Решение № 270 от 16.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1481/2011 г.

Решение № 270 от 16.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1481/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Т. Г. С. срещу решение № 448/13.11.2010 г. по внохд № 561/10 г. на Софийския апелативен съд с оплакване за допуснати процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието. При алтернативност се иска делото да се върне за ново разглеждане, подсъдимият да бъде оправдан или да се намали наказанието. В съдебно заседание подсъдимият и неговата защита поддържат жалбата, като адвокат Б. развива и съображения за неправилно приложение на материалния закон. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че съдът не е допуснал процесуални нарушения, но деянието следва да се преквалифицира по основния текст на чл. 325, ал. 1 НК и да се намали размерът на наказанието. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите по чл. 347 от НПК установи следното: Софийският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 226/22.06.2010 г. по нохд № 3316/09 г. на Софийския градски съд, с която подсъдимият Т. С. е признат за виновен в това, че на 17.08.2008 г. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта и на основание чл. 325, ал. 2 пр. 1 вр. ал. 1 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил по реда на чл. 66 от НК за срок от три години. Със същата присъда е осъден и подсъдимият К. Б. Д. за престъпления по чл. 343в, ал. 2 от НК и чл. 304, ал. 1 от НК. Върховният касационен съд е сезиран с жалба на подсъдимия С., в която са възведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Доколкото касационната проверка не е всеобхватна, а се определя от обжалвалата страна, която посочва касационните основания и данните, които ги подкрепят, то в случая извън предмета на касационната проверка попада основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Оплакване на допуснато нарушение на материалния закон не е изведено в жалбата, поради което касационният състав ще се произнесе по доводите на защитата, стъпвайки на конституционното си правомощие да следи за еднаквото и точно приложение на закона. В подкрепа на оплакването по касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК не са изложени конкретни доводи, а само твърдения за "допуснати грешки и прикриване на факти от органите на досъдебното производство", без да се уточнява в какво те се изразяват. В съдържателен план се описва събитието от гледна точна на жалбоподателя и предприетите от него действия след това- обстоятелства, които няма отношение по производството. Върховният касационен съд счита, че въззивната инстанция не е допуснала процесуални нарушения при формиране на фактическите изводи. Решението съдържа внимателна, обективна и пълна оценка на всички събрани доказателства, които са обсъдени поотделно и в съвкупност. Съдът е съпоставил показанията на тримата свидетели, служители на полицията и като е установил, че те последователно, подробно и без противоречия описват конкретните обстоятелства, относими към инкриминираното поведение на подс. С., както и че съобщеното от тях се подкрепя от показанията на св. З. и Грозков и от писмените доказателствени средства е мотивирал становището си за тяхната достоверност и ги е кредитирал изцяло. Изложил е съображенията си защо не намира за достоверни обясненията на двамата подсъдими и частично показанията на свидетелите К. и Й.. Решението е изготвено при спазване на изискванията по чл. 339, ал. 2 от НПК, като Софийският апелативен съд е отговорил на всички възражения, касаещи обосноваността на присъдата и е изложил убедителни съображения защо ги намира за неоснователни. Поради това настоящият касационен състав не споделя оплакването, че неоснователно е дадена вяра само на представителите на полицията, а останалите доказателствени източници са игнорирани. Задължение на съда е да посочи защо кредитира една част от доказателствената съвкупност и защо не дава вяра на другите доказателства и когато е изпълнил добросъвестно това свое задължение и е направил доказателствено подплатени и логически издържани изводи по фактите на престъплението, както изискват принципните норми по чл. 13 и чл. 14 от НПК, не накърнява правата на подсъдимия. Лишено от фактическо основание е и твърдението, че съдът не е уважил искането за назначаване на дактилоскопна експертиза на банкнотата, тъй такова не е правено нито от касатора, нито от подс. Д.. Решението не страда от процесуална незаконосъобразност и липсва основание за отмяната му. Върховният касационен съд намира, че при така установените факти, съдът неправилно е приложил материалния закон. Хулиганството е престъпление, насочено срещу обществения ред и спокойствие и с него се засягат интересите на обществото като цяло и на отделни негови членове. Изпълнителното деяние се изразява в извършване на непристойни действия, които явно противоречат на възприетите в обществото морални ценности и които грубо, в значителна степен нарушават обществения ред. От субективна страна следва да бъде налице хулиганския мотив, т. е деецът с действията си да изразява явно неуважение към обществото, демонстрирайки пренебрежението си към законовия ред и добрите нрави. Софийският апелативен съд правилно е приел, че поведението на подс. С., свързано с отправяне на обидни квалификации и физическа агресия към полицаите и демонстративно изразения отказ да излезе от автомобила и да се легитимира, обективно не съответства на установения обществен ред и манифестира явно незачитане на правилата, върху които се основава функционирането на обществената система. Тези действия на касатора обаче изпълват диспозицията на основния текст на чл. 325, ал. 1 от НК и с тях не може да обоснове квалифицирано хулиганство. Деянието се квалифицира като по-тежко наказуемо, когато редом с хулиганството деецът извършва и други действия срещу онзи орган на властта или представител на обществеността, който се стреми да пресече, да преустанови вече започналите хулигански действия. Затова касационният състав намира за основателни възраженията на защитата по правото, споделени и от представителя на прокуратурата и прие, че деянието следва да се преквалифицира по чл. 325, ал. 1 от НК. Възприетата по-лека квалификация налага редуциране на наказанието. Върховният касационен съд се съгласява с изложеното виждане на въззивната инстанция, че то следва да се индивидуализира при лек превес на отегчаващите вината обстоятелства, тъй като С. е с обременено съдебно минало и е осъждан за престъпление с идентичен обект на посегателство, но не е коригирал поведението си. Затова наказанието следва да бъде определено в рамките на една година лишаване от свобода, без промяна на начина на изтърпяването му. Следва да бъде наложено и предвиденото в закона кумулативно наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез публично порицаване на касатора в местния печат. При тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение