Решение № 5955 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11577/2012 г.

Решение № 5955 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11577/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП", гр. София, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Н. Горанов, срещу решение № 4153/18.07.2012 г., постановено по адм. д. № 844/12 г., по описа на Административен съд гр. София /АС/, с което е отменен по жалба на "Публисис Марк" ЕООД, Ревизионен акт /РА/ № 2001008304 от 16.03.2011 г., издаден от Яна Емилова Велинова - Пенчева на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП София в частта, потвърден с решение № 1919 от 28.10.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител юрк. Згурева поддържа довода в жалбата и моли да бъде отменено решението с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Публисис Марк" ЕООД в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Делчев излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 2001008304 от 16.03.2011 г., издаден от Яна Емилова Велинова - Пенчева на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП София в частта на установеното задължение по чл. 195 от ЗКПО за 2007 г. в размер на 9134,14 лева и съответните лихви за забава върху тази сума във връзка с доходите от "Publicis Conseil Franse" по фактури № 200706659 от 26.06.2007 г. и № 200706833 от 01.10.2007 г., потвърден в тази част с решение № 1919 от 28.10.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. За да постанови обжалваното решение АС е приел за установено, че по делото са представени изискуемите документи по чл. 136 и чл. 137 от ДОПК за прилагане на СИДДО с Република Франция - удостоверение за местно лице, издадено от данъчната администрация на Франция, декларация от чуждестранното лице "Publicis Conseil Franse", че е притежател на дохода и няма място на стопанска дейност на територията на РБ. Основният спорен въпрос съдът е приел, че е свързан с характерът на начислените и платени доходи на чуждестранното лице "Publicis Conseil Franse" по процесните фактури и съответно, дали платецът на доходите - "Публисис Марк" ЕООД дължи заплащането на данък в Република България при условията на СИДДО или не. От фактическа страна съдът е приел, че предмет на доставката по процесните фактури е "заснемане на видеоклип" и "изработка на видеоклип". Отделните елементи по доставката са "предпродукция", " провеждане на кастинг", " продукция", снимачен екип", творчески отдел", "филм, негатив, обработка", "фотосесия", "продукция" и др. За да приеме за незаконосъобразен извода на органа по приходите, че доходите попадат в определението "възнаграждение за технически услуги" по смисъла на § 1, т. 9 от ЗКПО, а според решаващия орган като "авторски и лицензионни възнаграждения" и като "възнаграждения за технически услуги", съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от СИДДО с Република Франция. Терминът "авторски и лицензионни възнаграждения" съдът е приел, че означава възнаграждения от всякакъв вид, плащани за използуването или отстъпване правото на използуване на авторско право върху произведения на литературата, изкуството или науката, включително кинофилми и филми или записи за предавания по радиото или телевизията, изобретения, защитени с патенти или авторски свидетелства, и рационализаторски предложения, фабрични или търговски марки, образци или модели, планове, формули или секретни процедури и за информация, отнасяща се за търговски, промишлен или научен опит (ноу-хау), както и включва и възнагражденията, плащани за използуването на машинни програми, както и за използуването или отстъпване правото на използуване на промишлено, търговско или научно оборудване, но само в размера, в който тези възнаграждения се простират срещу трансфер на ноу-хау. Съгласно чл. 10, ал. 4 от СИДДО с Република Франция разпоредбите на този чл. се прилагат също и за възнаграждения, плащани за технически услуги, когато тези плащания са свързани с ползуване или отстъпване правото на ползуване върху права или имущества, посочени в ал. 3. На следващо място съдът се е позовал на легална дефиниция на понятието"възнаграждения за технически услуги" дадена в § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО - плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице. Поради липса на сключен договор между страните, съдът е приел, че следва да се изследват спецификите на предмета на доставките, както е описан във фактурите. Приел е, че се касае за доход относно изготвяне на определен продукт, но доходите не са свързани с използването или отстъпването на правото на ползване на авторско право върху изготвения продукт (видеоклип), тъй като е налице доход, изплатен само за "заснемане и изработка на видеоклип". На следващо място съдът е приел, че не може да се приеме, че доходът е изплатен и за конкретна техническа услуга, тъй като в случая не е налице монтиране или инсталиране на материален актив на територията на РБ, както и не е налице услуга от консултантско естество или маркетингово проучване, извършени от чуждестранното лице, т. е. неприложима е разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от СИДДО. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 19 от СИДДО с Република Франция, съгласно която доходи на местно лице на едната договоряща се държава независимо от произхода им, които не се разглеждат в предходните членове на тази спогодба, се облагат само в тази държава и е приел, че наличието на всякакъв друг доход, различен от изчерпателно посочените в съответните разпоредби на СИДДО видове доходи, следва да бъде облаган в държавата, в която се намира получателят на дохода. На следващо място, съгласно чл. 6, т. 1 от СИДДО с Република Франция печалби на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва своята дейност в другата държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност. Чуждестранното лице "Publicis Conseil Franse", Ргапсе няма място на стопанска дейност на територията на РБ, поради което съдът е приел, че следва да бъдат приложени чл. 19 и чл. 6, т. 1 от СИДДО с Република Франция и доходът не подлежи на облагане на територията на РБ. Решението е правилно Подробно съдът е обсъдил приетите по делото доказателства, въз основа на които правилно и в съответствие със съдопроизводствените правила е установил фактическата обстановка по делото, която не следва да бъде повтаряна. Въз основа на установените факти съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Спора е свързан с вида на предоставените услуги, а именно попадат ли същите в приложното поле на СИДДО между Р. България и Р. Франция или дохода следва да се обложи при източника - на територията на Р. България. Правилно съдът е приел, че предмет на доставката по процесните фактури е "заснемане на видеоклип" и "изработка на видеоклип". Отделните елементи по доставката са "предпродукция", " провеждане на кастинг", " продукция", снимачен екип", творчески отдел", "филм, негатив, обработка", "фотосесия", "продукция" и др. Неоснователен е касационния довод за неправилност на решението, поради разглеждане от съда на доставката, като сбор от отделни елементи, вместо като съвкупност от действия водещи до постигане на договорения резултат. Поради липса на сключен договор между страните, правилно съдът е изследвал отделните елементи по доставката. Дори да се приеме, че дължимия краен резултат е "заснемане на видеоклип" и "изработка на видеоклип", то същият отново не попада в приложното поле на чл. 10, ал. 3 и ал. 4 от СИДДО с Република Франция Терминът "авторски и лицензионни възнаграждения" означава възнаграждения от всякакъв вид, плащани за използуването или отстъпване правото на използуване на авторско право върху произведения на литературата, изкуството или науката, включително кинофилми и филми или записи за предавания по радиото или телевизията, изобретения, защитени с патенти или авторски свидетелства, и т. н., какъвто не е настоящият случай, тъй като липсва последващо използуване или отстъпване правото на използуване на авторско право върху процесния видеоклип, а доходът е изплатен само за заснемане и изработка на видеоклип. Предоставените услуги може да се приеме, че са свързани с технически услуги, но за приложение на разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от СИДДО е необходими тези услуги да са свързани с използване или отстъпване право на ползване върху права или имущества посочени в чл. 10, ал. 3 от същата разпоредба. С оглед на изложеното и при наличие на изискуемите документи по чл. 136 и чл. 137 от ДОПК за прилагане на СИДДО с Република Франция - удостоверение за местно лице, издадено от данъчната администрация на Франция, декларация от чуждестранното лице "Publicis Conseil Franse", че е притежател на дохода и няма място на стопанска дейност на територията на РБ, правилно съдът е приел, че процесния пред него РА е незаконосъобразен. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК е основателна, поради което касаторът следва да заплати сумата от 738 лева, представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 1, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение