Решение № 8891 от 3.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2598/2009 г.

Решение № 8891 от 3.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2598/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от ЕТ "БАЦ-Добринка Бацанова" - Добринка Стоева Бацанова - гр. Петрич, чрез пълномощникът й адвокат Емил Василев, против решение 14002/16.12.2008 г., постановено от ВАС, трето отделение, по адм. д. № 5424/2007 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата, подадена от Добринка Стоева Бацанова, в качеството и на ЕТ "Бац-Добринка Бацанова" със седалище и адрес на управление: гр. Петрич, ул. "Цар Борис III"№ 45, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 2/4.05.2006 г., издаден от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). За да постанови решението си съдът е приел следното: Производството по настоящото дело е образувано след отмяна на решение № 276/10.01.2007 г., постановено по адм. д. № 5368/2006 г. на ВАС, V-то отделение (първоначално образувано по жалба на ЕТ "БАЦ-Добринка Бацанова" - Петрич, срещу АПДВ № 2/2006 г. на КРС), с което са дадени задължителни указания за размера на публичното вземане, установено с оспорения акт. Между страните липсва спор и от приложените по делото доказателства се установява, че Добринка Стоева Бацанова, в качеството си на едноличен търговец, със заявление № 08-04-991/30.10.2002 г. е поискано издаване на индивидуална лицензия за осъществяване на далекосъобщения чрез обособена далекосъобщителна мрежа от КРС. Комисията се е произнесла с решение № 2107/1.12.2004 г., съгласно което на заявителя е издадена индивидуална лицензия № 113-02972/1.12.2004 г. за осъществяване на далекосъобщения чрез обособена далекосъобщителна мрежа от неподвижна радиослужба-радиолинейни линии за срок от 20 години, съобщени и с писмо с обр. разписка от 17.12.2004 г. По жалбата, подадена от ЕТ "БАЦ-Добринка Бацанова" срещу посочения акт на КРС е образувано адм. д. № 2096/2006 г. на ВАС, V-то отделение. С постановеното по него решение № 7839/12.07.2006 г., потвърдено при касационното му обжалване с решение № 12328/11.12.2006 г. по адм. д. № 9195/2006 г. на Петчленен състав на ВАС, тази жалба е отхвърлена като неоснователна. Тъй като въпросът относно валидността на решение № 2107/2004 г. на КРС за издаване на индивидуалната лицензия на едноличния търговец към момента на постановяване на настоящото решение е решен със сила на присъдено нещо, всички наведени от жалбоподателката съображения в обратния смисъл, са ирелевантни за спора по настоящото дело. С последващо решение № 43/12.01.2006 г. на Председателя на КРС действието на индивидуална лицензия № 113-02972/1.12.2004 г. е прекратено на основание чл. 27, ал. 3 и чл. 78, ал. 1 от Закона за далекосъобщенията. (отм.), действащ към момента на постановяването му, въз основа на подадена от търговеца молба вх. № 14-00-460/16.12.2005 г. За това решение жалбоподателката е уведомена с писмо № 12-01-386/24.01.2006 г. от зам. председателя на КРС, ведно с посочване на таксите, дължими за периода на действие на лицензията 1.12.2004 г.-12.01.2006 г. и по отношение на плащането на които и е предоставен 14-дневен срок за доброволно изпълнение, с предупреждението, че при неизпълнение ще бъдат събрани по реда за събиране на държавните вземания. С оглед неизпълнение на задължението в указания в писмото срок, е издаден АПДВ № 2/4.05.2006 г. на КРС, за установяване по основание и размер на таксите (първоначална и годишна), дължими като последица от издадената индивидуална лицензия, съгласно чл. 221, ал. 1 от Закона за далекосъобщенията (отм.), в размер, определен по чл. 224, ал. 1 от Закона за далекосъобщенията (ЗД-отм.), препращащ към Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗД. При тези данни е направен извод, че процесният акт е издаден от компетентния орган съобразно чл. 166, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 19 от ЗД, в предвидената форма, с посочване на фактическите и правни основания за издаването му. Съдът не е констатирал и допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаването на акта, нито противоречието му с приложимия материален закон, доколкото с него е установено публично държавно вземане за такси, предвидено по основание и размер със закон. Във връзка с правилото на чл. 224 ЗД (отм.), че размерът на таксите по този раздел, сроковете и начинът на плащането им са определят в Тарифата за таксите, които се събират от КРС, приета от МС по предложение на комисията, правилно органът е съобразил приложимата към момента на издаване на акта и за периода на действие на издадената лицензия - Тарифа (приета с ПМС I71/7.04.2004 г., обн. ДВ бр. 31/2004 г., с посл. изм. и зоп., отм. ДВ бр. 106/2007 г.), като размерът на дължимата сума е определен въз основа на приложената по делото справка изх. № Ф2-499/7.04.2006 г., изготвена от съответната дирекция на ПРС. При наличието на законова делегация за издаване на подзаконов нормативен акт за определяне на конкретния размер на лицензионните такси, вземанията за последните са публични по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК и могат да бъдат установявани с АПДВ. Размерът на дължимите такси е правилно определен, съобразно приетото първоначално и допълнително заключение на ССЕ, изчисленията по която кореспондират с приложимите конкретни хипотези на чл. 2, ал. 1, т. 12 и чл. 8, ал. 1, т. 3 и ал. 3 и чл. 15 от Тарифата и конкретните данни относно условията на предоставената индивидуална лицензия и параметрите на мрежата по представената лицензия. Неоснователно е възражението, че таксите са недължими поради това, че едноличният търговец не е осъществявал далекосъобщителна дейност и не е ползвал предоставения му ограничен ресурс от радиочестотен спектър с издадената индивидуална лицензия. Ирелевантно за настоящия спор е обстоятелството, дали практически ЕТ е осъществявал дейност по последната. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено при допуснати процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Твърди се, че атакуваният акт е нищожен и неправилен, издаден при особено груби нарушения на материалния закон и административните правила, което не е отчетено от съда. Посочените в акта суми изобщо не се дължат поради липса на материалноправно и обективно-техническо основание за изчисляването им, както и въобще за издаване на атакувания акт. От фактическа страна е налице фабрикуване на несъществуващи обстоятелства от административния орган. Приписана им е радиорелейна линия, която никога не е съществувала, не е заемала никакъв честотен ресурс, ограничен или неограничен. Изчисленията са направени без в акта и финансовата обосновка да са посочени абсолютно никакви технически параметри, като основание за прилагане на определена тарифа. Всичко е умножено по 5, като се претендира, че е издадена лицензия за петканална радио-линейна линия, без в самата лицензия или където и да било другаде, да се споменава това. Без нито един обективен критерия неправилно се установява от вещото лице-счетоводител специфичния технически параметър, че мнимата радиорелейна линия е от вида "точка в точка" и се дължи такса за такава, вместо от вида "точка към много точки", която е безплатна. Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза в нарушение на всякакви правила е ходило да събира доказателства в КРС за липсващите му технически данни, като си е измислило петканалност, едноточковост и други технически параметри, които не се споменават никъде в лицензията, акта и финансовата обосновка. Отказано им е от долната инстанция съдебно-техническа експертиза за действителните технически параметри. Без тяхно знание срещу тях е скалъпена някаква псевдоадминистративна процедура, по силата на която им се вменяват действия и бездействия, които никога не са осъществили. КРС са реализирали тази процедура абсолютно едностранно, без да бъдат уведомени за нито едно действие във връзка с издаването и прекратяването на лицензията, изчисляването и претендирането на каквито и да било задължения. Липсва и решение на КРС за издаване на акта, което намира за административен произвол. Първата инстанция не допуска оспорване на трите представени пощенски известия, въпреки че ответникът не е пояснил какво претендира да е връчвал, като нито едно от тях не носи подписа на жалбоподателя, липсват трите имена и длъжностите на различните получатели и същите са изпращани на различни адреси, като едно от тях няма дори и четящо се пощенско клеймо. Всички тези доводи и искания за изложени пред първата инстанция, която не ги е взела пред вид. По отношение на компетентността и административната процедура на административния орган излага следните доводи:Съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗД (отм.), при осъществяване на своите правомощия комисията се произнася с мотивирани решения. Съгласно ал. 2, решенията са индивидуални или общи административни актове. Няма спор, че издадения АУПДВ има характер на индивидуален административен акт, който вменява на жалбоподателя парично задължение (което не съществува). Липсва решение на КРС, въз основа на което да е издаден оспорения АУПДВ, защото самият той няма характер на решение на 5-членен колегиален орган, какъвто се явява КРС. При липса на такова решение атакуваният акт, макар и наименуван АУПДВ, има характер на НП, издадено по реда на ЗАНН, но не и на АУПДВ по ДОПК и ЗД. Този акт е подписан от председателя на КРС в качеството му на лице, което издава наказателни постановления по реда на чл. 337, ал. 2 от ЗД (отм.) и ЗАНН. Атакуваният акт се позовава само на решение на КРС № 43/12.01.2006 г. за прекратяване на лицензията. В това решение обаче липсва взето решение за издаване на АУПДВ, нито се констатира наличието на публични задължения в какъвто и да било размер. Допълнително доказателство в тази насока е и писмо изх. № 12-01-386/24.01.2006 г. (което не е връчвано), но с което се уведомява жалбоподателя, че му е прекратена лицензията, че дължи пари, но не и че има взето решение за издаване на АУПДВ. Атакуваният акт е плод на еднолично действие на Председателя на КРС, което е незаконно и придава на атакувания акт характер на наказателно постановление по ЗАНН, което изключва неговата законосъобразност. Не е взето пред вид, че Решение № 43/12.01.2006 г. на КРС за прекратяване на лицензията се основава на чл. 78, ал. 1 от ЗД (отм.), който пък визира хипотеза при която самият лицензиран иска прекратяване на лицензията-при положение, че жалбоподателката дори не е знаела за издадената и лицензия и е разбрала за нея едва на 8.12.2005 г., когато от КРС я проверили как я изпълнява и съставили Констативен протокол № С-ЕМ-066/8.12.2005 г. В този КП се констатира, че никаква лицензия не се изпълнява, нито има радиорелейна линия, а тя е инвестирала в собствена оптична мрежа със същото предназначение. Прелюбопитно е и как в Писмо изх. № 12-01-386/24.01.2006 г. се сочи дължимата сума, след като финансовият документ за нейното изчисляване, упоменат в атакуваният акт като Ф2-499 носи дата 7.04.2006 г., т. е. два месеца и половина по-късно. Не е спазен и срокът за издаване на атакуваният акт, поради което е настъпил мълчалив отказ. Произнасянето следва да е съобразно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗАП, а административното производство е започнало по инициатива на административния орган на 24.01.2006 г., видно от писмо изх. № 12-01-386 от същата дата. Същевременно атакуваният акт, наименуван АУПДВ, но по същество НП, е издаден чак на 5.05.2006 г., след като е налице постановен мълчалив отказ на 24.02.2006 г. Пререшаване на въпроса по влязъл в сила отказ е възможен единствено в процедура по чл. 32, ал. 2 от ЗАП, каквато няма в процесния случай. Настоящият състав на ВАС, като прецени доводите на страните и провери постановеното решение и доказателствата по делото, приема следното: Производството по делото е образувано по жалба от ЕТ "Бац-Добринка Бацанова", представляван от Добринка Бацанова, чрез пълномощника й адв. Василев, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 2/4.05.2006 г., издаден от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, публични държавни вземания са тези за държавни такси, установени по основание и размер със закон. Съгласно чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, установяването на публичните държавни вземания се извършва по реда и от органа, установени в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане който се издава по реда на издаване на административен акт, предвиден в АПК. Компетентният орган, установяващ публичните държавни вземания за дължими от лицензираните оператори лицензионни такси, е Комисията за регулиране на съобщенията. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗД (отм.), при осъществяване на своите правомощия Комисията за регулиране на съобщенията се произнася с мотивирани решения, а съгласно ал. 2, решенията на Комисията са общи или индивидуални административни актове и се обжалват пред ВАС. Разпоредбите, касаещи лицензионните такси са включени в раздел III, чл. 220 - 224 от ЗД (отм.). Всички лицензирани с индивидуални лицензии оператори заплащат лицензионни такси, които биват първоначална-при издаването на лицензията, чийто размер се определя, като се вземат пред вид административните разходи по подготовката за издаването и (чл. 221, ал. 3 от ЗД) и годишна-за осигуряване дейността по регулиране-до 1.2% от годишните брутни приходи от лицензираната дейност без данък върху добавената стойност след приспадане на разходите, при наличието на такива, за изходящ трафик, при взаимносвързване на мрежи и за специфичен достъп - чл. 221, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗД. Съгласно ал. 5 на чл. 221, таксата по ал. 2, т. 2 се определя ежегодно по реда на чл. 42 и се заплаща на 3-месечни вноски. Индивидуално лицензираните оператори заплащат годишни такси за ползване на ограничен ресурс от радиочестотния спектър и/или от позициите на геостационарната орбита, определени за РБ с международни споразумение, регламентирани в чл. 222 от ЗД. Съгласно чл. 224, ал. 1 от ЗД, размерът на таксите по този раздел, сроковете и начинът на плащането им, се определят в Тарифата за таксите, които се събират от КРС, приета от МС, по предложение на КРС. Неоснователен е доводът на касатора, че оспореният АУПДВ не е издаден от компетентния орган-КРС, а от Председателя на същата еднолично. В оспореният акт е посочено, че той се издава от КРС, а съгласно чл. 15, ал. 2, т. 6, пр. 2 от АПК, когато органът е колективен, актът се подписва от председателя и секретаря на този орган, както е в конкретния случай. Подадената жалба е неоснователна в частта и, с която се оспорва АУПДВ № 2/4.05.2006. в частта му по т. 1., с която е определена дължимата първоначална лицензионна такса, възлизаща на 750 лв. От доказателствата по делото е установено следното: С решение № 12328/11.12.2006 г., постановено от Петчленен състав на ВАС по адм. д. № 9195/2006 г. е установено, че с него е оставено в сила решение № 7839/12.07.2006 г., постановено по адм. д. № 2096/2006 г. по описа на ВАС и е оставена без разглеждане жалбата на Добринка Стоева Бацанова, действаща в качеството си на ЕТ "БАЦ-Добринка Бацанова" със седалище - гр. Петрич, против определение от 12.06.2006 г., постановено по адм. д. № 2096/2006 г. на ВАС и е прекратено производството по делото в тази му част. С определение от 12.06.2006 г. е прекратено производството по делото в частта му, с която се претендира незаконосъобразност на решение № 2107/1.12.2004 г. на КРС, а с решение № 7839/12.07.2006 г. е отхвърлена жалбата на ЕТ-Добринка Стоева Бацанова, с фирма ЕТ "Бац-Добринка Бацанова", със седалище гр. Петрич, за обявяване нищожността на решение № 2107/1.12.2004 г. на КРС за издаването на индивидуална лицензия № 113-02972/1.12.2004 г. за осъществяване на далекосъобщения чрез обособена далекосъобщителна мрежа от подвижна радиослужба-радиолинейни линии. Жалбата на Бацанова срещу решението за издаване на индивидуалната лицензия е била частично прекратена и частично отхвърлена с влезли в сила съдебни актове. При тези данни таксата за издаване на индивидуалната лицензия № 113-02072/1.12.2004 г., която не е била заплатена от Бацанова, в размер на 750 лв., в какъвто размер е определена и от заключението на допуснатата и приета СТЕ, е установена по основание и размер и жалбата срещу АУПДВ в тази му част е неоснователна, а съдебното решение, с което е била отхвърлена в посочената част е обосновано и законосъобразно. Основателна обаче е жалбата срещу постановеното решение в останалата му част, с която е отхвърлена жалбата срещу АУПДВ в частта му по т. 2, с която е установено непогасено и ликвидно задължение към КРС в размер на 21 301.82 лв., представляваща размера на дължимата такса за ползване на ограничен ресурс от радиочестотния спектър за периода 1.12.2004 г.-12.01.2006 г. При постановяването на решението си в тази му част съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и доводите на страните и направените от него изводи са необосновани и в противоречие със закона. Жалбоподателят е оспорвал определянето на дължимата такса както по основание, така и по размер и оплакванията срещу оспорения АУПДВ и в двете насоки са основателни, по следните съображения: Касае се до определяне на дължима годишна лицензионна такса. По принцип, таксите по чл. 221, ал. 1, т. 2 от ЗД се дължат за предоставена и осигурена от КРС услуга и извършвана от страна на лицензирания с индивидуална лицензия дейност, от която се реализират определени приходи, независимо дали същите се определят съобразно конкретно установени приходи и разходи или съобразно общи предвиждания за такива, определени съобразно други критерии и еднакви за лицензионните оператори при еднакъв обем на лицензираната дейност. В конкретния случай е установено, че жалбоподателката не е упражнявала дейността по предоставената и лицензия, което съдът необосновано е приел за ирелевантно за настоящия спор обстоятелство. Упражняването на дейността по лицензията може да се осъществи при получаването на документа от лицензирания. Лицензията се получава след заплащане на дължимата първоначална лицензионна такса по чл. 221, ал. 2, т. 1 от ЗД, която в случая не е била заплатена, а се определя с оспорения в настоящото производство АУПДВ, едновременно с годишната лицензионна такса. Жалбоподателят е оспорил предоставената му лицензия като е твърдял, че същата е издадена след изтичането на законоустановения срок за това от адм. орган (заявлението за издаване на лицензията е подадено с вх. № 08-04-991/30.10.2002 г., а лицензията е издадена едва на 1.12.2004 г.), че с оглед това обстоятелство жалбоподателят вече е загубил интерес от издаването на същата, че вече не му е необходимо упражняването на дейността по предоставената му лицензия, че не желае да я упражнява и че не я е упражнявал. Твърдял е също, че с Констативен протокол № С-ЕМ-066/8.12.2005 г. на КРС е установено, че никаква лицензия не се изпълнява, нито има радиорелейна линия, а е инвестирано в собствена оптична мрежа със същото предназначение и че едва тогава е узнал за издадената лицензия. С решение № 12328/11.12.2006 г., постановено по адм. д. № 9195/2006 г. от Петчленен състав на ВАС, спорът относно нищожността, респективно-незаконосъобразността на издадената лицензия, образуван по жалба на ЕТ-Добринка Бацанова е приключил с окончателен и влязъл в сила съдебен акт, който спор обаче е относим в настоящото производство само към дължимата първоначална лицензионна такса, тъй като предмет на жалбата е била издадената лицензия, а първоначалната лицензионна такса се дължи именно за издаването и. По делото не са представени доказателства, че преди издаването на лицензията жалбоподателката е уведомила писмено адм. орган, че се отказва от издаването и, поради което същата дължи таксата за издаването и, още повече, че с влязло в сила решение е била отхвърлена жалбата срещу нея. По делото не е представен цитираният Констативен протокол № С-ЕМ-066/8.12.2005 г. на КРС, но от мотивите към решение № 12328/11.12.2006 г. на Петчленния състав на ВАС по адм. д. № 9195/2006 г. може да се направи извод, че такъв действително е бил съставен. Петчленният състав на ВАС е приел за неоснователно твърдението, че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства, а именно констативен протокол от 8.12.2006 г. на КРС, тъй като посоченият протокол е ирелевантен за правния спор по това дело. Предмет на жалбата е решение на КРС, с което е издадена индивидуална лицензия по чл. 56 от ЗД, а този документ удостоверява последващи факти, относими към изпълнението на чл. 2.1 и сл. от условията на издадената лицензия и не касае обстоятелства, свързани с издаването на атакувания адм. акт. В настоящото производство обаче този протокол е от значение за правния спор, касаещ факти след издаването на лицензията. От друга страна, упражняването на определена дейност зависи от желанието на съответното лице, което не може да бъде заставено принудително да упражнява каквато и да било трудова, респективно- като ЕТ дейност. По делото не е установено и по каква молба, с какво съдържание, е образувано производството по прекратяване на дейността по лицензията, дали адм. орган е взел пред вид отказът за упражняване на дейността по лицензията, обективиран в подадената жалба срещу нея или отказът за заплащане на дължимата такса за издаването на лицензията, без която не може да се получи лицензията и да се упражнява дейността. Оспореният АУПДВ е издаден освен на посочените в него норми като правно основание за издаването му, но и на основание Решение № 43/12.01.2006 г. на КРС. Преписката по издаването на същото не е приложена по делото, въпреки задължението на административният орган да комплектова с жалбата цялата преписка по издаването на оспорения акт. По делото няма данни това решение № 43/12.01.2006 г. на КРС да е било съобщено по съответния законен ред на жалбоподателя. Приложените по делото три броя обратни разписки са били оспорени от представителя на жалбоподателя и е било поискано допускането на съдебно-графологична експертиза, както и издаване на съд. удостоверение за събиране на доказателства в тази връзка. С определение от 16.01.2008 г. съдът е оставил без уважение тези искания, във връзка с предмета на правния спор. Тези съображение могат да се отнесат само към връченото съобщение за издадената лицензия, но не и относно останалите уведомления, касаещи последващите действия на адм. орган, свързани с издаването на оспорения в настоящото производство адм. акт. (При наличието на влязло в сила определение за прекратяване на производството по жалбата за незаконосъобразност на издадената лицензия, въпросът дали подписът на съобщението за издаването и до жалбоподателката е положен от нея или от лицето, посочено в него, както и дали такова лице съществува е въпрос, който не може да се разглежда в настоящото производство, а евентуално да се установи по общия исков ред). Цитираното по-горе нарушение не може да бъде отстранено в настоящата съдебна инстанция, тъй като в касационното производство са допустими само писмени доказателства, съгласно чл. 38 от ЗВАС (отм.), вр. § 4, ал. 1 от АПК, а при повторното разглеждане на делото е недопустимо връщане на същото за ново разглеждане на друг тричленен състав, на основание чл. 40, ал. 3 от ЗВАС. В конкретния случай обаче и без графологична експертиза може да се направи извод, че не е установено редовно връчване на съобщението за издаденото решение № 43/12.01.2006 г. на КРС. Същото е било съобщено, видно от данните по делото, с писмо изх. № 12-01-386/24.01.2006 г., а в приложената обратна разписка-известие за доставянето му, в която изрично е посочен № на писмото (№ 12-01-386), не се чете датата на връчването, както и пощенското клеймо. Освен това известието не съдържа трите имена и връзката на лицето, подписало се за получател с жалбоподателя, поради което не е установено редовно връчване и респективно-влизане в сила на цитираното решение № 43/12.01.2006 г. на КРС, на което се обосновава КРС за издаване на оспорения АУПДВ. АУПДВ не може да се основава на предшестващо решение на КРС, което подлежи на обжалване, без то да е влязло в сила. Решение № 43/12.01.2006 г. следва да се връчи на ЕТ и едва след влизането му в сила може да послужи като основание за издаване на АУПДВ в частта му по т. 2. От съдържанието на цитираното писмо е видно, че същото съдържа уведомление освен за издаденото решение № 43/12.01.2006 г. на КРС, но и уведомление за дължимото задължение в размер на 21 209.85 лв. В оспорения АУПДС обаче е посочено, че размерът на дължимата такса по т. 2 възлиза на 21 301.82 лв., определена въз основа на изготвена справка № Ф2-499/7.04.2006 г., която е с дата, последваща тази на уведомлението по посоченото писмо. Оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 15, ал. 2, т. 3 от АПК, което не е взето пред вид от тричленният състав на ВАС. Същият не съдържа фактически основания за определяне на размера на годишната такса, а само правни основания за издаването му. По делото е приложена справка изх. № Ф-2 499/7.04.2006 г., в която е посочено, че тя е добавка към № Ф2-106/19.01.2006 г., но самата справка Ф2-106/19.01.2006 г. не е приложена по делото. Справката-допълнение изх. № Ф-2 499/4.04.2006 г. съдържа по т. 1 само крайните суми на първоначалната и годишните лиц. такси за посочените периоди от 2004, 2005 и 2006 г., но не и данни как те са били определени по размер от адм. орган, включително по какви технически параметри. Административният орган не е комплектовал цялата преписка по издаването на акта, която е бил длъжен да изпрати в съда. Съгласно мотивите в отменителното решение № 5705/6.06.2007 г. по адм. д. № 2488/2007 г., постановено в настоящото производство от Петчленен състав на ВАС е прието за основателно оплакването в касационната жалба, че са нарушени правилата за разпределяне на доказателствената тежест в административния процес (определеният от регулаторният орган размер на таксите не се ползва с презумпция за правилно определяне, а законово основание за подобна презумпция липсва), което представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Вещото лице по допуснатата по искане на жалбоподателя СТЕ е дало заключение за дължимите такси без преценка на начина на определянето им от органа, а съобразно индивидуалната лицензия и приложенията към нея, като се е позовало и на нормативна база, като е определило първоначалната такса в размер на 750 лв., а годишната-в размер на 18 322.20 лв. Не е установено кои точно такси по Тарифата за таксите са приложени при определяне на размера от КРС-параметрите на мрежата и конкретните хипотези на чл. 2 и чл. 8 от Тарифата, от адм. орган, по оспорения АУПДВ. Допусната е допълнителна СТЕ, в която, както и в обясненията на вещото лице в съд. заседание на 28.05.2008 г. е посочено, че годишната такса е формирана както е посочено на стр. 4 от заключението, че поставената му задача не включва проверка за наличие или неналичие на изградена далекосъобщителна мрежа, както и проверка на честотен диапазон и други технически параметри. Такава проверка е обект на техническа експертиза и вещото лице не може да вземе отношение по тези параметри. Техническа експертиза е поискана от жалбоподателя, но не е допусната и въпросът за техническите параметри, по които е определен размерът на дължимата годишна такса в оспореният АУПДВ не е установен. Освен това, даденият размер на дължимите такси в оспорения АУПДВ и заключението на вещото лице е идентичен само по отношение на първоначалната лицензионна такса в размер на 750 лв. по т. 1 от него, но се различава по размер относно таксата по т. 2, която съгласно акта е 21 301.82 лв., а съгласно заключението годишната такса е в размер на 18 322.20 лв., но съдът е отхвърлил изцяло подадената жалба. По изложените съображения решението следва да се отмени в частта му, с която е отхвърлена жалбата на ЕТ "Бац-Добринка Бацанова" срещу АУПДВ по т. 2 от него и вместо него да се отмени частично издадения АУПДВ по т. 2, тъй като при издаването му в тази част са допуснати груби нарушения на административно-производствените правила, на разпоредбите на чл. 7, чл. 11 , на чл. 15, ал. 2, т. 3 от ЗАП (отм.) вр. § 4, ал. 1 от АПК и същият е издаден в тази му част без да е било връчено по съответния законен ред решение № 43/12.01.2006 г. на КРС на ЕТ "БАЦ-Добринка Бацанова", на което се позовава адм. орган за издаването на оспорения АУПДВ и преди същото да е влязло в законна сила. Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 и 3 от ЗВАС (отм.) вр. § 4, ал. 1 от АПК, вр. чл. 42 от ЗАП, Върховният административен съд, Петчленен състав,