Решение № 3987 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14206/2018 г.

Решение № 3987 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14206/2018 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ф+С Агро" ООД – гр. Р. чрез процесуалния представител адв. Б. С. срещу решение № 35/01.10.2018 г., постановено по адм. дело № 226/2018 г. по описа на Административен съд – г. Р., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 23-1/15.02.2018 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" към дирекция "ФМДТ" при Община Две могили, потвърден с решение № 1/29.03.2018 г. на началника на отдел "Местни данъци и такси" при същата община за определените задължения за такси битови отпадъци (ТБО) за 2017 г. Обжалва се решение и в частта за разноските. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не е съобразил установената по делото фактическа обстановка и неправилно е приел, че са ангажирани надлежни доказателства, които да доказват престирането на трите вида услуги. Твърди, че от представените доказателства не може да се направи еднозначен извод, дали услугите са предоставяни за имота, собственост на дружеството, тъй като писмените доказателства в по-голямата си част – заповеди, списъци и графици не доказват реалното престиране на услугите, а създадена възможност за такова престиране. По отношение на представените заповеди на кмета на общината за определяне на границите и районите, в които ще се извършват услугите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистота, не е надлежно доказателство за реално предоставяне на услугите. В касационната жалба се излагат оплаквания че по делото няма доказателства, че разпределените съдове са предоставени на дружеството, а списъкът за това не доказва, че реално тези контейнери са предоставени на ползващите ги лица, както и че не са представени и доказателства, че общината разполага с депо за обезвреждане на битови отпадъци и че имотът попада в територия за обществено ползване, в които се поддържа чистотата от общината. За неправилно касаторът счита решението, с което е прието, че АУЗД е обоснован, като твърди, че той е необоснован, немотивиран и няма необходимото съдържание. В касационната жалба се твърди и, че неправилно в решението е прието от съда, че органът, издал процесния акт се е съобразил с действащите разпоредби на ЗМДТ и общинската наредба по чл. 9 от закона, както и неоснователно не са приети доводите, че не е приложен от Общински съвет Две могили предвидения в чл. 67, ал. 1 ЗМДТ ред за определяне на ТБО според количеството отпадък, а направо е приложен чл. 67, ал. 2 от закона на база отчетната стойност или данъчната оценка на имота. Според касатора съдът неправилно е приел, че не е налице противоречие с Наредба № 5 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите, предоставяни на физически и юридически лица на територията на Община Две могили, Област Р., издадена от ОбС Две могили (за краткост по-нататък в изложението ще се изписва Наредбата), като чл. 13, ал. 2, т. 1 от нея е бил оспорен пред съда и с решение от № 30/11.08.2017 г. по адм. дело № 124/2017 г. на Административен съд – гр. Р., потвърдено с решение по адм. дело № 10812/2017 г. на Върховния административен съд (ВАС), тази разпоредба е отменена. Излагат се и оплаквания, че не е спазена и разпоредбата на чл. 66 ЗМДТ и чл. 11, ал. 2 от Наредбата, като е представена по делото план-сметка за 2017 г., но не са представени доказателства, че ТБО е определена съобразно приетата план-сметка за всяка дейност. В тази връзка се излагат и оплаквания, че и АУЗД и съдебното решение са немотивирани. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на АУЗД, както и отмяна на решението в частта за разноските. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. По делото е депозирано и писмено становище от адв. Б. С., с което е представено решение по адм. дело № 10984/2017 г. на ВАС, Седмо отделение по аналогичен казус на "Ф+С Агро" ООД за 2016 г. Ответникът по касационната жалба началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Две могили, редовно призован не е изпратил свой представител и не изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения: За да отхвърли оспорването на "Ф+С Агро" ООД срещу АУЗД № 23-1/15.02.2018 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" към дирекция "ФМДТ" при Община Две могили, потвърден с решение № 1/29.03.2018 г. на началника на отдел "Местни данъци и такси" при същата община за определените задължения за такси битови отпадъци (ТБО) за 2017 г., първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, както и че са налице предоставени от Община Две могили услугите по трите компетентна на ТБО за 2017 г., за което са събрани множество доказателства. В тази връзка съдът е изложил мотиви, че общината е сключила два договора № 241 и № 242 и двата от 01.04.2016 г. с фирма "Черни Лом 2008" ЕООД за извършване на дейностите по събиране и извозване на битови отпадъци и по поддържане на депо за битови отпадъци в гр. Д. Могили и почистване на замърсени територии в общината, по който е втория договор, цитиран по-горе. Обсъдено е от съда, че договор № 241/01.04.2016 г. за събиране и извозване на битови отпадъци е бил прекратен и от 01.02.2017 г. тази дейност се е организирала и осъществявана от служители на дейност "Чистота" към общината. Относно представените по делото доказателства – пътни листове, наряди, протоколи, отчети и фактури съдът е приел за установено, че услугите, включени като компоненти в ТБО са извършвани, както и че на жалбоподателя е предоставена безвъзмездно пластмасова кофа за битови отпадъци с обем 120 литра за срок от 8 години. В тази връзка съдът се е позовал на показанията на разпитания свидетел Ш. Аканов Шефкатов, който е потвърдил, че като сметосъбирач е извършвал сметосъбиране от ул. "Черно море" в гр. Д. могили през 2017 г. всяка седмица в дните понеделник и петък, както и че в близост до имота има три контейнера за смет. От съдебно-икономическата експертиза съдът е направил извод, че се установява размерът на ТБО по отделните компоненти. Относно приложението на общинската Наредба съдът е установил, че с решение на Административен съд – гр. Р. по адм. дело № 124/2017 г. чл. 13, ал. 2 е отменен и това решение е оставено в сила с решение по адм. дело № 10812/2017 г. Съдът на основание чл. 66, ал. 3 ЗМДТ и чл. 13, ал. 1 от Наредбата е приел, че при липса на приети други решения на общинския съвет за определяне на размера на ТБО за годините от 2013 г. до 2017 г., то за 2017 г. са приложими следните размери – 5, 5 промила, 1 промил и 2, 5 промила. Според съда този извод не се променя и с оглед последвалата отмяна на чл. 13, ал. 2, т. 1 от Наредбата, тъй като с чл. 195, ал. 1 АПК, с която е регламентирано действието на решението за отмяна на подзаконов нормативен акт, той се смята отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение и по аргумент на противното съдът е счел, че до тази дата подзаконовият нормативен акт, какъвто е процесната Наредба е действащ нормативен акт и разпоредбите му намират приложение за възникналите до датата на отмяната му правоотношения. Предвид изложеното съдът е приел, че оспореният административен акт е постановен при правилно приложение на материалния закон, размерът на ТБО на дружеството е правилно определена, както и не е налице спор между страните по делото относно отчетната стойност на имота. Обжалваното решение е частично неправилно. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореният пред него АУЗД е издаден от компетентен орган съгласно разпоредбата на 9б ЗМДТ във връзка с чл. 4, ал. 1-5 ЗМДТ, към която препраща, поради което актовете за установяване, съотв. събиране на местни такси се осъществява от служителите от съответната общинска администрация (в процесния случай на Община Две могили). Законодателят е предвидил задължение за субектите да заплащат ТБО в случаите, когато общината предоставя посочените услуги. Законосъобразно решаващият съд е приел, че и по трите компоненти на ТБО, визирани в чл. 62, т. 1, 2 и 3 ЗМ услугите са предоставените от общината, поради което неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че липсват такива доказателства. Установено е също така по делото, че първоначално сключения договор за събиране и извозване на отпадъците с "Черни Лом 2008" ЕООД е бил прекратен, като от 01.02.2017 г. тази дейност се е организирала и осъществявана от служители на дейност "Чистота" към общината. В тази връзка съдът правилно е кредитирал показанията на свидетеля Ш. Шефкатов, че на ул. "Черно море" - два пъти в седмицата (понеделник и петък) е извършвано сметосъбиране, вкл. и по адреса на управление на "Ф+С Агро" ООД. По делото не са намират други доказателства, опровергаващи направените от съда изводи за организирането на услугите по чл. 62 ЗМДТ, поради което оплакванията на касатора са неоснователни и ненамиращи опора в доказателствата по делото. Правилно първоинстанционният съд е приел, че чл. 13, ал. 1 от Наредбата е бил отменен със съдебно решение № 30/11.08.2017 г. на Русенския административен съд по адм. дело № 69/2012 г., оставено в сила с решение № 10786/10.09.2018 г. по адм. дело № 10812/2017 г. на ВАС, Трето отделение, както и че според чл. 195, ал. 1 АПК действието на решението за отмяна на подзаконов нормативен акт действа от деня на влизане в сила на съдебното решение, я в случая това е 10.09.2018 г. Относно оплакванията на касационния жалбоподател, че ТБО съгласно чл. 67, ал. 1 ЗМДТ (в относимата редакция за 2017 г.) се определя с оглед количеството на отпадъците, а ако не може да се определи според количеството, тогава се прилага ал. 2 – в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена, съдът е изложил изводи, които не се възприемат от настоящия съдебен състав. Според решаващият съд мотивирането на начина на определяне на размера на ТБО е елемент от производството по приемане на решение на съответния общински съвет, а не е част от производството по определяне на конкретните задължения на данъчно задължените лица, в което производство се прилагали вече регламентираните от общинския съвет размери на таксата според възприетия метод на определянето им. Както вече се посочи тези мотиви са в противоречие с разпоредбата на чл. 67 ЗМДТ, както и съдът не се е съобразил с правната норма на чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове да приложи актът от по-висока степен. Като правилна следва да се възприеме само преценката на съда, че с § 6 от ЗИД на ЗМДТ влизането в сила на ал. 2 е отложена за 31.12.2019 г., когато няма да може размерът на таксата да се определя по данъчна оценка (макар в конкретния казус тя да не е приложена и, а по-високата отчетна стойност), но останалите изводи са в противоречие с чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Съдебната практика на ВАС категорично определя, че чл. 67, ал. 1 и 2 ЗМДТ регламентира способите за определяне на размерът на ТБО и те не се прилагат алтернативно, а при условията на евентуалност в последователност, посочена в цитираната правна норма. В този смисъл са решения на ВАС – адм. дела № 6016/2018 г., № 7798/2018 г., № 903/2016 г., № 2521/2015 г., № 7483/2014 г., № 1650/2014 и др. След като чл. 13, ал. 1 от общинската наредба противоречи на по-висок по степен нормативен акт, какъвто е ЗМДТ, а органът, издал Наредбата не е установил поради каква причина ТБО не може да се определя по количество, незаконосъобразно първоинстанционният съд е потвърдил АУЗД в частта, в която е определен за дължим размерът на първата компонента на ТБО. Наличието на докладна записка на кмета на Община Две могили не може да замести волеизявлението на компетентния орган, издал Наредбата да спази изискването на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, респ. да изясни причините за неприлагането му. В този смисъл е и решение по адм. дело № 10984/2017 г. на ВАС, Седмо отделение, с което е прието, че незаконосъобразно съдът е отхвърлил жалбата на "Ф+С Агро" ООД за компонента по чл. 62 ЗМДТ – сметосъбиране и сметоизвозване за 2016 г. по същите съображения. В същото време от данните по делото се установява, че съгласно списък, за касатора са предвидени два контейнера, тип "Бобър" и с периодичност на събирането един път в седмицата, поради което основателно е оплакването на дружеството, че е имало възможност ТБО да се изчисли според количеството, което не е направено. Предвид изложеното в частта, в която с обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Ф+С Агро" ООД срещу АУЗД, с което е определена таксата сметосъбиране и сметоизвозване за 2017 г. в размер на 7 917, 27 лв., решение е неправилно постановено и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК. Следва да се постанови друго решение по съществото на спора в тази част, с което АУЗД бъде отменен за таксата сметосъбиране и сметоизвозване в размер на 7 917, 27 лв. и лихви –съответните лихви, като незаконосъобразен. Относно другите два компонента от ТБО – поддържане на чистотата за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депа, обжалваното решение е правилно постановено. Те за разлика от сметосъбирането и сметоизвозването не се влияят от количеството отпадъци, което се генерира от съответния субект, задължен за ТБО, поради което и се определят по данъчната оценка или отчетната стойност на имотите, в зависимост от това коя от двете посочени е по-висока. В процесния случай не се спори между страните по делото, че таксата по тези два компонента е определена върху отчетната стойност на имота на предприятието. Затова и в тази част обжалваното решение (относно компонентите почистване на териториите за обществено ползване в размер на 3 598, 75 лв. и съответните лихви и за обезвреждането на битовите отпадъци в депа в размер на 1 439, 50 лв. и съответните лихви) не страда от пороците, посочени в касационната жалба и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Решението следва да се отмени и в частта за разноските за сумата над 912, 02 лв. до пълния размер от присъдените такива в полза на ответника по касация -1 086, 86 лв. На касатора следва да се присъдят разноски в размер на 500 лв. за първоинстанционното производство. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение