Решение № 7233 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14110/2015 г.

Решение № 7233 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14110/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от: 1/ Т. Н. В. М., със съдебен адрес: гр. София, чрез пълномощника й - адв. Симеонов и 2/ В. С. С., от гр. София, чрез пълномощника му - адв. Алабаков, и двете, против решение № 6149/16.10.2015 г. по адм. дело № 9783/2014 г. на Административен съд София-град, с което е отменена Заповед № РД-18-24/13.08.2014 г. на ИД на АГКК като незаконосъобразна и делото, като преписка, е върнато на органа за ново произнасяне. Поддържа се от касатора Т. В. М., че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и моли за неговата отмяна, по подробно изложени в жалбата оплаквания. Претендира разноски за двете инстанции. Касаторът В. С. също поддържа искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и претендира присъждането на разноски за двете инстанции. Към жалбата са приложени и приети писмени доказателства. Ответникът: Изпълнителният директор на АГКК-София, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът: Р. В. Б., чрез пълномощника й - адв. Виденова, оспорва двете касационни жалби като неоснователни. От същата, чрез адв. Стоянов, са постъпили възражения-отговори по двете касационни жалби, към първия от които са приложени писмени доказателства. Претендира за разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на обжалваното решение, поради неучастие в производството на заинтересованите лица - Столична община, като собственик на улица, засегната от оспорената заповед и на лицето С. С., като носител на вещно право на строеж върху ПИ, предмет на същата заповед. Алтернативно дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са основателни, но по различни от посочените в тях доводи. С обжалваното решение Административен съд София-град, по жалба на Р. В. Б., е отменил като незаконосъобразна Заповед № РД-18-24/13.08.2014 г. на ИД на АГКК-София и е върнал делото, като преписка на органа за ново произнасяне. Оспорената заповед е втора по ред, относно поземлените имоти за които се отнася, след като първата Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на ИД на АГКК, в частта й относно отразяване в кадастралната карта на източните граници на имоти с идентификатори 68134.1942.529 и 68134.1942.1171, находящи се в р-н "Витоша", СО, е отменена с влязло в сила Решение № 3387/11.03.2014 г. по адм. дело № 13866/2013 г. на Върховен административен съд, второ отделение, и делото, като преписка е върнато на органа за ново произнасяне в отменената част, при съобразяване с дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на материалния закон. В изпълнение на тези указания органът е издал процесната Заповед № РД-18-24/13.08.2014 г., с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, е одобрена КККР за поземлени имоти с идентификатори 68134.1942.529, 68134.1942.1171 и 68134.1942.1166, гр. София, р-н "Витоша", СО, т. е за имотите, засегнати от отменителното решение на съда. Към заповедта е приложена скица от одобрената КК, в частта за тези имоти /стр. 14 / и копие от КР за тях и сградите /стр. 15/, от които е видно как е заснета източната граница на имоти с идентификатори накрая 529 и 1171, граничещи с имот с идентификатор накрая 1166. За да отмени заповедта, съдът е приел, че съгласно единичната и тройна СТЕ, източните граници на двата ПИ с идентификатори накрая 529 и 1171, първия собственост на Т. В. М., а втория на В. С., са заснети в КК съгласно материализираните на място огради, а не по регулационните им граници, на основание влязъл в сила и приложен дворищно-регулационен план, от 1980 г. и в несъответствие с документите им за собственост. Според съда от изток, двата имота следва да граничат с улица, проектирана по действащия РП, която на място не е изпълнена според тези регулационни предвиждания. Съдът е извел извод, че заснетите граници от изток на двата имота, трябва да отговарят на законовите изисквания, в сила към датата на издаване на заповедта - 13.08.2014 г., а не към момента на започване на производството по одобряване на КККР или към момента на издаване на предходната заповед от 2010 г., със същия предмет. Съобразно това е направил изводи, че органът не е съобразил указанията на съда в отменителното решение на ВАС, като не е отчел настъпилата нормативна промяна в ЗКИР /изм. Д. в. бр. 49/13.06.2014 г./, в сила към 13.08.2014 г. и по-конкретно измененията в чл. 43, ал. 1, т. 5, б."а - д" от ЗКИР, визиращи критериите за определяне границите на поземлени имоти при одобряване на първоначална КК, както и критериите за граници по чл. 14, ал. 1, т. 1 - 6 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР / доп. Д. в. бр. 82/2011 г./, където критерия съществуващи на място материализирани граници по т. 2 на чл. 14, ал. 1 от цит. Наредба е отменен, съответно поставен на пето място и се предхожда от критерия регулационни граници. Поради това оспорената заповед като издадена в нарушение на цитираните по-горе материално-правни разпоредби, е отменена и делото, като преписка, върнато на органа за ново произнасяне. