Решение № 1256 от 12.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10654/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Горна Оряховица, чрез Х. Ангелов служител с юридическо образование при общината, срещу Решение 2608 от 16.08.2024г. по адм. дело 145/2024г. на Административен съд Велико Търново. Счита решението за неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила и несъответствие с материалния закон. Претендира отмяната му връщане за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът М. Н. П., чрез адв. Байчев, в писмен отговор, взима становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноските направени пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, по жалбата на ответника в касацията М. Н. П., административният съд е отменил Заповед 41/ 05.01.2024 г., издадена от кмет на Община Горна Оряховица в условията на заместване от зам. кмета инж. А. Христова, с която на основание чл.225а, ал. 1 и ал. 3 във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ и Констативен акт 1/ 13.10.2023 г. на длъжностни лица при Община Горна Оряховица, е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ метална конструкция чардак , поставена върху стоманобетонови стълбове в УПИ III за ЖС, кв. 184 по регулационния план на гр. Горна Оряховица, представляващ ПИ с идентификатор 16359.514.2997 по КК и КР на гр. Горна Оряховица, като е даден 60 /шестдесет/ дневен срок на извършителите за доброволно изпълнение. За да постанови този резултат, съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, установил, че комисия от служители на Община Горна Оряховица, назначена със заповед на кмета на общината, е извършила проверка на място на поставената метална конструкция, находяща се в УПИ III за ЖС, кв. 184 по регулационния план на гр. Горна Оряховица, представляващ ПИ с идентификатор 16359.514.2997 по КК и КР на гр. Горна Оряховица, общинска собственост. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол от 13.10.2023 г. Според констатациите в протокола, в гореописания имот има построена многофамилна жилищна сграда с идентификатор 16359.514.2997.1 по КККР на гр. Горна Оряховица, като от западната страна на сградата е изградена метална конструкция - чардак, поставена върху стоманобетонови стълбове. Конструкцията изглежда наклонена, а един от стълбовете ѝ има счупване в основата си. Теренът има деневилация, което е направило тежестта на конструкцията неравномерно разпределена и има опасност да се самосрути. Дадено е предписание - в срок до един месец от получаване на констативния протокол от 13.10.2023 г., лицето М. Н. П. да представи в общинската администрация конструктивно становище за укрепване на чардака, за да не представлява последният опасност за преминаващите в непосредствена близост хора или писмено решение за премахването му. Незаверено копие от протокола е получено лично от М. Н. П. на дата 12.02.2024 г. Административното производство е завършило с издаването на процесната заповед. Въз основа на установеното, първоинстанционния съд извел следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл.225а, ал.1, но при нарушаване на изискуемата форма и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел, че процесната заповедта за премахване на незаконен строеж е издадена срещу неизвестен извършител, но след като административният орган последователно в цялото административно производство е приемал М. Н. П. като отделен задължен адресат, в т.ч. и посочвайки го като задължено лице в Констативния протокол от 13.10.2023 г. на комисията, съответно същият е субект и на правото на жалба против административния акт. Формално органът е спазил предвидената от закона писмена форма на заповедта, но в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК посоченото правно основание за издаване на заповедта не кореспондира и е неотносимо към изложените в нея фактически обстоятелства, което нарушение е самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт. Текстът на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ няма самостоятелно значение, а препраща към чл. 225, ал. 2 от ЗУТ където са изчерпателно изброени различните хипотези на онези правно значими факти, чието проявление обосновава издаването на акта по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. В обстоятелствената част на заповедта, е прието единствено, че металната конструкция чардак е поставена върху стоманобетонови стълбове, изглежда наклонена, един от стълбовете ѝ има счупване в основата си. Теренът има деневилация, което е направило тежестта на конструкцията неравномерно разпределена и има опасност да се самосрути. Описаното от органа фактическо основание в заповедта - опасност от самосрутване на конструкцията, не попада в никоя от хипотезите на чл. 225, ал.2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. Опасността от самосрутване е предпоставка за издаване на заповед по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, а не на такава по чл. 225а, ал. 1 от същия закон. Несъответствието между фактическите установявания и правното основание за издаване на заповедта, е съществено процесуално нарушение, водещо до невъзможност да се извлече действителната воля на издателят ѝ и до невъзможност на засегнатите страни да организират адекватно защитата си. Административният орган е смесил процедурите по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ и по чл. 225а от ЗУТ, а между двете процедури не е налице идентичност и всяка от тях преследва различни цели и правен резултат. В производството по реда на чл. 225а от ЗУТ не се дават указания за представяне на конструктивно становище, необходимо за укрепване на конструкцията, а се премахва установен незаконен строеж. Съдът разсъждавал и върху дефиницията за понятието строеж , дадена в § 5, т. 38 от допълнителните разпоредби на ЗУТ и направил извод, че металната конструкция за асма не може да бъде причислена към никой от видовете строежи, посочени в нея, съответно не може да бъде премахната по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, взел предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните факти и обстоятелства, и е достигнал до верни правни изводи, досежно установените процесуални нарушения при издаване на процесната заповед и несъответствието на фактическите установявания с приложените процесулна и материална норма, които настоящият съдебен състав на касационната инстанция споделя. Обжалваната пред него заповед е издадена при съществени нарушения на процесуални правила, водещи до отмяната ѝ. Липсва посочване, в коя от шестте хипотези на незаконност по чл. 225, ал. 2 от ЗУТ попада описаният строеж. В заповедта липсва установяване на каквито и да било факти, изпълващи някоя от хипотезите за неговата незаконност. Органът е допуснал смесване на две различни процедурите изложил факти и извършил действия, относими към процедурата по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, а издал заповед с правно основание и целен резултат по чл. 225а от ЗУТ. Посочените процесуални нарушения води до невъзможност да се извлече действителната воля на издателят на заповедта и до невъзможност на засегнатите страни да организират правилно защитата си. При тези изводи, настоящият касационен състав счита, че разсъжденията на административният съд, дали процесната метална конструкция изпълва понятието строеж или не, са преждевременни. Съдът сам приема, че в процесната заповед липсват фактически установявания, досежно индивидуализация, характеристики на проверения обект, наличие на някоя от предпоставките по шестте различни хипотези на чл. 225, ал.2 от ЗУТ и отнасянето му към някоя от тях или към изключенията по чл. 147, ал. 1 и чл. 151, ал. 1 от ЗУТ. Такъв анализ може и следва да бъде направен, само ако компетентния административен орган, в заповедта си по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, е изложил фактически установявания и описание на обекта, квалифициращи го като незаконен строеж, какъвто не е настоящия случай. Както бе посочено по-горе органът през цялото административно производство е събирал доказателства, изложил факти и развил процедура по реда на Раздел III Премахване на негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи от ЗУТ, а издал заповед за по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж, без посочване на което и да било от основанията по чл. 225, ал.2 от ЗУТ защо той е такъв. С оглед горното, се явяват неоснователни всички възражения на касатора срещу правилността на обжалваното съдебно решение. По отношение на него, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора и предвид своевременно направеното и доказано от ответника искане за присъждане на разноски, следва Община Горна Оряховица да заплати на М. Н. П., разноските по настоящото дело в размер на 1250,00 /хиляда двеста и петдесет/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение по приложен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,