Решение № 1562 от 5.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14137/2017 г.

Решение № 1562 от 5.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14137/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, подадено от Н. Н. Р. от гр. С., за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на решение № 9490 от 17.07.2017 г. по адм. д. № 13384/2016 г. на Върховния административен съд, тричленен състав и на оставеното с него в сила решение № 5947 от 26.09.2016 г. по адм. д. № 9743/2015 г. на Административен съд С. - град. О. Д. на Столичната дирекция на Министерството на вътрешните работи е оспорил искането в писмени бележки. Искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено в сроковете по чл. 240, ал. 1 и 2 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, петчленен състав, взе предвид следното: С решение № 9490 от 17.07.2017 г. по адм. дело № 13384/2016 г. Върховният административен съд, тричленен състав, е оставил в сила решение № 5947 от 26.09.2016 г. по адм. дело № 9743/2015 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата на Н. Н. Р. против заповед рег. № 513з-5530/05.08.2015 г. на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на жалбоподателя на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и за прекратяване на служебното му правоотношение. Прието е, че на 11.01.2015 г. жалбоподателят, държавен служител, полицай в група "Охрана на обществения ред" в сектор "Охранителна полиция" към 02 Районно управление - СДВР, е извършил деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с които се уронва престижът на службата. Същия ден в магазин на спортно облекло в гр. В. е разглеждал и поставял дрехи в плик, носен от трето лице, което ги изнесло от магазина, без да ги плати. По-късно се опитвал да осуети проверката по случая, като след покана не представил документ за самоличност, държал се грубо и агресивно с охранителите на търговския обект и правил опит да избяга. Разрешаването на въпроса за носене на наказателна отговорност по образуваното досъдебно производство не е преюдициално за реализиране на дисциплинарната отговорност срещу служителя. По пътя на отмяната по чл. 239, т. 1 от АПК страната може да се защити срещу неправилност на влязлото в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната въпреки положената от нея дължима грижа и проявена процесуална активност за водене на делото. Към искането за отмяна е приложено постановление от 07.09.2017 г. на прокурор при Районна прокуратура - В., с което наказателното производство по ДП № 9/2015 г. е частично прекратено по отношение на Н. Н. Р. и две други лица. В мотивите на постановлението е прието, че установяването на обвиняемия в близост до местопрестъплението, само по себе си, не подкрепя в достатъчна степен обвинителната теза, доколкото у лицето не са били установени вещи, предмет на престъплението или техническо средство. Не може да бъде изведен категоричен и безспорен извод, че тримата обвиняеми в съучастие като съизвършители с други лица са извършили въпросното престъпление. Няма данни, че постановлението за частично прекратяване от 07.09.2017 г. не е обжалвано и е влязло в сила. Представеното доказателство не установява ново обстоятелство, което е от значение за изхода на спора за законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание. Съгласно чл. 194, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарната отговорност се носи независимо от основанието за търсене и на друг вид отговорност. Липсата на категорични и безспорни доказателства за участие в кражба - престъпление по чл. 194 от НК, не е основание за освобождаване от дисциплинарна отговорност. В постановлението за частично прекратяване на наказателното производство не са установени нови обстоятелства, относими към поведението на служителя, послужило като предпоставка за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Дисциплинарното наказание е наложено не само за това, че служителят се е намирал в магазина по време на извършване на кражба на спортни дрехи, но и за цялостното му поведение по отношение на служителите в магазина и на повиканите полицаи. Той категорично е отказал да представи документ за самоличност при поискването му от охранителите на обекта, наричал ги с обидни думи, побягнал при опит за проверка от страна на пристигналите полицейски служители и бил заловен след преследване със служебен автомобил на ОДМВР - В. Както е посочено и в мотивите на касационното решение, чиято отмяна се иска, в случая държавният служител е наказан за нарушения на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, т. е. за действия, които са в противоречие с морално-етични правила и норми, а не за извършени закононарушения. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК, поради което подаденото искане следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Следва да бъде уважено искането на ответника за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 144 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,