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради нарушение на материалния закон. Настоящата инстанция намира, че същото не е недопустимо, поради неучастие на заинтересовани лица в съдебно-административното производство пред решаващия съд, в лицето на Столична община и Стела Стаменова. Видно от графичната част на оспорената заповед, нанесените източни граници на имоти с идентификатори накрая 529 и 1171, засягат единствено съседния имот с идентификатор накрая 1166, собственост на Р. В. Б., която е взела участие като жалбоподател. По отношение собствениците на имот 1171 накрая, по делото са събрани доказателства, както от КР, така и договор за продажба на недвижим имот, частна общинска собственост от 05.05.1999 г. /вписан под № 167, т. 6/1999 г. в СВ/ и нот. акт за продажба от 05.07.2004 г., вписан акт № 36/2004 г. на СВ, от които е видно, че негов собственик, вкл. и на сградата в имота, е само В. С., настоящ касатор. Неправилни са изводите на съда, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 5, б." а-д" от ЗКИР /изм. Д. в. бр. 49/2014 г./ и чл. 14, ал. 1, т. 1-6 от цитираната по-горе Наредба № 3/2005 г. /изм. Д. в. бр. 82/2011 г./, които разпоредби са действащо право към датата на издаване на процесната заповед от 13.08.2014 г. и които обвързват органа при определяне източните граници на двата имота с идентификатори накрая 529 и 1171, по критерия регулационен план, от 1980 г., одобрен при действието на ЗТСУ (отм.), който предхожда като критерий материализираните на място граници, по т. 5 от изменената разпоредба на чл. 14, ал. 1 от Наредбата. Неправилен е и извода, че органът не е изпълнил указанията на съда по отменителното решение на ВАС, II отделение. В случая органът не е допуснал нарушение на посочените материално-правни разпоредби, нито пък е нарушил указанията на съда по цитираното отменително решение, поради следното: Процесната заповед е продължение на производството по одобряване на първоначална кадастрална карта за гр. София, р-н "Витоша", СО, в частта, касаеща заснемането на източните граници на ПИ-ти с идентификатори накрая 529 и 1171, започнало при действието на чл. 49, ал. 1 от ЗКИР / в ред. Д. в. бр. 29/2006 г./ и чл. 14, ал. 1, т. 1-5 от Наредба № 3/2005 г. / ред. Д. в. бр. 16/2006 г./. Това производство е приключено със Заповед № РД-18-68/02.10.2010 г. за одобряване на КК, вкл. и в частта на процесните два имота, при действието на цитираните разпоредби, преди изменението им. Тази заповед, съгласно направеното по-горе изложение, е била отменена с решение по адм. дело № 13866/2013 г. на ВАС, 2-ро отд., в частта касаеща източните граници на тези два имота, поради неправилно приложение на материалния закон от съда и органа, като е посочено, че тези граници е следвало да бъдат определени по критерия - съществуващи на място материализирани граници-огради, на основание действащата норма на чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/2005 г. / ред. Д. в. бр. 16/2006 г./, а не по критерия - регулационен план одобрен по ЗТСУ, по т. 4 от същата разпоредба, който не може да измести приоритетно критерия по т. 2. С отмяната на заповедта се възстановява висящността на производството по одобряване на КК за р-н "Витоша", СО, по отношение източните граници на процесните два имота, към онзи момент, при действието на цитираните разпоредби, преди изменението на ЗКИР / обн. Д. в. бр. 49/2014 г./ и на Наредба № 3/2005 г. / обн. Д. в. бр. 82/2011 г./. В този смисъл са и мотивите на ВАС в отменителното решение, относно приложимия материален закон, които мотиви са задължителни за органа, на който преписката е върната за ново произнасяне, различно от приетото от съда. Поради това и с оглед действието на съдебното решение по отмяна спрямо всички, оспорената заповед / втора по ред/, с която е одобрена КК в частта за двата имота, при съобразяване с указанията на съда, се явява законосъобразна. Със заповедта правилно източните граници на посочените имоти са заснети в КК по критерия съществуващи на място материализирани граници, който е приоритетен спрямо критерия-регулационен план, по чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/2005 г. / в ред. Д. в. бр. 16/2006 г./. Това, че междувременно е настъпило изменение в нормативната уредба, съгласно която е налице разместване в тези критерии, не води до приложението й, с оглед висящността на производството, започнало преди изменението и неприложимост на изключението по чл. 142, ал. 2 от АПК, за което касационната инстанция в отменителното решение е изложила аргументи, споделяни изцяло от настоящия състав. От изложеното следва, че като е отменил заповедта на неприложимо правно основание, съдът е допуснал нарушение на материалния закон, което прави обжалваното решение неправилно. Като такова същото следва да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата на Р. В. Б. срещу заповед № РД-18-24/13.08.2014 г. на ИК на АГКК бъде отхвърлена, като неоснователна. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, Райна Бонева следва да бъде осъдена да заплати на двамата касатори поотделно разноските за двете инстанции, както следва: на Т. В. М. - общо сумата 805 лв. и на В. С. - общо сумата 995 лева, съгласно представените към делото доказателства за направата им - вносни бележки за СТЕ, договори за правна защита и съдействие за един адвокат и вносни бележки за платени д. т. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение