Решение № 10643 от 12.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8642/2015 г.

Решение № 10643 от 12.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8642/2015 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - В. Т. срещу решение № 252/1.07.2015 г., постановено по адм. д. 843/2014 г. по описа на Административен съд - В. Т. (АС - В. Т.). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде потвърдена оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Д. Т. Д., редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 252/1.07.2015 г., постановено по адм. д. 843/2014 г. по описа на АС - В. Т. е отменена Заповед рег. № 366p-1051/7.11.2014 г. на директора на Областна дирекция на МВР - В. Т., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 и чл. 200, ал. 1, т. 11 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) на Д. Т. Д. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. За да постанови обжалваното решение, АС - В. Т. е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, но при нарушение на материалния и процесуалния закон, защото не са индивидуализирани нарушенията, за които е наложено наказанието. Според решаващият съд липсва точно и конкретно описание на фактическата обстановка, включително по време и място на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. Съдът е изложил и допълнителни мотиви за отмяна на оспорената пред него заповед, а именно, че в нея не са изложени мотиви относно това защо е наложено наказание в максималния размер, предвиден в закона за описаните нарушения, за които съдът е обосновал, че не са извършени, но дори и при липса само на едното - наказанието не е определено правилно. За пълнота на изложението АС - В. Т. е посочил, че не са налице останалите релевирани от Д. Д. процесуални нарушенията или допуснатите нарушения са несъществени. Така постановеното решение е правилно. Касационната жалба е изключително подробна и обстоятелствена, но на всички наведени в нея фактически и правни доводи първоинстанционният съд е изложил съображения, които са обосновани от събраните по делото доказателства и правилно установената фактическа обстановка. Настоящият съдебен състав намира за правилни и обосновани изводите на първоинстанционният съд, че за да се приеме за конкретно в достатъчна степен описанието на нарушенията, вменени в отговорност на Д. Т. Д. е необходимо да са индивидуализирани по ясен и конкретен начин, което не направено в оспорената пред АС - В. Т. заповед. В отменената от първата инстанция заповед нарушенията, за които е наложено дисциплинарното наказание на Д. Д. са посочени както следва: 1. за периода от 26.08.2013 г. до 1.07.2014 г. е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения, вменени му с длъжностната му характеристика "да организира и контролира дейностите с общоопасни средства", като не е създал необходимия ред за контрол и доклад по отношение на съхранение, употреба на ООБ и държане на оръжията от лицата, след изтичане на тези срокове с оглед уведомяване на компетентната прокуратура; 2. в периода от юли 2012 г. до юли 2014 г. е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения "да организира и контролира дейностите с общоопасни средства", като не е създал организация за предаване на съхраняваните в РУ иззети и предадени оръжия след изтичане на определения за съхраняване срок, както и за одържавяване на същите. В подкрепа на тези описани нарушения са посочени отделни случаи, при които конкретни служители на РУ-В. Т. са допуснали нарушения на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), при което съпоставяне се констатира неяснота относно датите, посочени като начало и край на периодите на нарушенията. Отделно решаващият съд се е позовал и на действието на Инструкция рег. Мз-2843/29.11.2010 г. на МВР, в която е установен ред и процедура, по която да се действа при наличието на данни за престъпление от общ характер, каквото би представлявало съхранението, употребата и държането на оръжие от лице след изтичане на срока на разрешителното за това. Допълнително от доказателствата по делото съдът е приел за установено, че е налице организация и контрол на дейността с общоопасни средства, установен в нормативен акт и във вътрешнослужебен акт, за който са уведомени всички служители. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че правилно и законосъобразно АС - В. Т. е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че съдебното решение е необосновано. Административният съд е обсъдил всички доказателства по делото, правилно е установил фактическата обстановка по спора и напълно точно е приложил материалния и процесуалния закон. Предвид изложеното решението като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Страните не претендират разноски, поради което такива не следва да бъдат определяни за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение