Решение № 5047 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1124/2014 г.

Решение № 5047 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1124/2014 г., II о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Цветана Петрова Илиева, Звездица Бориславова Лазарова - Андреева и Цветко Василев Спасов срещу решение № 6775/7.11.2013 г. на Административен съд София град /АССГ/ по адм. д. № 917/2012 г. Претендират се пороци по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се извода на АССГ, че по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК е поправена само разпоредителната част на акта, поради което, за да се прецени дали е налице очевидна фактическа грешка, следва да се определи дали УПИ XI - 14 е включен в графичната част на плана. Твърди се, че АССГ не прави разлика между поправка на очевидна фактическа грешка и допълване на акта. Излагат се подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с необсъждане не релевантни за спора факти. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение на АССГ и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед № РД - 09 - 50 - 1265/11.10.2011 г. на главен архитект на Столична община /СО/, с която на основание чл. 62, ал. 2 от АПК се допуска поправка на очевидна фактическа грешка в разпоредителната част на заповед № РД - 09 - 50 - 685/12.06.2009 г. на главен архитект на СО. Ответникът, главен архитект на Столична община /СО/, редовно уведомен за производството, не взема становище по жалбите. Ответниците, Александър Александров Александров и Кирилка Георгиева Александрова чрез адв. Иванова, вземат становище за неоснователност на жалбите. Ответникът, "Ред Лайън" ЕООД чрез адв. Метанова и адв. Иванова, взема становище за неоснователност на касационните жалби. Върховна административна прокуратура чрез прокурор Тодор Мерджанов претендира неоснователност на касационните жалби. Върховен административен съд, второ отделение, при извършена служебна проверка за допустимост на касационните жалби, приема същите за допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от активно процесуално легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на контрол за законосъобразност пред настоящия съд. При извършена служебна проверка за основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът приема, че решението на АССГ е валидно и допустимо. По направените възражения за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 от АПК Върховният административен съд приема следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е заповед № РД - 09 - 50 - 1265/11.10.2011 г. на главен архитект на СО, с която на основание чл. 62, ал. 2 от АПК се допуска поправка на очевидна фактическа грешка в разпоредителната част на заповед № РД - 09 - 50 - 685/12.06.2009 г. на главен архитект на СО. АССГ въз основа на събраните по делото доказателства и след анализ на същите е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, във валидна форма, при спазване на процедурата по издаването й и при правилно приложение на закона. За да отхвърли жалбите срещу заповедта, АССГ приема, че по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК е поправена само разпоредителната част на акта, поради което, за да се прецени дали е налице очевидна фактическа грешка, следва да се определи дали УПИ XI - 14 е включен в графичната част на плана. Въз основа на изслушаната съдебно-техническа експертиза, съдът приема, че в графичната част на заповедта корекциите в застрояването са отразени в зелен цвят, като касаят и УПИ XI - 14. Въз основа на това, АС приема, че след като УПИ XI - 14 е включен в графичната част на плана, то е налице несъответствие между действителната воля на органа и външното й изразяване в текстовата част на заповедта, поради което е налице очевидна фактическа грешка. Съдът не е обсъдил останалите възражения на жалбоподателите, касаещи процедурата по изработване и одобряване на изменението на плана, като е приел, че тези съображения касаят спора срещу основната заповед № РД - 09 - 50 - 685/12.06.2009 г. на главен архитект на СО. Касационната инстанция споделя изводите на АССГ от фактическа и правна страна: От представените по делото доказателства е видно, че със заповед № РД - 09 - 50 - 685/12.06.2009 г. на главен архитект на СО на основание чл. 129, ал. 2, чл. 136, ал. 1 от ЗУТ, заповед № РД -09 - 3345/29.05.2008 г. на кмета на СО, чл. 134, ал. 1, т. 1, чл. 113, ал. 2, т. 5, чл. 32, ал. 2 и ал. 3 и чл. 27, ал. 3 от ЗУТ се одобрява изменение на ПР; изменение на ПЗ и РУП в обхват по заповедта. С обжалваната заповед № РД - 09 - 50 - 1265/11.10.2011г на главен архитект на СО, на основание чл. 62, ал. 2 от АПК се допуска поправка на очевидна фактическа грешка в разпоредителната част на заповед № РД - 09 - 50 - 685/12.06.2009 г. на главен архитект на СО, като в т. 2 - в частта касаеща изменение на ПЗ, се вписва и УПИ XI - 14. Приложимият ЗУТ не съдържа нормативна уредба относно поправката на очевидна фактическа грешка, като АССГ законосъобразно е приел, че в случая приложимата норма е тази на чл. 62, ал. 2 от АПК. Спорът между страните е в това дали с процесната заповед се допълва първоначалната такава от 2008 г. или в действителност са поправя фактическа грешка. Всички страни твърдят, че очевидна фактическа грешка представлява всяко несъответствие между действителната воля на административния орган и изразената такава в издадения административен акт, дължащо се на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. Върховният административен съд приема, че очевидна фактическа грешка е налице, винаги когато между формираната истинска воля на административния орган и нейното външно изразяване в писмения текст на административни акт има несъответствие. Смисълът, който законодателят влага в правната норма на чл. 62, ал. 2 от АПК, определя очевидната фактическа грешка като техническа грешка, като пропуск, който може да бъде установен от всички останали доказателства в преписката и по отношение на който органът е формирал действителна воля. Административният акт, който се коригира, и актът, чрез който се извършва поправката, трябва да бъдат в синхрон, да образуват едно цяло. Двата акта не могат да си противоречат и да пораждат различни по своето съдържание правни последици. Спорният въпрос в настоящото дело е налице ли са условията визирани в закона за поправка на очевидна фактическа грешка - т. е. за да е налице законосъобразна заповед за поправка на очевидна фактическа грешка съдът следва да установи, че е била формирана определена воля у административния орган, но при обективирането й в акта, същата е била грешно изразена. По реда за поправка на очевидна фактическа грешка не може да бъде променена формираната воля на органа, нито да бъде допълвано волеизявлението. В контекста на гореизложеното, ВАС приема, че с оспорваната заповед № РД - 09 - 50 - 1265/11.10.2011 г. на главен архитект на СО, на основание чл. 62, ал. 2 от АПК се допуска поправка на очевидна фактическа грешка в разпоредителната част на заповед № РД - 09 - 50 - 685/12.06.2009 г. на главен архитект на СО, като в т. 2 - в частта касаеща изменение на ПЗ, се вписва и УПИ XI - 14. Според съда, волята на органа е да одобри изменението на ПЗ съгласно приложения графичен проект, който се одобрява, като изменението на плана за застрояване в приложения проект е с корекции в зелен и виолетов цвят /съгласно текста на заповедта от 2008 г./. От изслушаната по делото пред АССГ експертиза се установява, че УПИ XI - 14 е включен в предложения за разглеждане проект и е обсъждан от ОЕСУТ. Според експертизата, същият УПИ е отразен с корекция в застрояването в зелен цвят в графичната част към първоначалната заповед. Оттук и ВАС прави извод, че органът е изразил воля за изменение на УПИ XI - 14 в част одобрение на изменение на план за застрояване съобразно корекцията в графичната част, като от преписката е видно, че УПИ XI - 14 е включен в предложения за разглеждане проект и е обсъждан от ОЕСУТ. Дори и да се касае за пропуск в диспозитива на заповед № РД - 09 - 50 - 685/12.06.2009 г. на главен архитект на СО по т. 2 да се отрази и УПИ XI - 14, вписването на същото УПИ в текста на заповедта от 2009 г. по т. 2 няма характер на допълване на заповедта по смисъла на чл. 62, ал. 1 от АПК. За да има допълване на волеизявлението, следва органът да е пропуснал да формира воля по въпроса, който се допълва. В случая, компетентният орган е формирал определена воля, но при обективирането й в акта, същата е била грешно изразена, като грешката се изрязява в пропуск по т. 2 от заповедта от 2009 г. да се впише и УПИ XI - 14. /В тази насока и решение № 596/16.01.2008 г. на ВАС по адм. д. № 10121/2007 г., съгласно което, когато има несъответствие между графичната част и диспозитива на заповедта, погрешното вписване на имот в текстовата част, не променя волята на издателя на акта, която е очевидна в графичната част./. Предвид гореизложеното, ВАС приема, че обжалваното решение на АССГ следва да бъде оставено в сила, като не са налице твърдяните пороци по чл. 209, т. 3 от АПК. Законосъобразно АССГ не е обсъдил останалите възражения на страните, които са относими към спора по същество относно законосъобразността на основната заповед. Предвид изхода на делото, на ответниците Александър Александров, Кирилка Александрова и "Ред Лайън" ЕООД следва да се присъдят направените и претендирани за касационното производство разноски. Предвид направеното възражение за прекомерност, ВАС приема, че адвокатското възнаграждение, заплатено от дружеството следва да се редуцира до размер от 600 лв, тъй като съгласно нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК се присъждат разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат. В останалата част, заплатените възнаграждения за адвокат съответстват на фактическата и правна сложност на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК