Решение № 15582 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1408/2017 г.

Решение № 15582 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1408/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на И. Й. Я. срещу решение № 37/29.11.2016 г., постановено по адм. дело № 194/2016 г. по описа на Административен съд - Р. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което на основание чл. 60, ал. 1 КСО настъпилата на 04.03.2016 г. злополука с И. Й. Я. да бъде призната за трудова. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. Ответникът - Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Р. не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът - "ТМ Електрик" ЕООД, представлявано от управителя Т. Ю., в писмено становище, развива съображения за липсата на визираните в касационната жалба пороци по отношение на първоинстанционното решение. Навежда доводи за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт, като постановен в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е частично основателна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя по жалба на "ТМ Електрик" ЕООД, със седалище гр. Р., представлявано от управителя Т. М. Ю., решение № 1040-17-23/31.05.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Р. и потвърденото с него Разпореждане № 42/20.04.2016 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което се приема, че злополуката, станала с И. Й. Я. на 04.03.2016 г., има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО и вместо него постановява, че не приема за трудова злополуката, декларирана с подадената от пострадалия И. Й. Я. декларация за трудова злополука вх. № 42/01.04.2016 г. на ТП на НОИ - Р. Въз основа на приетите по делото, неоспорени от страните, две съдебно - медицински експертизи, първоинстанционният съд намира за безспорно установено, че увреждането на здравето на работника е нетравматично. От заключенията на вещите лица се установява, че заболяването "ингвинална херния" не е травматично заболяване - то се формира бавно, постепенно във времето в резлутат от системни, тежки физически усилия. След анализ на приложимата нормативна уредба първоинстанционният съд правилно приема, че съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 КСО, при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането за приемане или за неприемане на злополуката за трудова се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. Правилно е изведено, че при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане, крайният извод дали в този случай е налице внезапно нетравматично увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, което е следствие (резултат, последица) на извършваната работа, законодателят е поставил в компетентност на ТЕЛК и НЕЛК. Влязлото в сила тяхно решение по тези въпроси е задължително за всички (арг. чл. 113, ал. 3 от ЗЗ), в т. ч. и за длъжностното лице по чл. 60, ал. 1от КСО (арг. чл. 60, ал. 2 КСО). Предвид горното, първоинстанционният съд правилно установява, че в процесния случай не е налице такова произнасяне на медицинския орган относно наличието или липсата на причинна връзка, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Канстатирано е, че от административната процедура е пропуснат цял един етап, което е довело до необоснованост на издадения административен акт, обуславяща наличие на основание за отмяната му по аргумент от чл. 146, т. 3 от АПК. Неправилни са мотивите на решаващият съд досежно приложението на чл. 173, ал. 1 АПК. Правомощието на съда, при отмяна на административния акт, да се произнесе по същество, вместо органа относно субективното материално право не е неограничено. В практиката си Върховният административен съд е извел две предпоставки за правилно прилагане на разпоредбата на чл. 173, ал. 1 АПК. Предмет на съдебното административно производство е законосъобразността на акта - чл. 168, ал. 1 АПК. Компетентостта на съда да се произнесе по съществуването на субективното право или задължение възниква само тогава, когато е упражнил установителната (досежно нищожността) или отменителна си компетеност. Наличието на втората предпоставка е обвързано от характера на предмета на спора - да не е предоставен на преценката на административния орган или естеството му да не позволява решаването на въпроса по същество от съда. При наличието на някоя от горните хипотези е приложима разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК, съгласно която след като обяви нищожността или отмени акта, съдът изпраща преписката на компетентния административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед изложеното, неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд решава въпроса по същество, като приема, че липсата на законовоизискуемото решение на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността може да бъде преодоляна чрез събиране на допълнителни доказателства, а именно - две съдебно - медицински експертизи. При неправилно приложение на закона е прието наличието на категорично медицинско становище за липса на причинна връзка между нетравматичното увреждане на работника и извършваната работа, довело до необоснован и неправилен извод, че декларираната от Я. злополука на 04.03.2016 г. не е трудова по смисъла на чл. 55 от КСО. Естеството на спора - признаването на една злополука за трудова не позволява решаването на въпроса по същество за първи път от съда, тъй като в случая не е извършено административно - производствено действие, без което издаването на акта е невъзможно. Съгласно раздел IV на Глава Трета от Закона за здравето (ЗЗ) и издадената по приложението му Наредба за медицинската експертиза (НМЕ - в приложимата й редакция - приета с ПМС № 87 от 05.05.2010 г., отм. ДВ. бр. 51 от 27 юни 2017 г.) органи, осъществяващи експертиза на работоспособността при трудови злополуки са ТЕЛК и НЕЛК. Този орган е следвало да се произнесе относно причинната връзка, която включва установяването на два вида връзка - функционална (между настъпилата трудова злополука и условията на труд) и причинна (между увреждането и настъпилия резултат) - разграничени в разпоредбата на чл. 61, ал. 1, т. 5 и т. 6 НМЕ. Водещ принцип в уредбата на трудовите злополуки е установяването им - чрез разследване, проверка на всеки един от елементите на състава на чл. 55, ал. 1 КСО, което при наличие на декларирана трудова злополука е процесуално задължение на териториалните органи на НОИ. Посочените по-горе в мотивите нарушения от органите на НОИ са самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Доколкото до същия диспозитив е стигнал и първоинстанционният съд, решението в частта, в което е отменено по жалба на "ТМ Електрик" ЕООД, със седалище гр. Р., представлявано от управителя Т. М. Ю., решение № 1040-17-23/31.05.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Р. и потвърденото с него Разпореждане № 42/20.04.2016 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което се приема, че злополуката, станала с И. Й. Я. на 04.03.2016 г., има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, следва да бъде оставено в сила. Решението, в частта, в която първоинстанционният съд постановява, че не приема за трудова злополуката, декларирана с подадената от пострадалия И. Й. Я. декларация за трудова злополука вх. № 42/01.04.2016 г. на ТП на НОИ - Р., следва да се отмени, а вместо него преписката следва да се изпрати на съответния компетентен административен орган - длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ - Р. за решаване въпроса по същество при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящото съдебно решение. С оглед направеното искане за присъждане на разноски от касатора И. Й. Я. за двете съдебни инстанции, предвид уважената и отхвърлена част от жалбата и съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че по компенсация от бюджета на органа следва да му се възстановят направените от него разноски в размер на 350 лева (триста и петдесет лева) - възнаграждение за един адвокат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение