. 1 ЗДДС. Страните изрично са се договорили, че престирането на данъчната основа представлява авансово плащане. "ЕЙ ДИ АЙ ОУВЪРСИЙЗ ПРОПЪРТИС" ООД обаче не е прехвърлило собствеността върху договорените 14 броя апартаменти в собствената си сграда в к. к. "Слънчев бряг - запад", което е наложило разваляне на доставката, а оттук и издаването на процесните КИ. Именно това представлява основание за издаване на известието. Доводът на касатора, че основанието е връщане на авансово платените суми, не се възприема от настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение. Връщането на сумите представлява облигаторна последица която не влияе върху валидността на кредитното известие. Не е налице касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК и решението на АДмС-Бургас трябва да бъде оставено в сила в горепосочената част. В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на оспореното решение. При този изход на спора за касатора не се следват разноски за касационното производство. Такива не се следват и за ответника по касация, тъй като не са представени доказателства за направени от него разноски в касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение