Решение № 3560 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9855/2020 г.

Решение № 3560 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9855/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от [фирма] срещу решение № 206/11.06.2020 г. по адм. д. № 215/2020 г. на Административен съд – Хасково. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и иска да бъде отменено. Оспорва изводите на съда, че при извършено нарушение по чл. 61, ал. 1 КТ дружеството не може да доказва, че е предприело мерки за надеждност по чл. 54, ал. 1 ЗОП. Претендира заплащането на разноски. Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция "Инспекция по труда" – Хасково, редовно призована, не се явява и не се представлява. В писмено становище по делото моли да се потвърди обжалваното решение и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Правилно и обосновано е решението на първоинстанционния съд. Видно е, че нарушената от жалбоподателя норма на чл. 61, ал. 1 от КТ не е измежду визираните по чл. 56, ал. 1, т. 4 ЗОП. Следователно правилен е изводът на АС – Хасково, че за процесното нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ, установено с влязло в сила наказателно постановление, законодателят не е предвидил възможност за доказване на надеждност. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд – Хасково е образувано по жалба на [фирма], [населено място] срещу мълчалив отказ за издаване на документи по Заявление вх. № 20008639/29.01.2020 г. до Директора на Дирекция "Инспекция по труда" [населено място]. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбата. Приел е, че обстоятелствата по чл. 56, ал. 1, т. 3 от ЗОП са предпоставени от дадени задължителни предписания по смисъла на чл. 404 от КТ от компетентния за това орган, което в случая безспорно не е налице. Посочил е, че разпоредбата на на чл. 56, ал. 1, т. 4 от ЗОП изисква да се докаже, че съответното лице е платило изцяло дължимото вземане по чл. 128, чл. 228, ал. 3 или чл. 245 от Кодекса на труда, които текстове касаят изплащането на трудово възнаграждение и на обезщетението, дължимо при прекратяване на трудово правоотношение. След като нарушената от жалбоподателя норма на чл. 61, ал. 1 от КТ не е измежду визираните по чл. 56, ал. 1, т. 4 от ЗОП, според съда, за процесното нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ, установено с влязло в сила наказателно постановление, законодателят не е предвидил възможност за доказване на надеждност. Решението е правилно. Съдът подробно и задълбочено е анализирал фактите по делото, които установяват, че по отношение на дружеството – жалбоподател [фирма], е било издадено Наказателно постановление № 26-000686/30.10.2018 г., от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" [населено място], с което на дружеството е наложено административно наказание "имуществена санкция" за нарушение на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, влязло в сила на 09.10.2019 г. Като участник в процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ: BG16 RFOP002-2. 040 "Подобряване на производствения капацитет в малките и средни предприятия" по Оперативна програма "Иновации и конкурентноспособност" 2014 – 2020, [фирма], [населено място], е отправило проектно предложение, във връзка с което в хода на процедурата до дружеството е отправено писмо от ръководителя на екипа по договаряне с покана да бъдат предоставени посочени в писмото документи. С т. 26 от писмото е изискано удостоверение от органите на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки. На 29.01.2020 г. дружеството е подало до Дирекция "Инспекция по труда" [населено място] писмо вх. № 20008635/29.01.2020 г., с което уведомява инспекцията, че във връзка с издаденото наказателно постановление са изяснени всички факти и обстоятелства относно нарушението и са предприети организационни, технически и кадрови мерки, посочени в уведомителното писмо, които гарантират надеждност на дружеството по чл. 56, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗОП. На същата дата дружеството подава до Дирекция "Инспекция по труда" [населено място] и Заявление вх. № 20008639/29.01.2020 г., с което моли да бъдат издадени изрично посочени документи, с които да се удостоверят обстоятелствата по чл. 56, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗОП. С писмо изх. № 20005372/31.01.2020 г. Директорът на Дирекция "Инспекция по труда" [населено място] уведомява дружеството, че законодателят е предвидил възможност да бъдат отстранени само нарушения, свързани със заплащането на труда. За останалите нарушения, които са основание за отстраняване от участие в обществена поръчка, не се предвижда възможност за доказване на надеждност, тъй като няма как да се отстранят със задна дата вредните последици за лицата, работили например без трудов договор. Обоснована е преценката на съда за липса на нарушения от материално правен характер. Съдът правилно е преценил възможността за участник в процедура по ЗОП да представи доказателства, че е предприел мерки по чл. 54, ал. 1 ЗОП, след като удостовери наличието на някоя от хипотезите на чл. 56, ал. 1 от ЗОП. Касационната инстнация споделя извода за неприложимост на хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл. 56, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП, тъй като в случая не е твърдяно наличието на обстоятелства, свързани с погасяване, отсрочване, разсрочване или обезпечаване на задължения по чл. 54, ал. 1, т. 3 от ЗОП, както и изплащане на дължимо обезщетение за вреди, настъпили в резултат от извършено престъпление или нарушение или предприети в тази насока действия. Наложената с наказателно постановление санкция, не представлява по своя характер вреда от извършено нарушение, а има за цел, чрез финансови стимули да принуди нарушителя да спазва трудовото законодателство, свързано с начина на фиксиране на възникнали в хода на дейността на дружеството трудови правоотношения, което от своя страна да даде възможност за осъществяване на контрол върху изпълнението на задълженията, на която и да е от страните една към друга, към трети лица или към държавата. Не са налице данни за надлежно и своевременно предприети от търсещия удостоверяване на надеждност действия по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 3 от ЗОП, тъй като при констатиране на нарушението по чл. 62, ал. 1 от КТ от страна на контролните органи, а впоследствие и от органа, наложил санкция, не са предприемани действия по издаване на конкретни предписания, технически, организационни и кадрови мерки, чрез които да се предотвратят нови престъпления или нарушения, а това от своя страна изключва възможността за установяване на надеждност на това правно основание. Липсват данни и изпълнение на дължимо от фирмата-молител вземане по чл. 128, чл. 228, ал. 3 и чл. 245 от КТ, каквото е изискването на чл. 56, ал. 1, т. 4 от ЗОП, т. е. нарушението на касационния жалбоподател по чл. 62, ал. 1 от КТ не е измежду визираните в тази разпоредба на ЗОП. Обоснован е изводът на административния съд, че при извършено нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ, което е основание за задължително отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка по смисъла на чл. 54, ал. 1 от ЗОП, не е предвидена възможност за доказване на надеждност. Хипотезите, при които може да се доказва надеждност, съответно да се издаде документ за потвърждаване на надеждност са изчерпателно изброени в чл. 56, ал. 1 ЗОП и не следва тази разпоредба да се тълкува разширително. Освен да гарантира спазването на принципите на осигуряване на конкуренция и свързаната с това възможност за участие в състезателното производство по ЗОП на по-голям кръг лица чрез доказване на надеждност въпреки ограничението по чл. 54, ал. 1 от ЗОП, законодателя е въвел и ограничения, които да гарантират на потенциалните възложители, че предоставените им за управление и разпореждане обществени средства ще бъдат разходвани ефективно и при минимален риск от сключване на договори с кандидати, които в дейността си са имали поведение, което предизвиква съмнение относно тяхната коректност и съобразено със закона поведение. Поради горното, в чл. 54, ал. 1 от ЗОП са изброени хипотезите, при наличието на които следва задължително отстраняване на кандидат за изпълнител на поръчката, а само за част от тях е предвидена възможността за представяне на доказателства, които да дадат основание на възложителя да пренебрегне въведеното ограничение. Не се отразява на правилността на крайния акт, изводът на съда, че предмет на обжалване е мълчалив отказ да се извърши административна услуга. В случая, издаденото писмо от административния орган съдържа изричен отказ да се издадат исканите документи. Но съгласно чл. 58, ал. 3 АПК следва да се счита отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна. С оглед на изложеното, неоснователни са твърденията за наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, ал. 3 АПК за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и жалбата следва да се остави без уважение. С оглед изхода на настоящото производство искането за присъждане на разноски в полза на касационния жалбоподател е неоснователно и не следва да се уважава. На ответната по жалбата страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 206/11.06.2020 г. по адм. д. № 215/2020 г. на Административен съд – Хасково. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" – Хасково сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.