Решение № 6744 от 4.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1135/2021 г.

Решение № 6744 от 4.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1135/2021 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" – Бургас, в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП против решение № 1617/20.11.2020 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. дело № 1924/2020 г. по описа на същия съд, с което е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-89-0045942/14.07.2020 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора в оспорената заповед са изложени подробни мотиви относно продължителността на срока на ПАМ, противно на приетото от съда. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта за налагане на ПАМ, и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – "Месамбрия 2012" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, [адрес] – не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Бургас е била заповед № ФК-89-0045942/14.07.2020 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" – Бургас, в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена на "Месамбрия 2012" ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ПАМ запечатване на търговски обект – баничарница "Вито", находящ се в гр. Несебър, с адрес: ул. "Хан Крум" № 27, за срок от 14 дни и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до него. От фактическа страна е установено, че при извършена проверка на 10.07.2020 г. в посочения търговски обект е констатирано, че за покупка на стойност 3, 00 лв. не е издаден фискален бон от монтираното и работещо в обекта фискално устройство или от кочан с ръчни касови бележки. Установено е наличие на касова разлика в размер на 61. 45 лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във фискалното устройство. При тези факти приходният орган е обосновал наличието на извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.06 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС – неотчитане на извършена продажба и неиздаване на фискален бон за извършена покупка на стоки. Съдът е приел, че наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отмени оспорената заповед, е обосновал извод, че в конкретния случай издателят на акта не е изложил мотиви за това защо е определил именно 14-дневен срок за запечатване на обекта при неиздаване на касов бон за покупка на стойност 3 лв. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, решението е неправилно. Извършването на нарушението се доказва от констатациите на проверяващите приходни органи, обективирани в протокол за извършена проверка сер. АА № 0045942/10.07.2020 г. Същият е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК и съдържанието му не е оспорено, съответно – опровергано. Констатациите в него се подкрепят от приложените писмени доказателства. Неспазването на нормативното изискване за издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба, установено с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.06 г. на МФ, е безспорно доказано и не се оспорва от дружеството. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че в заповедта за налагане на ПАМ липсват мотиви относно срока. Напротив, такива са изложени на стр. 3 от същата и видно от същите органът по приходите е съобразил обстоятелството, че е налице касова разлика в размер на 61. 45 лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във фискалното устройство. Според настоящия съдебен състав преценката на административния орган относно срока на ПАМ, а именно 14 дни от максимално допустимите съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС 30 дни, е в съответствие с тежестта на нарушението и с целите, за които мярката се налага. Срокът е съобразен с обстоятелството, че при проверката в търговския обект е констатирана разлика между касовата и фактическата наличност в посочения размер в 10: 25 ч. при работно време от 6: 00 ч. до 20: 00 ч. Така установените обстоятелства обосновават извод за наличието на индиции за други неотчетени продажби, освен конкретната, описана в протокола, и извършване на дейност от дружеството, насочена към неспазване на закона и отклонение от данъчното облагане. По изложените съображения решението на АС - Бургас като незаконосъобразно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Месамбрия 2012" ЕООД. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Преценявайки сложността на делото от фактическа и правна страна, настоящият съдебен състав намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде присъдено в минималните размери. Съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което разноските се определят на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 200 лева за двете инстанции съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение