Решение № 351 от 22.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 1167/2013 г.
ВКСIII наказателно отделение22.07.2013 г.докладчик Красимир Харалампиев
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. А. К. за възобновяване на чнд № 428/2012 г. по описа на Троянския районен съд и отменяване на постановеното по същото дело определение № 126 от 17.12.2012 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 351 от 22.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 1167/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е по саморъчно написано искане от осъдения А. А. К. за възобновяване на чнд № 428/2012 г., по описа на Троянския районен съд, отмяна на постановеното по него определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
От съдържанието на депозираното искане се извежда основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК - поради допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се, че съдебният акт, с който е определено на осъдения общо наказание за очертаните от влезлите в сила присъди съвкупности от престъпления, е незаконосъобразен. При наличието на усложнената форма на множество престъпления, част от които са в съотношение на съвкупност и едновременно на рецидив помежду си, не е спазен принципът за приложение на най-благоприятното за осъдения съчетание. Неправилното определяне на съвкупностите е станало причина съдът незаконосъобразно да приложи разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК.
Осъденият и защитникът му поддържат искането по изложените в него и в представените писмени бележки основания и доводи.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че като неоснователно, искането следва да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
А. А. К. е осъждан, както следва:
- С определение за одобрение на споразумение от 4.03.2010 г. по нохд № И-822/2010 г. на Софийския районен съд за извършено през периода 1.10.2007 г. -31.10.2007 г. престъпление по чл. 195, ал. 2 от НК - на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години;
- С определение за одобрение на споразумение от 12.08.2011 г. по нохд № 15093/2011 г. за извършено на 7.05.2011 г. престъпление по чл. 343в, ал. 1, във вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК - на пробация;
- С присъда влязла в сила на 22.03.2012 г. по нохд № 12/2012 г. на РС-Тетевен за извършено престъпление в периода 24.07.2011 г. -30.07.2011 г. по чл. 196, ал. 1, т. 2 и чл. 58а НК - на две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален "Строг" режим в затвор, като на основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е постановил отделното изтърпяване на наказанието от шест месеца лишаване от свобода, определено по нохд № И-882/2010 г. на РС-София;
- С определение за одобрение на споразумение от 16.07.2012 г. по нохд № 341/2012 г. РС-Троян за извършено престъпление в периода от 23.07.2011 г. -12.08.2011 г. по чл. 196, ал. 1, т. 2 и чл. 55, ал. 1 от НК НК - на две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален "Строг" режим в затвор.
С определение от № 126 от 17.12.2012 г. постановено по чнд № 428/2012 г. РС-Троян е групирал наказанията, наложени на осъдения А. А. К. на основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК по нохд № 15093/2011 г. на РС-София, по нохд № 12/2012 г. на РС-Тетевен и нохд № 341/2012 г. на РС-Троян, като му определил едно общо наказание в размер на две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален "Строг" режим в затвор.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е постановил осъдения да изтърпи отделно наказанието от шест месеца лишаване от свобода, наложено му по нохд № И-882/2010 г. на РС-София, при първоначален "Строг" режим в затвор. На основание чл. 59, ал. 1 от НК и чл. 25, ал. 2 от НК съдът е приспаднал времето, през което осъденият е бил с взета мярка за неотклонение "Задържане под стража", както и изтърпяната част от наказанията лишаване от свобода по цитираните дела.
Искането на осъдения е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от легитимирано лице, по смисъла на чл. 420, ал. 2 от НПК, в законния срок, но разгледано по същество е неоснователно. Осъденият К. е получил уведомление за изготвяне на постановеното определение на 21.12.2012 г., но в законния срок не е подал жалба срещу него и то е влязло в сила на 7.01.2013 г.
С молба вх. № 3141/16.05.2013 г. на РС-Троян осъденият е подал молба за възстановяване на срока за обжалване на определение № 126 от 17.12.2012 г. постановено по чнд № 428/2012 г. на РС-Троян.
С разпореждане от 18.05.2013 г. на докладчика по чнд № 428/2012 г. молбата законосъобразно е оставена без разглеждане, тъй като е бил изтекъл седмодневният срок от деня, в който са престанали да действат посочените от осъдения причини за пропускане на срока.
На следващо място, верен е изводът на първоинстанционния съд, че цялостната оценка на осъжданията на А. А. К. сочи на наличието на усложнена форма на престъпна дейност, при която част от престъпленията във формираното множество са в условията на съвкупност помежду си, но същевременно са и в рецидив с друго, което налага при групирането на наказанията да се приложи най-благоприятното съчетание за осъденото лице. Решаващите съдебни състави прецизно са диференцирали кои от наложените на искателя с отделните присъди наказания подлежат на групиране и кое следва да се изтърпи отделно на основание чл. 68, ал. 1 от НК. В този смисъл са съобразени и задължителните предписания дадени в ТР № 4/65 г. на Пленума на ВС, ТР 14/87 г. на ОСНК на ВС и ТР № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС.
Предвид горните съображения, ВКС в настоящия си състав намери, че искането на осъдения А. А. К. за възобновяване на чнд № 428/2012 г. на РС-Троян и отменяване на влязлото в сила постановено по него определение № 126 от 17.12.2012 г., е изцяло неоснователно, поради което и съобразно правомощията си по чл. 425 НПК прие, че същото следва да бъде оставено без уважение.
Воден от изложените съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение